Тя премина през операция
, 19 химио- и 25 лъчетерапии, но нищо не помогна
Радостин Кишишев е бивш капитан на националния отбор по футбол. Роден е на 30 юли 1974 г. в Бургас. Играл е като десен защитник или опорен халф в българските отбори “Черноморец”, “Нефтохимик” и в “Литекс”, в турския “Бурсаспор” и в английските отбори “Чарлтън”, “Лийдс”, “Лестър” и “Брайтън”. Три пъти е шампион на България с тима на “Литекс” (1998, 1999 и 2009), както и носител на Купата на България. От 1996 г. Кишишев е основна фигура в националния отбор, капитан е в 17 мача, като общо е изиграл 88 срещи с националната фланелка. Участва на Европейското първенство в Англия през 1996 г. и на Световното първенство във Франция през 1998 г. От ноември 2012 г. работи като селекционер в “Черноморец” с треньора, под чието ръководство стартира кариерата му – Димитър Димитров-Херо. Само преди година – на 19 октомври 2012 г., от рак почина съпругата на Кишишев Красимира. Сега 38-годишният бивш национал се грижи сам за своите синове Димитър (11 г.) и Продан (17 г.). Кишишев разказа пред в. “Доктор” за болестта на жена си и за своите здравословни проблеми по време на 20-годишната си футболна кариера.
– Г-н Кишишев, след 20 години кариера във футбола случва ли се нещо да ви боли сутрин, като се събудите?
– И по време на кариерата ми на футболист ме болеше, и сега ме боли. Може би сега е по-малко, защото ги няма тези натоварвания и тежките тренировки. Няма начин – болежките са част от живота на професионалния футболист. Имам две операции – на коляно и на глезен. Това са ми най-тежките травми и за мой късмет единствените.
– Какви бяха проблемите ви с коляното и с глезена?
– Имах разкъсана връзка на коляното, която лекувах една година. На глезена пък имах стара фрактура, която беше калцирала. Играл съм с тази фрактура известно време, без да зная, но отчупените костици тръгнаха из глезена и ми създадоха проблеми.
– Къде се оперирахте?
– В Германия беше операцията на глезена, а в Англия – на коляното. От отборите, в които играех, ме насочиха към съответните специалисти за лечение. Първия път отидох в Щутгарт с д-р Мишо Илиев, който беше лекар на националния отбор по това време. Оперира ме д-р Василев в неговата клиника в Щутгарт. А пък от моя английски клуб “Чарлтън” ме насочиха да се лекувам в болница край Лондон за разкъсаната коленна връзка.
– Бързо ли се възстановихте?
– При глезена възстановяването трябваше да мине за около три месеца, но се получи лек проблем. Може би започнах малко по-рано с големите натоварвания, което веднага ми се отрази.
Глезенът започна да се подува
Всеки футболист има голямо желание след операция колкото се може по-бързо да започне да играе. В същото време обаче се получава отрицателен ефект, ако възстановяването не е завършило. Така тогава избързах и се наложи да не мога да играя футбол около осем месеца.
Възстановяването от операция на кръстна връзка на коляното отнема стандартно от шест месеца до една година. При мен бяха десет месеца. За да ми оправят връзката, ми взеха тъкан от друга част на тялото. Операцията продължи над два часа. Бях под пълна упойка. Това се случи преди около 11 години.
– Как се отнасяха към вас в английската болница?
– Англичаните са много съвестни и изпълнителни хора. Отношението към болните е по-специално. Да не говорим за луксозната обстановка. Беше частна болница. Имах възможност да си позволя нещо по-добро.
– А като направите сравнение с българските болници? Налагало ли ви се е да влизате в болница у нас?
– Да, разбира се. Ситуацията в българските болници е повече от трагична. Макар че не навсякъде е така. Влизах и в няколко зони на Военномедицинска академия, където нещата са на много високо ниво. Реанимацията им е изключително добра, на европейско ниво. Но тази хубост е само частичка от
общата грозна картина на българското здравеопазване
– Какво вас ви дразни най-много?
– Нямаме култура, нямаме елементарно добро отношение към болния. Когато те посрещат, липсва дори едно “добър ден”, една усмивка. Това ме дразни. То е ясно, че лекари и сестри работят в положение близко до мизерията. Но спокойно може да покажат човешко отношение към пациента. То не изисква пари.
– Вие сте приятел на Стилиян Петров, който се справя с болестта левкемия.
– Стилиян е много голям човек, който заслужава адмирации и показва на хората, че винаги има изход, че има светлина в тунела, ако не те напуснат волята, желанието и непримиримостта да се пребориш с болестта.
– Вие как го окуражихте в началото?
– Не си спомням какво точно сме си говорили на първата ни среща, след като разбрах за левкемията му. Но сигурно съм му казал, че е достатъчно силен, за да се справи. При рака обаче трябва да имаш и късмет. От много фактори зависи лечението, особено от ранното откриване. При Стилиян са уцелили този момент. Открили са болестта точно в началото и е имал време да реагира. Вижда се, че някой го пази от горе. Той успя да пребори болестта. Това момче заслужава уважение и защото създаде благотворителна организация. На Стилиян наистина му отива да бъде посланик на доброто.
– Вас като че ли съдбата ви среща с такива хора. И вашият треньор в “Черноморец” Димитър Димитров-Херо пребори рака. Какъв дух трябва да има човек, за да го направи?
– Да, и Херо успя. В основата е късметът. Виждал съм и страхотни характери, които не могат да преборят тази болест. Такъв характер имаше
моята съпруга Красимира, която почина
от рак на шийката на матката. Беше открит в начална фаза, но за съжаление заболяването й беше в една от най-агресивните си форми. Характерът, желанието, волята – тя ги имаше в изобилие, но не можахме да преборим това нещо.
– Съпругата ви къде се лекуваше?
– В България правихме операцията, но след като се получи рецидив, продължихме лечението в Англия и в Турция. При нея много бързо се развиха нещата – жена ми си отиде за година и половина. Това е много кратък период за такава силна жена. Тя премина през 19 химио- и през 25 лъчетерапии, но нищо не помогна.
– Какви бяха условията в чуждестранните болници?
– Английската болница в Брайтън беше държавна, но условията бяха много хубави. Онкологична болница “Джон Хопкинс” в Истанбул беше по-луксозна, по-модерна, по-нова и с много по-големи мащаби от тази в Брайтън. Условията за самото лечение и на двете места бяха почти едни и същи. По-добре е обаче човек да се опази здрав и да не стига до болници.
– А вие някаква здравна профилактика правите ли?
– От време на време спазвам леки диети. Понапълнях с 4–5 кг, откакто спрях да играя. Но това е нормално. Засега се чувствам здрав и не се е налагало да вземам по-сериозни мерки. Избягвам да ям мазни неща. Не влизам във веригите за бързо хранене. Полуготовите храни, които предлагат там, са много вредни за организма, но не го усещаме, защото ни е много вкусно.
– Какви са вашите цели в близките 3-4 години?
– Сега всичките ми мечти са свързани с децата. Имам желание синовете ми да вземат хубаво образование, да станат добри хора. Децата осмислят живота ми.
Мара КАЛЧЕВА
blitz.bg
