Ще бъде ли Великобритания монархия след 50 години?

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
238

Интервюто на Меган и Хари не е чак толкова голям удар за Елизабет II

Снимка: БГНЕС
Брекзит и пандемията вече налагат някои драматични преоценки на нацията в Обединеното кралство, която доскоро беше международна дума за стабилност. От перспективата, че Обединеното кралство може да се разпадне, до основен ремонт на NHS и обмислянето на четири или пет учебни години, до изчерпателен преглед на мястото на Великобритания в света, това е време, в което Великобритания мисли за немислимото. И това не е лошо нещо.

Интервюто на херцозите на Съсекс с Опра Уинфри тази седмица раздели мнението в Обединеното кралство по още един въпрос – съществуването на монархията. Спомените, както доста деликатно се изрази Бъкингамският дворец, наистина могат да варират, но това разделение отваря много по-голям въпрос: може ли да дойде време, когато Обединеното кралство може да се откаже от монархията?

Този момент определено не е сега, пише The Independent. Не виждаме повторение на кризата с абдикацията през 1936 г. Въпреки паралелите между Меган Маркъл и Уолис Симпсън, ситуацията от 1936 г. включва краля, а днес говорим само за “резервният наследник”, който е едва шести по линия за трона.

Бъдещето на монархията е подсигурено три поколения, независимо от това как Хари и Меган избират да водят живота си.

По същите причини това не е и събитие, което дълбоко ще разтърси двореца. Интервюто на Опра с Меган и Хари не е толкова вредно, колкото телевизионните интервюта, дадени от Чарлз и Даяна по времето, когато все още бяха заедно. Нито е толкова вредно, колкото провала на двореца да прочете общественото настроение след смъртта на Даяна. Тогава имаше дни, когато цветята се натрупваха в градините Кенсингтън, а знамето дори не бе свалено наполовина. Тогава монархията изглеждаше най-малкото крехка.

Сега не е така. Кралицата е безопасност в своя замък. Тя и принц Филип са изрично изключени от твърденията за расизъм. Елизабет II е изиграла и стабилизираща роля по време на пандемията с нейните своевременни предавания, нейния ритъм за повишаване на морала, давайки званието сър на капитан Том Мур и думите й за отговорността на обществото да се ваксинира. Наистина може да е за съжаление, че една възможност е загубена – монрхията да възприеме хорцога и херцогинята на Съсекс като агенти на модернизацията.

Нищо от това обаче не гарантира, че монархията е на 100 процента сигурна. Взимането на властта от Чарлз ще бъде първо изпитание. Чувството за дълг и преклонната възраст на кралицата я приобщиха към народа по начин, по който синът й едва ли ще бъде възприет. Неговите грижи за околната среда и архитектурната естетика бяха изпреварили времето си и са твърде слабо оценени. Той не е човек или принц, към когото мнозина изпитват топли чувства, а и той чака толкова дълго короната си, че дните му на крал ще бъдат преброени.

Дали херцозите на Кембридж са по-обичани от него? Ще могат ли те да модернизират институцията по модела на своите холандски или скандинавски колеги? До каква степен те или институцията, която представляват, ще бъдат приети от подрастващите поколения по-малко благосклонни и по-разнообразни британци?

Ще продължи ли Великобритания да бъде монархия след 50 години?

Възможно е да се предвиди сценарий, при който кралското семейство и дори монархът просто да станат още по-малко свързани с ежедневието, отколкото са в момента. Това може да се отрази, да речем, в по-нататъшното намаляване на ролята на монарха в политическия живот, включително прекратяване на държавното отваряне на Парламента, на конвенцията, която монархът може да “съветва” или “предупреждава” премиера на деня, и до позицията на монарха като глава на Британската общност.

Това от своя страна може да предизвика въпроси свързани с гражданите и най-вече – парите на данъкоплатците, гласувани от Парламента за подкрепа на кралското семейство. И ако Парламентът откаже средства, изисквайки кралското семейство да разчита само на доходите от именията си, тогава последните връзки и задължения между короната и хората могат след време да бъдат прекъснати. Това може да доведе или до монархия, изгубила всякакво значение, но все още номинално съществуваща, или до прагматично приемане от монарха и парламента, че Великобритания трябва да стане президентска република.

Това би била най-доброкачествената версия. Но идеята за сваляне на монархията – по мирен или насилствен начин – не бива да се изключва, само защото сега изглежда немислима. Пандемиите, подобно на военните конфликти, могат да доведат до разрушаване на съществуващия ред. Не непременно наведнъж, но с времето, особено ако хората преценят, че институциите са се провалили.

С говоренето за “младежко земетресение”, което е в процес на създаване, би било неразумно да се изключи и дори насилствена промяна, колкото и да не е в стила на британската общност.

И тук има трети сценарий: дали монархията ще бъде повече или по-малко сигурна, дали Великобритания ще се разпадне? Ще запази ли независима Шотландия кралицата като държавен глава (по канадски или австралийски модел) – може ли да избере да стане република, или може да потърси друг кралски клон с шотландски произход?

С изключение на абдикацията, няма сериозна заплаха за короната от ерата на Чарлз II през 1660 г. Без никакви нашествия, окупации на континентална Великобритания или революции, в Англия и Обединеното кралство са липсвали катаклизми, които са насърчили успешни революции другаде. Резултатът, в зависимост от разбиранията, е векове на политическа стабилност, председателствана от еволюираща и доброкачествена монархия, или закостеняла система, оглавявана от раздута аристокрация, която трябва да бъде изтласкана и за предпочитане заменена от пряко избран президент по френски или американски модел.

Трябва да се каже, че политическите системи по света са се придвижили към президентските републики, много по-често, отколкото към монархии. Колониалните държави са били склонни да отхвърлят не само имперския монарх, но и институцията, тъй като са получили независимост. Испания е една от малкото страни, които са възстановили монархията – и са останали с нея.

Възстановеният шах на Иран продължи 25 години, преди да бъде свален и заменен с теокрация. България, Румъния и дори Русия (мимолетно) се заиграха с възстановяването на монархията след краха на комунизма, но вместо това избраха президентска система. През 2001 г. бяха положени усилия за възстановяване на застаряващия крал Захир Шах в Афганистан – като начин за прекратяване на гражданската война – но това не се случи и кралят почина в изгнание през 2007 г.

Въпреки че историята не изглежда благоприятна за кралските семейства, Великобритания обитава онази част от света – Северозападна Европа – където монархиите все още процъфтяват.

В това отношение семейство Уиндзор може да запази своя трон. Дали ще успее обаче, без да следва холандците и скандинавците до по-малка и по-скромна монархия?

А напускането на херцозите на Съсекс може да наклони везните и в двете посоки – от една страна, това може да ускори отслабването на кралското семейство, но от друга страна, рискува да остави монархията на Обединеното кралство забита в старата си форма – и по-устойчива от всякога да се промени.

По публикацията работи: Нели Христова

dnes.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!