Ще помогнем БАН да стане конкурентна в Европа

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
761

- Професор Коп, как се отразява световната финансова криза на немската наука и какви мерки вие предприехте, за да се справите с финансовите проблеми?

– За щастие финансовата подкрепа от страна на правителството не беше намалена заради кризата през последните една или две години, макар че икономиката също достигна критични ситуации и в Германия, както и в останалите европейски страни. Но нашето правителство реши, че изследванията, науката и образованието не трябва да претърпят съкращения в бюджета. Това беше добро решение, защото научните изследвания са нашият най-ценен ресурс за бъдещето. Германия и всички останали европейски страни нямат природни ресурси като Китай или Африка. Нашето богатство е в развитието на науката и образованието, в развитието на младия интелектуален потенциал. Затова съм много щастлив, че не спира финансовата подкрепа към университетите и академиите. – В Българската академия на науките тече голяма научна, административна и финансова реформа. Какво е мнението ви за новото лице на академията?– За пръв път съм тук. Знам, че в академията е в сила мащабно преобразование, но за съжаление не съм запознат с всички детайли в реформата. Но чух много новини. Разбрах, че българското правителство е решило да съкрати финансовата подкрепа за наука с около 20 на сто. България има нужда от абсолютно същите академични проекти, както и Германия, в този момент. Ако намалите подкрепата за училищата, университетите и академията, това ще се отрази на бъдещето на цялата страна. – А как според вас трябва да изглежда БАН, за да достигне българската наука до европейско ниво? – Както знаем, в света има 3 основни икономически пазара – азиатският, американският и европейският. Тези три пазара са в постоянно състезание помежду си. Единственият шанс пред Европа е да работи обединено върху научните проучвания, за да поддържаме конкурентно световно ниво. Ясно е, че съществува конкуренция и между учените в отделните страни, но задължително трябва да работим и заедно в няколко направления. В противен случай нямаме шанс в глобалната конкуренция. Всички европейски страни, към които е и България, трябва заедно да подхождат към големите предизвикателства. Защото имаме нужда от много пари, за да се справим с конкуренцията. Надявам се, че българската и германската академия ще се обединят за бъдещи проекти. Защото сред вашите учени виждат почти еднакви сфери на интерес като при нас. Нека потърсим двустранно сътрудничество в науката. Междувременно можем да намерим нови общи идеи. Затова България със сигурност ще е един от бъдещите ни партньори. Също за по-големи проекти биха могли да се включат Унгария и Полша и всички европейски страни, които имат интерес към развитие на европейските научни постижения. – В кои научни сфери виждате сътрудничеството между Германия и България? – Поне три или четири са най-важните направления, в които задължително трябва да работим заедно. На първо място ще посоча енергетиката. Тя винаги е била  ключов фактор в науката и икономиката. Също така проблемите с околната среда са ключови за бъдещето на Европа. Образованието също е проблем за повечето държави. Ние трябва да вдъхновим младите поколения да поемат по пътя на науката и информационните технологии. Ще намерим начин заедно да се развиваме в тези научни сфери. Особено в областите, които споменах, можем да се учим един от друг. Нека опитаме да намерим и още посоки на работа, които са интересни и за България, и за Германия. – С кои научни постижения свързвате името на БАН и България? – За съжаление не съм работил пряко с български колеги. В близкото бъдеще ще открия начин да се запозная, когато разгледам докладите на вашата академия. До момента не съм се включвал в активно сътрудничество с български колеги, но други учени в Германия работят активно с България. Бях информиран, че до момента Германският изследователски фонд (Deutsche Forshungsgemeinschaft – DFG) подкрепя над 150 ваши проекта. Не съм участвал в тях, но има много германски експерти, които могат да ви дадат отговор на въпроса. За пръв път съм в България, но това, което чух от вашите учени, беше доста впечатляващо. Имам чувството, че Германската и Българската академия на науките са доста близки по устройство и по поставените си цели. Надявам се, че в бъдеще ще се договорим повече български колеги да се възползват от постигнатия договор за сътрудничество между двете научни институции и заедно ще постигаме нови научни постижения. – Какви са в момента най-новите разработки в инженерната наука в Германия и какви продукти ние трябва да развиваме, за да достигнем вашето ниво? В тази връзка какви ще са първите стъпки за бъдещото сътрудничество между БАН и германската академия? – Въпросът е многостранен. Мисля, че най-важните насоки отново са информационните технологии, енергетиката, околната среда и образованието. В тази сфера трябва да работим заедно. Първата стъпка ще е да обменим доклади. Едва тогава може да се види разликата в нивата на техническите изследвания. След това ще ви дадем конкретни съвети и препоръки какво да правите, за да постигнете нашето ниво стъпка по стъпка. Възможно е, разбира се, да няма разлика между германските и българските разработки в инженерната област. Това би било добре. – Какъв конкретен съвет ще дадете на българските си колеги, как да печелим повече пари от собствената си наука? – Както знаем, много фондове подпомагат науката и изследванията към Европейската комисия. Вие вече сте успявали да получите подкрепа от ЕК и се надявам това да продължи и за в бъдеще. Германският научноизследователски фонд също има споразумение с България, така че от този източник също може да се печелят пари за наука. Също мисля, че трябва да привлечете индустрията да инвестира пари в науката. Специално за инженерните разработки и проектите в сферата на образованието. Защото индустрията също има нужда от добри млади инженери. Те също трябва да подкрепят програмите за обучение на новите специалисти. Но в тази насока трябва да се работи усилено. Никога не е толкова лесно да се вземат пари от другите. Но не трябва да забравяме също, че подкрепата от правителството също е неделима част от развитието на науката. Поне 50 или 60 на сто трябва да дойдат от бюджета. Няма държава в света, която да разчита само на индустрията, на фондове и дарения. Местното правителство винаги трябва да подкрепя науката. Защото индустрията почти никога не се интересува от фундаменталните изследвания. Те трябва да са в основата на националната стратегия. Без основните знания в областта не може да се говори за приложни открития в практиката, които да се предложат на фирмите. В заключение искам да кажа, че съм  впечатлен от България. Имам чувството, че поставихме началото на партньорство, скрепено от еднакъв интерес. Надявам се, че успешно ще работим заедно в бъдеще.

.
Визитка
Заместник-председател е на Германската академия за инженерни науки (ACATECH). Заедно с представители на Академията за естествени и медицински науки и Съюза на академиите на германските провинции (социални и хуманитарни науки) участва във високия форум, който съветва германското правителство по актуални проблеми Има повече от 40-годишна кариера в областта на науката за материалите и металознаниетоПреподавател е във Висшето техническо училище в град Аахен, провинция Рейн-Вестфалия в Германия

Warning: A non-numeric value encountered in /homepages/26/d574630909/htdocs/budilnik_wp/wp-content/themes/Newspaper/includes/wp_booster/td_block.php on line 353