Шок на Острова: Жени хирурзи във Великобритания изнасилвани и тормозени от колеги при операции

1 vote, average: 5,00 out of 51 vote, average: 5,00 out of 51 vote, average: 5,00 out of 51 vote, average: 5,00 out of 51 vote, average: 5,00 out of 5
0
743

Случващото се било “пулична тайна” в държавните болница

 

Джудит иска разказът ѝ да бъде публикуван само с малкото ѝ име. Сега тя е опитен и талантлив хирург-консултант.

Тя e сексуално насилвана в началото на кариерата си. Тогава тя била човекът с най-малко опит в операционната зала, а старши-хирургът се потял над масата.

„Просто се обърна и зарови глава право в гърдите ми. Осъзнах, че бърше челото си в мен. Замръзнах. Защо лицето му беше в деколтето ми? Когато го направи за втори път, предложих да му донесе кърпа, а той отговори “не, това е много по-забавно”. Той се усмихваше, а аз се чувствах толкова унизена“, споделя Джудит. По-голямото възмущение в нея било обаче заради пълното мълчание и липса на реакции от колегите ѝ. За тях това било съвсем нормална ситуация.

Името на Ан е друго. Тя не иска да разкрива личността си, но вярва, че промяната ще настъпи само когато хората говорят открито. Тя не описва случилото се с нея като изнасилване, но подчертава, че то не е било по взаимно съгласие. На светско събитие, свързано с медицинска конференция – среща на лекари от една и съща специалност, тя е стажант, а той консултант.

„Доверих му се, казах му, че не познавам хората на събитието. Когато си тръгнах, ме закара до мястото, на което бях отседнала. Мислех, че иска да поговорим за практиката, но изведнъж ме сграбчи, а тялото ми замръзна и аз не можех да го спра. Беше напълно неочаквано, въобще не го исках. Смятах, че просто трябва да мълча за това, което се случи“.

То обаче има трайно въздействие върху психиката ѝ, като първо я оставя емоционално вцепенена, а споменът нахлува в съзнанието ѝ и години по-късно като кошмар.

Разклатено доверие в хирурзите

Широко прието е, че има култура на мълчание около подобно поведение. Хирургичното обучение разчита на учене от старши колеги в операционната зала. Младите специалисти жени ни посочват, че е рисковано да се говори открито за онези, които имат власт и влияние върху бъдещата им кариера.

Докладът за случаите на сексуално посегателство в общността е публикуван в British Journal of Surgery и той е първият опит да се добие представа за мащаба.

Регистрираните хирурзи – мъже и жени, са поканени да участват напълно анонимно. Получените отговори са 1434. Половината от тях са от жени, а обобщенията показват:

63% от жените са били обект на сексуален тормоз от колеги.

30% от жените са били сексуално насилвани от колеги.

11% от жените съобщават за принудителен физически контакт, свързан с възможности за кариера.

Докладвани са най-малко 11 случая на изнасилване.

90% от жените и 81% от мъжете са били свидетели на някаква форма на сексуално насилие.

Изводите показват, че има и мъже, подлагани на сексуален тормоз – 24% от отговорилите. Едно от заключенията на доклада обаче е, че мъжете и жените хирурзи „живеят в различни реалности“.

“Нашите открития вероятно ще разклатят доверието на обществото в хирургическата професия”, коментира д-р Кристофър Бегени от Университета в Ексетър.

Междувременно във втори доклад – “Нарушаване на мълчанието: справяне със сексуалното неправомерно поведение в здравеопазването”, има препоръки за това какво трябва да се промени.

Двата доклада предполагат, че относително по-ниският дял жени хирурзи (около 28%), в съчетание с дълбоката йерархичност на хирургията, дава на някои мъже значителна власт. Към това се добавя и и високото напрежение над операционната маса.

„Хората могат да се държат безнаказано и голяма част от това остава без контрол“, смята проф. Кари Нюландс, хирург-консултант от университета в Съри.

Тя е мотивирана да се справи с подобно поведение, след като чува опита на младите си колеги.

„Най-честият сценарий е с млада стажантка, която е малтретирана от старши доктор, който често е ръководител на екип“, посочва Нюландс.

Друга тема, която се появява в изводите на изследването, е липсата на вяра в органи като NHS Trusts, Генералния медицински съвет, който управлява регистъра на лекарите с разрешение да практикуват в Обединеното кралство, и Кралските колежи за медицина.

„Нуждаем се от голяма промяна в процесите на разследване, така че те да станат външни и независими и да се ползват с доверие, за да може здравеопазването да стане по-безопасно място за работа“, казва проф. Нюландс.

Тим Мичъл, президент на Кралския колеж за хирурзи на Англия, коментира пред Би Би Си, че резултатите от проучването са „дълбоко шокиращи и ще бъдат източник на голям срам за хирургическата професия“.

Според него е „ясно, че това е общ проблем“, на който не е обърнато внимание.

„Трябва да въведем култура на нулева толерантност, за да гарантираме, че има механизми, чрез които засегнатите хора да се чувстват уверени – да дават гласност, да докладват за тези инциденти и те да бъдат вземани насериозно“, казва той.

Според д-р Бинта Султан от NHS England докладът е “невероятно труден за четене” и представя “ясни доказателства”, че са необходими повече действия, за да станат болниците “безопасни за всички”.

„Вече предприемаме значителни стъпки за това, включително чрез ангажименти за предоставяне на повече подкрепа и ясни механизми за докладване на онези, които са претърпели тормоз или са били обект и свидетели на неподходящо поведение“, коментира тя.

Главният медицински съвет във Великобритания миналия месец актуализира своите професионални стандарти за лекари.

Неговият главен изпълнителен директор Чарли Маси коментира, че “сексуалното посегателство спрямо пациенти или колеги е неприемливо” и че “сериозното неправомерно поведение е несъвместимо с продължаването на медицинската практика в Обединеното кралство”.

Безопасно място ли е хирургията за работа на жените днес?

„Не винаги. И това е ужасно нещо, което трябва да призная. Има култура на мълчание, при която хората изпитват истински страх за бъдещето и кариерата си, ако проговорят“, казва Джудит.
epicenter.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!