Стотици хиляди българи се върнаха. Какво ще им предложи България?

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
5431

Управляващите дълго време се опитваха да примамят емигрантите обратно. Сега коронавирусът им “помогна”

epa06311707 Passengers disembark from Lufthansa's first flight Frankfurt-Pamplona at the airport in Pamplona, Spain, 06 November 2017. EPA/Villar Lopez

Снимка БТА

Емилия Милчева
В България се случи нещо невиждано: стотици хиляди българи от чужбина – от Англия, Испания, Италия, Германия – се отправиха към „Терминал София” (по думите на Бойко Борисов). А терминал 2, към който напираха мнозина, днес е полупразен. Причината: пандемията от коронавирус, изправила на нокти целия свят.

Германия вече наложи забрана за наемането на сезонни работници от чужбина. През годините много от тях бяха от Румъния и България. Забраната остава до “второ нареждане”. Очаква се подобна забрана да въведат и други държави от общността. Задаващата се рецесия може да изправи Европа пред нова желязна завеса, изправяйки източноевропейските правителства пред ново предизвикателство: да се погрижат за тези, които искаха да примамят у дома.

Каква е реалността?
След запитване на “Дойче веле” от Гранична полиция предоставиха следните данни: само за 10 дни от началото на извънредното положение до 23 март в България са пристигнали 109 467 български граждани.

През граничните пунктове със Сърбия са влезли 4777, с Македония – 3071, с Гърция – 21 803, с Турция – 16 638, с Румъния – 26 527 български граждани. През морската ни граница са влезли 85, а през аерогарите – 36 566 български граждани.
Вероятно още десетки хиляди са се прибрали в началото на март. Завърнаха се много гастарбайтери, студенти, както и българи без постоянна работа и с несигурни доходи. Онези “българи от чужбина” обаче, които управляващите обмисляха да привлекат обратно, осигурявайки им средства за наем и детегледачка, едва ли са сред тях.

Ситуацията на трудовия пазар
По данни на Агенцията по заетостта през февруари безработицата в България отбелязва минимален спад – до 6,2%, като и на месечна, и на годишна база спадът е 0,1%. Общият брой на безработните в бюрата по труда е бил 202 500.

Когато излязат окончателните данни за март обаче, картината на трудовия пазар ще се промени коренно и ще покаже влошаване. От Министерството на труда и социалната политика вече са уловили покачване на регистрациите за безработни в бюрата по труда. Само за периода 16-20 март са се регистрирали 6894 безработни (на ден средно по 1379), в т.ч. и хора, завърнали се от чужбина. За същия период на 2019 темповете са били по-ниски – тогава на ден са се регистрирали средно по 1050 души. Към 20 март т.г. общият брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е 203 615. Това е с 0,3% повече в сравнение с 20 февруари, когато е бил 202 980.

Работа след края на пандемията?
Как ли ще изглежда трудовият пазар, когато заплахата “коронавирус” отшуми? Никой не знае. България може и да се окаже с излишна работна ръка.

През февруари например най-търсените професии са били бармани, сервитьори, готвачи, камериерки; оператори на стационарни машини и съоръжения; продавачи; квалифицирани работници за производство на храни, облекло, дървени изделия; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; персонал, полагащ грижи за хората; монтажници; работници по събиране на отпадъци; металурзи, машиностроители, занаятчии.
От тези, които са били освободени от работа в началото на извънредното положение – 16-20 март, най-много са били заетите в преработващата промишленост – 16,6%. Следват ги търговията, ремонти на коли, хотелиерство и ресторантьорство.

Наред с вълната възвръщенци започнаха и първите големи съкращения – трите завода на “Язаки България”, които произвеждат автомобилни компоненти, спират работа. Засега временно – до 5 април, но от тези мерки ще бъдат засегнати над 5600 работници. И друг голям работодател – “Арсенал”, смята да освободи близо 3000 от около 9000 заети. На първо време обаче оръжейната компания ще се ограничи до 2000 съкратени.

А пари откъде?
Тези настоящи и последващи вълни от безработни поставят под риск бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), който е 12,5 милиарда лева (6,4 млрд. евро) за 2020 година. От тях 10,57 милиарда лева (5,41 млрд. евро) са за пенсиите. И тъй като осигуровките, които се събират, не стигат, близо 40% от сумата “допълва” бюджетът. Сега обаче минусът ще е по-голям, така че още пари на данъкоплатците ще отидат за пенсии на фона на намаляващи заради рецесията бюджетни приходи.

В бюджета на ДОО за фонд “Безработица” са предвидени близо 438,3 милиона лева (224 млн. евро). Но от него освен парите за безработни вече ще се изплащат и записаните в Закона за извънредното положение компенсации. Те са в размер на 60% от размера на осигурителния доход за януари 2020 година, който е 1037,56 лева (530 евро). Те ще се дават в продължение на максимум 3 месеца на работодатели, чиито работници са застрашени от съкращения. Все още не е известно по какви критерии ще се отпускат. Към очакваните повишени разходи ще се прибави и ръстът на болничните, макар в началото на годината да бяха със 130 хиляди по-малко от януари 2019 г.
Засега управляващите изчакват докъде ще се разпростре бедствието, преди да пристъпят към вадене на още пари. Този път обаче е различно. Няма да има терминал 2. И тези, които се завърнаха, ще останат. Поне на първо време.

“Дойче веле”
clubz.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!