Три урока за Европа от трагедията Brexit

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
335

Въпросът, който трябва да се зададе на тези, които ръководят Brexit е какво планират да направят, след като Великобритания напусне ЕС

Британският премиер Борис Джонсън (вляво) и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Снимка: Ройтерс

Британците са попаднали в гигантския капан на Brexit, като в същото време в континентална Европа търпението започва да се изчерпва, твърди пред Euractiv Роджър Кейзъл, основател и генерален секретар на „Нови европейци“.

Положението е крайно некомфортно както за 5-те милиона граждани на ЕС във Великобритания, така и за британците в ЕС.

„Но защо европейците трябва да ги е грижа за обсебеността на британците от себе си? Защо просто да не оставим Brexit на британците?“, пита Кейзъл.
За самите британци Brexit няма много общо с Европа и е изцяло свързан с властта във Великобритания и какво възнамеряват те да правят с нея.

Борис Джонсън поставя този проблем рязко във фокус. Той е апотеоз на гражданската война на торите, която продължава вече повече от 30 години. Сега тя нанася нечувани вреди на британските интереси и репутацията им по целия свят.

Интересът на Джонсън са военните плячки. Премиерът не се съобразява много с броя на жертвите. Поне е ясно на чия страна е той. Борис е на страната на Борис.

Джонсън обръща гръб не само на 45-те години членство в ЕС, но и на основните ценности, от които зависи членството в ЕС. Той изключва демокрацията и изглежда готов да пренебрегне върховенството на закона.

Всичко това е в рязък контраст с основните ценности и политиката на Консервативната партия спрямо Европа през десетилетията.

Уинстън Чърчил за пръв път призовава за „Съединените европейски щати“ – въпреки че не е ясно дали включва към тях и Великобритания.

Той с право се счита за един от бащите-основатели на това, което Кейзъл нарича Европа 1 – Европа на нациите и държавите, която поставя основата на траен мир между държавите членки на ЕС.

И Маргарет Тачър е имала мнение по въпроса . Тя настоява силно за това, което Кейзъл нарича Европа 2 – Европа на пазарите и парите. Тачър е явен защитник на единния пазар и на необходимите промени, за да го превърнат в реалност.

Тези реформи включват въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство, така че бариерите, които ще се върнат в момента, в който Великобритания напусне ЕС без сделка, могат да бъдат премахнати. Разбира се, Тачър мрази идеята за еврото.

Наследниците на Чърчил и Тачър, хора като Никълъс Соумс, внукът на Чърчил и Кен Кларк, или Филип Хамънд и Дейвид Гоук, бяха безцеремонно изхвърлени от партията на торите по-рано този месец.

Самият Борис Джонсън е сериен бунтовник. Много от членовете на неговия кабинет гласуваха отново и отново срещу правителството на Тереза ​​Мей.

Сега Великобритания има премиер, който е описан от външния министър в сянка Емили Торнбъри като „явен лъжец“.

Неговият собствен брат Джо Джонсън подаде оставка като депутат и напусна политиката поради „конфликт между лоялността на семейството и националния интерес.“ Това не е „политиката, каквато я познаваме“.
Пред тези провокации какво трябва да бъде отношението и поведението на ЕС? На какво ни учи кризата Brexit като европейци?

Първо, според Кейзъл, ЕС има право да признае, че Brexit е предизвикателство за единството на ЕС и целостта на единния пазар.

Или казано по друг начин, ЕС е ценностна общност, тъй като интересите и отношенията между членовете не са просто трансакционни.

Британците винаги са предприемали трансакционен подход спрямо Европа. Джонсън е най-лошият пример и той никога няма да разбере защо не може да има раздвижване в ЕС по тези ключови въпроси. Това е неговият проблем, а не ЕС.
Второ, скорошното поведение на Обединеното кралство ескалира предизвикателствата на ново ниво. Всъщност то поставя на риск самите преговори.

Ако Обединеното кралство иска твърд Brexit, така да бъде. Но когато правителството се постави над закона, неговото поведение става въпрос от международна загриженост.

ЕС има право да спре преговорите. Главният преговарящ за Brexit от стрната на блока Мишел Барние говори за „парализа“. Сега Доналд Туск трябва да определи условията за възобновяване на преговорите.

Докато Обединеното кралство е член на ЕС, трябва да спазва правилата.

Така че тези условия трябва да включват потвърждение на Великобритания, че тя ще зачита парламентарния суверенитет и върховенството на закона.

По-рано тази година, когато Тереза ​​Мей поиска удължаване на Brexit до 30 юни, то беше предоставено при условие, че Великобритания проведе европейски парламентарни избори.

Както Доналд Туск каза тогава, това е необходимо, „защото сме европейци.“

Е, днес европейците са не по-малко европейци. Същото послание трябва да се повтори – в случая за Борис Джонсън, отново и отново.

Третият и последен урок за ЕС е да се припомни, че във всяка криза има възможност.

Ако някоя от движещите сили зад вота за Brexit е загрижена за демокрацията, то сега е моментът да изкара наяве този аргумент.

ЕС не представлява заплаха за демокрацията. Блокът е гарант за демокрацията в Европа. Това е така, защото ЕС е не само съюз на държави (Европа 1) и на пазари (Европа 2), но и е Европа на гражданите (Европа 3).

Като граждани на Европа, ние живеем в първата транснационална представителна демокрация в света, управлявана от върховенството на закона и програмирана с уважение към човешкото достойнство. Имаме права, имаме глас и имаме вот.

Въпросът, който трябва да се зададе на тези, които манипулират Brexit, не е защо те искат Великобритания да напусне ЕС, а по-скоро какво планират да направят, след като Великобритания си тръгне? Това е въпросът, който никога не се поставя.

По статията работи: Аспарух Илиев
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!