СТОГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ НА УИЛЯМ МЕРЕДИТ

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
76

За духовното наследство на големия американски поет Уилям Мередит спорят два века – XX век и първото десетилетие на XXI век. Неговата поезия и идеали доказват своята жизненост и в наши дни.
Роден е в Ню Йорк на 9 януари 1919 г. в прогресивно семейство. Един от неговите предци е бил министър на финансите и републиканец по времето на Абрахам Линкълн и портретът му е бил отпечатен върху американските банкноти. В бурните следвоенни години и разразилата се депресия баща му споделя идеите на социализма.
У. Мередит следва английски език и литература в едно от най-старите и престижни висши учебни заведения на САЩ – Принстънския университет в Ню Джърси. Дипломната му работа е върху творчеството на класика на американската поезия Робърт Фрост.
В миналото Принстънския университет са завършили двама американски президенти – Джеймс Медисън и Удру Уилсън. След емигрирането си в САЩ в годинните на надигащия се фашизъм в Европа до края на живота си в Институт към Университета по проблемите на ядрената енергия работи Алберт Айнщайн. Тук следва и най-яркият представител на „изгубеното поколение“ след Първата световна война белетристът Скот Фицджералд.
След дипломирането си У.Мередит работи първоначално като разпространител на вестник „Ню Йорк Таймс“, в който впоследстие е репортер и води рубрика за театър, опера и литература.
След влизането на САЩ във Втората световна война, младият Мередит се записва доброволец в армията. Изпратен е като пилот на изстребител на американски самолетоносач в района на Алеутските острови в Тихия океан.
/ снимка – 1 Уилям Мередит като пилот от Американските ВВС на Тихоокенския фронт по време на Втората световна война/
Още от студентските години пише поезия и от фронта, изпраща голям цикъл стихове за участие в Конкурс на Йейлския университет за млади поети. Директорът на Конгресната библиотека видният поет Арчибалд Маклийш е силно впечатлен от поезията на талантливия боен пилот, в която се чувства барутният дим от сраженията и решителната битка срещу японския милитаризъм и фашизма. Той пише възторжен предговор към първата поетична книга на Уилям Мередит „Писма от една невъзможна земя“, излязла през 1944 г.
След войната той се занимава с преподавателска дейност с изключение на годините на Корейската война. От 1946 г. е поет-резидент в Принстънския университет. Има внушителен стаж в редица университети: Принстънския, Хавайския, Карнеги-Мелън, Американския университет в Благоевград, в Мидълбери колеж, в Летните творчески семинари в Бред Лоаф. Три десетилетия чете лекции в Кънектикътския колеж в гр. Ню Лондън, където има и свой дом. Почетен доктор е на Университета Карнеги-Мелън, на Принстъския университет, на Американския университет в Благоевград, на Кънектикътския колеж.
От 1976 до 1980 г. е Поет-лауреат на САЩ, консултант по поезия на Конгресната библиотека. Бил е секретар на Националната Академия за изкуство и литература и канцлер на Академията на американските поети в Ню Йорк.
Лауреат е на наградата „Карл Сандбърг“ /1979 г./, наградата на в-к „Лос Анджелис Таймс“ /1987 г./, наградата Пулицър за поетичната си книга „Пристрастна равносметка“ /1988 г./, наградата на Фондация Гугенхайм; удостоен е с медал „Хариет Монро“ и със Специалната награда и медал за цялостната му литературна дейност от Комисията за култура и туризъм от щата Кънектикът /2007 г./.
Издава книгите: „Кораби и други фигури“, „Крушението на Трешър“, “Зимни стихове“, „Земна разходка“, „Хезард, художникът“, „Оптимистично настроение“, „Усилието на речта“, „Стихове трудно се четат“.
Мередит превежда от френски и издава стиховете на Гийом Аполинер. Като редактор издава антологията „Малките ирландски поети“.
/ снимки 2-1, 2-2 – Уилям Мередит/
През 1976 година заминах на мандат като Културен аташе на Българското посолство във Вашингтон. Конгресната библиотека, която е една от най-богатите библиотеки в света бе за мен второ „работно място“ след ежедневните ми задължения и през почивните ми дни. Традиция на библиотеката е да се представят световни литератури и автори. През същата година Уилям Мередит пое поста на Поет – лауреат на САЩ, консултант по поезия в Конгресната библиотека. Присъствах на всички вечери организирани в библиотеката и бе естествено да се запозная с ръководителя.
/ снимка 3 – Среща на Уилям Мередит – Поет лауреат на САЩ и Консултант по поезия на Конгресната библиотека във Вашингтон с Културния аташе на Българското посолство Красин Химирски /
Той ме представи на ръководството на библиотеката, както и ме запозна с редица негови предшественици на този пост. Между нас се зароди искрено, многогодишно приятелство, което продължи до края на неговия живот. Срещахме се редовно както в библиотеката, така и в дома му, пътували сме на много интересни срещи с известни американски писатели и дейци на културата.
Лично предложих У.Мередит да участва в американския комитет оглавяван от Сенатора Фулбрайт / от сто видни дейци на американската култура и изкуства / за отбелязването на 1300 годишнината на Българската държава в САЩ. Честването се проведе на най- високо ниво в сградата на Музея „Дамбъртон Оукс“, където е основана ООН.
В качеството ми на Културен аташе и Шарже д’афер на Посолството ни в САЩ годините от 1976 г. до 1981 г. са свързани с редица съвместни инициативи мои и на Мередит, много близко приятелство и незабравими спомени.
Любовта му към България започна след запознаване с твочеството на Никола Вапцаров. През 1979 г. СБП покани Уилям Мередит да участва в отбелязване на 70-та годишнина на нашия поет-революционер. В своето слово на тържеството той прави смела аналогия между двама велики творци на България и Америка. “Вашият Вапцаров и нашият Уолт Уитмън са задушевни лирични певци. Но техните песни не са само за услада. Те изискват от нас постоянна бдителност и отстояване на свободата.“ И още по-определено подчертава това, говорейки за най-новата история на нашите страни: „По време на Втората световна война много американци загинаха срещу същата онази тирания, срещу която воюва със стиховете си и отдаде живота си Вапцаров“. Мередит превежда стихове на Никола Вапцаров, които включва в редактираната и издадена от него антология „Български поети“, включваща творчеството на 24 наши творци. Освен него преводачи са Джон Ъпдайк, Максин Кюмин и Ричард Уилбър. Издателската къща „Орфей“ издава сборниците със стихове на Мередит „Сияйните наблюдатели“ и „Пристрастни описания“. Елка Няголова е превела стихове на Мередит в излязлата книга „Белият остров“.
По покана на Конгресната библиотека със съдействието на Мередит през 1980 г. в САЩ гостува представителна група български поети в състав: Георги Джагаров, Любомир Левчев, Владимир Голев, Божидар Божилов и Лъчезар Еленков с преводач Владимир Филипов. Нашите творци бяха приети от ръководителя на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ. Състоя се и среща с културната общественост на американската столица в дома на поетесата и преводачка Елисавиета Ричи.
/ снимка 4 – Елисавиета Ричи /
Освен в Конгресната библиотеката рецитал бе проведен и в Питсбърг в Щатския университет на Пенсилвания. В Ню Йорк делегацията бе приета от ръководството на Академията на американските поети и посети сградата на Организацията на Обединените Нации.
Активните контакти с Конгресната библиотека продължиха и през следващите години с визити и рецитали на български творци. Самостоятелен рецитал направи Блага Димитрова. Бяха проведени интервюта с българските писатели Йордан Радичков, Божидар Божилов, Надя Кехлибарева, Здравко Попов, Петко Братинов, Нино Николов, които са включени в новосъздадения фонд за живото слово на световни творци…
В този фонд записаха и мен с изпълнение на собствени стихове и интервю преди отпътуването за България в края на мандата ми. След завръщането издадох поетичната книга „Вашингтонски рецитал“ с диск – записа в Конгресната библиотека.
/ 5-1 Поетичната книга „Вашингтонски рецитал“ /
За заслуги в популяризиране на българската литература и развитие на културните връзки със САЩ Уилям Мередит и Ричард Хартайс получиха почетно българско гражданство с Указ на Президента Ж. Желев.
След завръщането си от България Уилям Мередит ме покани на ежегодната си лекция в Кънектикътския колеж. В салоните на колежа бе открита изложба на графики, подарени му във Варна от Стоимен Стоилов, преводи на негови стихотворения на български и получения медал на Международната Вапцарова награда. Същият медал Мередит носеше като медалион в последствие.
От тогава всяка година Уилям Мередит и Ричард Хартайс идваха в България. Те участваха в няколко от Софийските международни писателски срещи и в тържествата за 1300-годишнината на Българската държава.
През 1983 г. Мередит получи тежък инсулт и загуби говора си, но след едногодишен престой у нас заедно с Р.Хартайс, рехабилитация и среща с Баба Ванга, той частично възстанови говора си и започна отново да рецитира свои стихове.
Пътували сме из цяла България: Сандански, Мелник, Благоевград, Рилски манастир, Враца, Бургас, Варна, Каварна, Албена и др.
Незабравими са многобройните ни срещи в дома ми на ул.“Граф Игнатиев“ 11 в София, родния ми дом в с. Върбица, Врачанско
/ снимка 5-2 – У.Мередит, Р. Хартайс, аз и Сталин Химирски в родния ми дом, с. Върбица /
и организираните съвместни рецитали и представяния из страната.
В България бе учредена Българо-Американска фондация за развитие на изкуствата с Президент Уилям Мередит и Изпълнителен директор моя милост.
Имаше идея за изграждане на комплекс на фондацията. Водехме разговори с тогавашния Кмет на Каварна Цонко Цонев и с редица представители на общини като Варна и Враца.
За съжаление тази идея не бе реализирана поради кончината на Мередит.
Уилям Мередит почина на 30 май 2007 г. в Ню Ландън.
След смъртта му домът му в гр. Анкасвил на брега на р. Темза бе обявен за паметник на културата и седалище на новоучредената фондация „Уилям Мередит“ с Президент Р.Хартайс. Фондацията разгърна активна дейност. Ежегодно връчва награда за поезия на името на Уилям Мередит, като премираните книги се включват в плановете на Издателската къща на фондацията. С тази престижна награда бяха удостоени видните творци Андрю Орки, Грей Якобик, Питър Мейнке, Джеймс Бейл. Наградата „Уилям Мередит“ получи през 2013 г. и Любомир Левчев за своята стихобирка „Конят със зелени крила“.
В организирания от съпругата ми и мен Международен пленер посветен на 130 годишнината от Освобождението на България от турско робство участваха по наша покана поета Ричард Хартайс и скулпторката и близка приятелка на Мередит – Нанси Франкел. Бяха посетени градовете София, Долни Лозен, Пловдив, Батак, Чирпан, Стара Загора, Гурково, Казанлък, Шипка, Плевен, Етрополе, Правец, Червен бряг, Свищов, Банско. По време на пленера бяха организирани рецитали със стихове на Мередит и Хартайс в мой превод. В заключителната излжба в галерията на НХА в София бе представена творбата и на Н. Френкел. Едно от най-значимите произведения на Ричард Хартайс на българска тема е неговото стихотворение „Пленер“, вдъхновено от посещението на Батак по време на участието му в пленера през 2009 г. на български, руски, израелски и американски художници, посветен на 130-годишнината от Освобождението на България от турско робство.
/ снимки 6, 7, 8 – Ричард Хартайс по време на 20 дневния
пленер посветен на 130 годишнината от Освобождението на България от турско робство /
Дружбата ни с Ричард и Нанси продължава и до днес.
/ снимк 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 Ричард и Нанси по време на едно от гостуванията им в България /
На 20 септември 2013 г. организирахме представяне на Ричард Хартайс в Галерия Богориди, гр. Бургас.
/ снимки: 17, 18, 19, 20 – Ричард Хартайс, поетесата Роза Боянова, Собственичката на Галерия “Богориди“ в Бургас – Ружа Георгиева и аз/
През годините се срещаме при вяко тяхно идване в България. Някои са свързани и с бъдещи съвместни планове.
/ снимки от срещи в София и страната
21 – с украинския поет, преводач, преподавател и изследовател на Ботевото творчество Валерий Лавренов
22, 23, 24 – с Емил Пеняшки представител на Община Враца,
Актьор, обществен деец, бивш Председател на Общински съвет Враца
25, 26 – с Кмета на Враца Николай Иванов и Емил Пеняшки
27, 28, 29 – снимки от едно от гостуванията на Ричард Хартайс в България и среща с Валентин Кръстев
30 – на път от Бургас за София /
През 2016 г. в изпълнение предсмъртното желание на У.Мередит част от праха на американския поет бе донесен в неговата втора родина България и разпръснат от Р.Хартайс около Рилския манастир.
На 16 септември 2018 г. Българското посолство във Вашингтон се проведе съвместно с Фондация „Уилям Мередит“ вечер, посветена на предстоящата стогодишнина на американски поет. На вечерта говориха Посланик Тихомир Стойчев, който прочете и изпратеното от мен приветствие. Ричард Хартайс и културният аташе Татяна Караджова четоха стихове на Мередит в мой превод. Бе представена и експозиция с книги на издателство „Поетс Чойс“. В последвалия рецитал участваха Питър Мейнке, Елисавиета Ричи, вдовицата на Андрю Орки, Грейс Кавалиери, У.М.Ривера, Лаура Брилоуски и Барбара Голдбърг.
/ 31, 32 – снимки от вечерта на 16 септември 2018 г. в Посолството на България във Вашингтон /
Показан бе филм за живота и творчеството на У.Мередит.
Редица събития посветени на 100 годишнината на У. Мередит ще бъдат организиране през юбилейната година.
Днес разглеждайки творчеството и дейнстта на Уилям Мередит от висотата на 100 годишния му юбилей не можем да не се съгласим с думите на американския поет и литературен критик Едуард Хърш: „ Мередит отправя щедър поглед към наши общочовешки свят. Той не прикрива трагичното, непредсказуемото и безкрайните трудности, които срещаме. В неговата поезия резонира отговорността за такива старомодни понятия като чест, морал, оптимизъм, достойнство и човешко щастие.“

Снимки: Личен архив на сем. Евгения и Красин Химирски и Посолство на България в САЩ

Акад. д-р Красин ХИМИРСКИ

УИЛЯМ МЕРЕДИТ

ПРЕД СТРАННИ СЪБИТИЯ

Угаснат ли звездите, а нe съмне,
насила подменят ли книгите на мъдростта
и връхлетят на враг безумен ордите,
опасно стане ли да се говори даже,
какво да правя аз, къде ад ида?

Горяха доблести мъже по-ярко от звезди,
бледнее паметта на летописите дори.
Омразата ми към врага коварен се развихря –
на моя бог това лице единствено познавам.

ДВЕ МАСКИ НАМЕРЕНИ В БЪЛГАРИЯ

На Кольо Севов

Когато е ваел човешкия образ,
Творецът навярно е имал модели
като онези маски под музейния кристал.
След шест хилядолетия некрополен сън
ги срещам северно от Варна
под златни диадеми, в златни украшения,
безплътни, сред човешки прах погребани.
Античи заблудени воини или богове? –
Забулен е в тайна отговора.
Очите им – слънца ковани –
и бръчките по глинената кожа
издават мекотата на ръката,
която вдъхна на Адам живот.
Във погледа им грее негасима дързост,
тъгата на епохите не ги засенчи.
На времето трагизма те не раздагават
по нашите надвесени лица.
„От глина сме и злато.“, мъдро маските мълвят
и озаряват върволицата на вековете.

Р О Д И Т Е Л И

Какво ли е да се почувстваш ангел,
или по-скоро катерица – по-земна твар.

Когато в детството си рано лягахме,
те плашеха ни с тъмнината.

Предълго глезеха ни, та от приятели
превърнаха ни в свои антиподи.

Но неизбежно идва ден, когато
с невръстното ис детство се прощаваме.

Челата им бразди на времето резеца;
гнетят ги мирис, кашлица, куп недъзи.

И странно е, че още ни обичат,
и отговаряме на обичта им с обич.

Необяснимо, фантастично е
как дръзнали са да ни създадат.

В живота им внимателно се вглеждаме
и мислим се на повече способни.

И всичко продължава твърде дълго.
Животът им е низ от грешки.

И най-голяма е, че умират
и тайната със себе си отнасят

как сме дошли от морските вълни
и как от нищо са ни сътворили.

Отива си и брънката последна,
която с тях ни свързва.

Мамо, тате, ридаем в паяжината от бръчки
пред изумените деца и внуци.

Превод: Красин Химирски
ПИРИНСКО
На Уилям Мередит
Закъснял юнак
броди из Пирина.
Сред усои и шубраци
по егреци и орляци
из вековния топрак
търси Уилям своята дружина.

Красин Химирски

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!