Може и да е цинично да се говори за положителни тенденции през тази тежка година, но има и такива: България получи неочакван подарък от 121 000 души. Толкова българи са се завърнали само до края на май. А дали ще останат, разказва Deutsche Welle.
Тази година често чуваме, че китайският йероглиф за думата “криза” съдържа два символа – “опасност” и “възможност”. От лингвистична гледна точка това не е съвсем вярно, но откакто Джон Кенеди използва това твърдение в своя реч през 1959 г., то стана любимо на оратори по целия свят. От историята знаем, че големите катаклизми, а сегашната пандемия от Covid-19 е именно такъв катаклизъм, неизменно водят до промени – преселения на народите, размествания в обществените строеве, преразпределение на благата и в крайна сметка промяна в обществения ред.
Може и да е цинично да се говори за положителни тенденции през 2020 г., когато в България броят на починалите от Covid-19 вече надхвърли 6000. Но има и такива.
Подарък от 121 000 души
Пандемията не е приключила, но може би вече наблюдаваме една голяма промяна: до края на май в България са се завърнали над 121 000 души. Тези данни са от доклад на Европейския съвет за външна политика (ECFR) за ефекта на пандемията върху обратната миграция към България с автор Огнян Георгиев. Подобни ремиграции има по целия свят, но въпросното изследване се фокусира върху България.
Точни данни за миграцията на българите няма. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) реално не работи заради бюрократичната ѝ същност, а емигрантите не са задължени да се “отписват”. Затова авторите на доклада базират заключенията си на данни от Гранична полиция и системата за карантиниране. Тъй като Гранична полиция започва да предава данните си едва към края на март, числата са занижени, смятат авторите на изследването.
Защо се връщат?
Докладът търси и отговор на въпроса защо тези десетки хиляди хора са решили да се върнат в България. С помощта на онлайн анкета е било установено, че двете основни причини за завръщането са “желание да съм с близки” (46%) и “загуба на работа” (32%).
В изследването се казва, че “няма адекватен метод, който да позволи да се определи колко от тях са дългосрочно завърнали се”. Но и така е ясно, че едва ли голяма част от тях ще останат. Само 10% от анкетираните отговарят, че няма да се върнат обратно след кризата с коронавируса, а 25% още не са взели решение.
И все пак: при положение, че от 1990 г. насам България е загубила 1,3 млн. души – около 1/5 от населението си, завръщането на над 120 000 определено е неочакван подарък. Впрочем, в доклада се дават и примери за възможни мерки с цел задържане на този “подарък”, но поне засега правителството не е дало знак, че има намерение да се възползва от тази възможност.
А защо биха останали?
Интересни са и факторите, поради които завърналите се биха останали или не – намирането на работа, корупцията, развитието на Covid-кризата, социалната и градска среда. Нито един не е посочил новите магистрали, гордостта на Борисов, като фактор за трайно завръщане.
Така стигаме и до един от видимите резултати от завръщането – прибралите се от чужбина бяха значима част от протестите, продължили цяло лято. И малко или много тяхната енергия промени общественото мнение.
Странични положителни ефекти
Covid-кризата доведе и до други промени, които могат да бъдат наречени странични положителни ефекти. Единият е, че тази година България ще има рекордно ниски нива на смъртност от инциденти на пътя. По данни на МВР, от началото на годината до края на октомври на пътя са загинали 381 души, а ранените са 6143. Спрямо същия период на миналата година загиналите са със 147 по-малко, а ранените – с 956 по-малко.
Локдаунът през пролетта ускори и дългогодишния процес на електронното управление, в резултат от което броят на предлаганите от държавата услуги нарасна.
Covid-кризата като катализатор
Накрая да се върнем към данните за българите, прибрали се в България по време на пандемията. Завръщането на толкова много хора определено е шанс за страната, която отчаяно има нужда от забавяне на процеса, наричан “изтичане на мозъци”. Към този момент изглежда, че коронакризата може да се превърне в катализатор на промяната. Дали това ще доведе до съществени положителни трансформации в обществото и в управлението, ще стане ясно след години, а първият тест ще е на изборите през март.
