От палестински бежански лагер до бутиците в Лондон, Париж и Дубай

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
170

Социален проект в Йордания цели да помогне на местните жени да продават бродериите си в чужбина
Снимка: SEP Project Facebook Page
Социален проект в Йордания цели да помогне на местните жени да продават бродериите си в чужбина, осигурявайки доходи на бедни семейства, разказва Камал Таха от агенция Франс прес.
В малка работилница в палестински бежански лагер в Йордания Халима ал-Анкасури бродира традиционни шевици върху син шал. Той е предназначен за продажба в първокласен бутик в Париж, Лондон или Дубай.
Майка на седем деца, на 54 години, Халима описва работата си като „модерни продукти с искрящи цветове, избродирани с палестински и ислямски мотиви“.
„Горда съм да виждам европейци да носят това, което произвеждаме тук, и водещи модни списания да проявяват интерес“, казва тя, имайки предвид германското онлайн издание на „Вог“, с широка усмивка на лицето, забулено с червен воал.
Лагерът в Джераш в Северна Йордания, където тя живее, е създаден да приюти над 11 000 палестинци, избягали от ивицата Газа при арабско-израелската война от 1967 година, оттук и другото му име – лагер „Газа“.
Половин век по-късно над 29 000 бежанци живеят в лагера на фона на бедност, безработица и рушаща се инфраструктура.
През 2013 година Роберта Вентура, италианка с опит в инвестиционното банкиране, решила да подхване социален проект в подкрепа на жените в лагера, след като го посетила и видяла отблизо сложните им умения.
„SEP Jordan“ (SEP – социален предприемачески проект) цели да „промени живота не само на десетки, но с времето и на стотици, а може би хиляди жени“, пише тя в писмо до АФП.
По масите в работилничката лежат традиционни кърпи за глава „куфия“ на квадратчета с надписи в различни цветове, както и кашмирени шалове и чанти.
„Проектът започна с 10 жени, а сега те са 300“, посочва директорът на програмата Науал Арада. „Правим продукти по поръчка: шалове, дамски чанти, хавлиени кърпи, чаршафи и всякакъв вид домашна декорация“.
На всеки два месеца между 11 и 14 кашона със 190 до 270 килограма стоки се изпращат в магазини в Париж, Лондон или Дубай.
Те се продават и в палестинските територии – в окупирания от Израел град Витлеем на Западния бряг, уточнява регионалният мениджър на проекта Махмуд ал-Хадж.
В магазин в огромен хотел в Аман цените варират от 20 до 300 йордански динара (от 30 до 430 долара), коментира Хадж, който допълва, че „повечето купувачи са чуждестранни туристи“.
Източник на доходи
За жените в работилницата бродирането е важен източник на доходи.
„Всички в този лагер страдаме от бедност“, оплаква се Анкасури. „Тази работа ни помага да подобрим живота си, макар да искаме за продуктите си индивидуално ниски цени, от 15 до 20 динара“.
Всеки продукт, който тя бродира, изисква поне едноседмичен труд. Тя казва, че я болят ръцете, но се радва да е сред други жени в лагера. Вентура отбелязва, че „уникалният талант“ на жените се „цени по света“.
Над два милиона палестински бежанци са регистрирани към ООН в Йордания, но около половината от 6,6-милионното население на страната е от палестински произход.
Анкасури и колегите ѝ са се научили да бродират от майките и бабите си. Всеки регион от историческа Палестина има собствени мотиви и шарки.
Освен че представя палестинската история и култура на нова публика, техният занаят „спомага да се популяризира каузата на нашия народ“, казва гордо Арада.
Знаме и карта висят на стените на работилницата, напомняйки на жените за връзката с родната им земя или пък на по-младите за връзката на предшествениците им.
„Всяка жена тук си има история“, допълва Арада.
„Тази работа им помага да пращат децата си на училище, да сменят мебелите в домовете си и да подобряват условията си на живот, особено след като много съпрузи не работят“.
Хиба ал-Худари, която извезва ислямски надписи върху чантичка, твърди, че работилницата се е превърнала във „втори дом“.
Майка на шест деца, на 37 години, тя изкарва по около 150 динара месечно. „С тях помагам на съпруга си, който е механик, да издържаме домакинството“, добавя тя.
/БТА/
По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Виктория Тошкова
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!