Моментът, в който кешът вече не е цар…

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
82

Иновациите във финансовата сфера, безкешовото плащане и отвореното банкиране бяха сред водещите теми на Money 20/20 в Амстердам
Снимка: Архив Ройтерс

През последното десетилетие малко сектори преживяха такива драматични промени като банковото дело. Довереният партньор, олицетворен от високопарното донякъде присъствие на улицата и приятелски настроения банков мениджър, отстъпи място на един отчасти неспокоен хибрид от цифрови и телефонни услуги. Рецесията, цифровизацията и затварянето на редица офиси по големите улици промениха отношенията ни с банките – от доверен и достолепен партньор до доставчик на услуги. Дълги години банките страдаха от липсата на ориентиране към клиентите, като се фокусираха повече върху продажбите, отколкото върху изграждането на дългосрочни отношения. Е, в последните години, съзнавайки някои заплахи, те започнаха да променят това. Но, без съмнение, се променя и отношението на клиентите към тях.
Шест от всеки седем души са използвали решения за цифрово банкиране най-малко веднъж месечно, а 38% го правят седмично или дори ежедневно, показва ново изследване на TNS Kantar сред над 11 000 потребители от 11 пазара, поръчано от Mastercard. Според анализа 63% от анкетираните потребители използват приложения за мобилно банкиране от традиционните банки, а 20% – от цифрови банки.

Какво може да направи традиционният банков сектор в тези предизвикателни за него времена? Да иновира, например!

Именно иновацията се оказва най-често споменаваният термин в дискусиите на Money 20/20 – най-голямата финансово-технологична конференция в Европа, която се провежда в Амстердам – от кратките анотации и забележки на модераторите за иновационните модели до различните семинари и сесии, свързани с това. Дори паролата за Wi-Fi мрежата тук е „Иновирай“! Не е изненада, че това е една от темите за тази година.

И наистина – кръвообращението на растежа на всяка компания са иновациите, но обхватът и скоростта на свързания с това провал днес също са феноменални – едва 20% от новите продукти оцеляват и едва 15% от тях генерират висок растеж. Тъй като днес средната продължителност на живота на компаниите е едва 15 години, сега повече от всякога е наложително предприемачите (особено във финансовата сфера) да разработват иновации, за да стимулират растежа, съчетан със стратегия за разтърсване на бранша. Това е начинът да се постигне истинска иновация и устойчива конкурентоспособност, смята Бил Гайда, старши вицепрезидент „Иновации и стратегически партньорства“ за Централна Европа, Близкия Изток и Африка на Visa.

Компаниите, които са успешни в това отношение според Гайда, не се фокусират толкова над продуктовите иновации, а върху уникалното потребителско преживяване. „Новите играчи мислят за това как потребителите взаимодействат с технологиите, а не просто да предлагат продукти и услуги с фокус само върху бързите приходи“, каза пред Investor.bg Гайда.

Ако приложим това към финансовия сектор през изминалите няколко години и сегашното състояние на нещата, ще видим, че първоначално банките продължиха да се фокусират върху най-рентабилните и приоритетни сегменти, но се отчуждаваха спрямо по-младите си клиенти, които чувстваха, че техните нужди са пренебрегнати. Взаимоотношенията станаха антагонистични: скритите такси и тромавото онлайн банкиране не успяха да вървят в крак с грабителските изисквания на „младите цифрови хора“. Затова не бе чудно, че по-младите хора започнаха да преминават към интелигентни и персонализирани нови цифрови услуги. Точно това показва анализът на TNS Kantar, представен в рамките на Money 20/20. Така например по отношение на бъдещето на банките все по-голям брой европейци казват, че ще обмислят преминаването към цифрова банка в някакъв момент. Техният дял расте от 49%, когато същото проучване беше проведено през 2017 г., до 54% през 2019 година.
Хората на възраст между 18 и 29 години са „най-нелоялни“ към традиционните банки, като 63% обмислят промяна. В Обединеното кралство 18% обмислят да сменят банката си с дигитална през следващите 12 месеца, докато в континентална Европа средната стойност е 13%. Но понеже традиционните банки предлагат все повече и повече цифрови банкови продукти, все повече хора (39% през 2019 г. спрямо 32% през 2017 г.) поясняват, че ще останат верни на банката си.

Много от участниците на конференцията коментираха и тенденцията за изчезване на кешовото разплащане в обществата като едно от следващите големи предизвикателства пред финансовия сектор във времена, в които „кешът вече не е цар“.

„Това е една големите тенденции, като например Полша е добър пример. В тази страна практически може да излезеш от дома си без портфейл, пари в брой и дори карта, и да плащаш навсякъде само с мобилния си телефон“, твърди Бил Гайда.
В опита си да привлекат нови клиенти, в САЩ Walmart и Amazon създадоха предплатени дебитни карти, които могат да бъдат презаредени във физически магазини, за да помогнат на повече хора да пазаруват онлайн, дори ако нямат банкови сметки или кредитни карти.

Хийли Купър, главен изпълнителен директор на Zivelo, компания, която произвежда павилиони за продажба на дребно, твърди, че фирмата му има интерес към подобни машини, които да зареждат картите с пари в кеш. Той твърди, че търговците на дребно и ресторантите започват да се питат как да намерят баланса при методите на плащане, които биха могли или трябва да предложат.

Ново проучване пък показва, че трима от всеки петима възрастни смятат, че Великобритания ще бъде безкешово общество до 2030 г. Анализът на ThoughtWorks покзва, че 64% от респондентите смятат, че банковите извлечения и чековете са минало, а 24% могат да си представят банкови клонове, е които няма служители. 23% пък смятат, че филиалите на банките по улиците няма да съществуват изобщо до 2030 г.

Как изглеждат нещата в България?

До преди 5 години българинът плащаше най-често с карта за вещи с по-голяма стойност като черна и бяла техника. През миналата година фокусът ясно се измества върху по-малки по стойност ежедневни разплащания, става ясно от данни на българския дигитален портфейл phyre. Основна причина за по-честа употреба на картови и мобилни разплащания от потребителите е все по-широкото приемане на този вид трансакции от страна на търговците. Броят на безконтактните ПОС терминали у нас се е увеличил почти двойно от 2015 година насам като вече надвишава 138 000, a тенденцията е до края на годината всички терминали да приемат безконтактни и мобилни плащания. Друг фактор, който спомага за значителния ръст на безкешовите трансакции в стрраната, е бързото навлизане на мобилните плащания у нас. Данните ясно сочат, че потребителите, които предпочитат да плащат директно с мобилния си телефон, правят по-малки и чести покупки. За първото тримесечие на 2019 година средната сума за безконтактно плащане с телефон в България е 21 лв., докато с карта е 29 лв, сочат данните на phyre. За сравнение – през 2016 година сме пазарували с карта за средно 33 лева.

Данните показват, че потребителите на дигитални портфейли правят най-много покупки в петък, което е повлияно от подготовката за пътуване и зареждане на гориво, както и посещенията на ресторанти и заведения с развлекателен характер. Най-често българите плащат с телефоните си, когато пазаруват в големи хранителни вериги, бензиностанции, заведения за хранене и малки квартални магазини.

Прогнозата за растеж на мобилните плащания през тази година се затвърждава и от очакваното навлизане на Apple Pay в страната ни. Това ще позволи и на притежателите на iOS устройства също да се разплащат безконтактно с телефоните си. Към момента потребителите на дигитални портфейли имат възможността да плащат само с телефони с операционна система Android, става ясно от анализа.
Но иновациите и безкешовите разплащания не са единствената тема, която привлича вниманието на всички по време на тазгодишната конференция Money 20/20, във времена, в които инициативите за отворено банкиране са на челно място в дневния ред на финтех компаниите по целия свят.

И наистина – расте чувството, че никой не е съгласен с необходимостта от затворени граници и сътрудничество, когато става въпрос за бизнеса в тази индустрия. Отворените банкови инициативи в цяла Европа вече накараха регулаторните органи на САЩ да започнат да планират начини за изпреварване на конкуренцията.

А разпокъсаният пазар Азия може би неизненадващо дори надминава прогнозите за иновации за Европа за иновациите. Преди няколко години почти 70% от хората в главната конферентна зала не биха се съгласили с преедположението, че Азия и Китай ще са водещи в иновациите. Точно това обаче показаха анкетите сега – за ужас на американския президент Доналд Тръмп.

Но сякаш това не е толкова изненадващо – по-лесно да се изгради нещо от основата, когато няма нещо, което трябва да се събаря. Азия (подобно на Африка) няма проблем с наследството, както Европа и Северна Америка, което улеснява създаването на модерна инфраструктура, която да бъде готова за внедряване на отвореното банкиране.

Матю Чен, главен изпълнителен директор на най-големия доставчик на банкови технологии в Китай Sunline International, пояснява, че в Китай регулаторите са предприели „мек подход“ по отношение на всичко, което не е включено в черния списък. Това улеснява създаването на стандарти, след като се установи кое работи и кое – не.

Сред по-интересните нови фирми и стартъпи, които видяхме на конференцията, бяха Mymy, финансова услуга, спазваща шариатските правила, за мюсюлманското население в Индонезия и Малайзия; и, разбира се, Pepper, израелският претендент, чийто главен изпълнителен директор Михал Кисос Херцог открито похвали готовността на израелските регулатори да си сътрудничат с компаниите.

Kakao Bank, един от най-големите дигитални конкуренти на традиционните банки в света, с 9,3 милиона клиенти в Южна Корея, е също прекрасен пример за комбинацията от пазарни нужди, иновации и регулаторна и наследствена основа, която може да доведе до успех на финтех сектора.

И така – банките и потребителите трябва да бъдат подготвени за най-голямата промяна във финансите, откакто бе отсечена първата монета от благородни метали около 3000 година преди новата ера и откакто хартиените пари се появиха за първи път през 11-ти век.

А както казва Херцог, „колкото по-малко са купите за спагети (по-оплетени са законите и регуациите), толкова по-бързо ще се въвеждат иновациите и ще се внедряват новите характеристики и технологии“. И затова не бе никак чудно, че в рамките на форума бе организиран и панел, озаглавен „Да направим от спагетите лазаня“.
По статията работиха: автор Бойчо Попов, редактор Елена Илиева
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!