Високата инфлация, рязкото покачване на разходите за енергия и отслабващата икономика вече са налице, а глупавото увеличение на данъците ще влоши нещата
Снимка: Bloomberg
Английската централна банка (АЦБ) прогнозира най-слабия ръст на реалните трудови доходи след облагане с данъци от повече от 70 години, със спад от 2% тази година и още половин процент през 2023 г. Тази депресираща перспектива улавя предизвикателствата, породени от рязко по-високите цени на вноса и рисковете от по-установена инфлация. Сред водещите икономики с високи доходи Обединеното кралство изглежда е особено силно засегнато. Инфлационните рискове изглеждат подобни на тези в САЩ. Но Обединеното кралство е и голям нетен вносител на енергия, особено на газ, чиито цена с се изстреля. Правителството може да се е надявало, че разсейването на пандемичните облаци ще оставят една икономика, огряна от слънце. Но, както е обичайно, настъпиха непредвидени събития. Икономиката, хората и правителството са изправени пред тежки времена, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Докладът за паричната политика на АЦБ, публикуван наскоро, отбелязва: „Глобалният инфлационен натиск продължи да нараства значително, до голяма степен воден от рязкото увеличение на цените на енергията и въздействието на дисбаланса между предлагането и търсенето на търгуеми стоки върху техните цени. На претеглена база за Обединеното кралство, инфлацията на световните експортни цени, включително енергията, се очаква да се е повишила до около 11% през четвъртото тримесечие на 2021 г. Обединеното кралство не може „да си върне контрола” от световната икономика, както направи спрямо ЕС чрез Brexit. Забележително е, че само САЩ генерираха почти цялото увеличение на потреблението на стоки сред групата на седемте водещи икономики миналата година. Това доведе до тесните места в предлагането.
АЦБ прогнозира пик на инфлацията от 7,25 на сто през април, като три четвърти от увеличението между миналия декември и април ще се дължи на покачващите се цени на енергията и стоките. Но има още по-голям проблем, който е подобен на този в САЩ. Пазарът на труда е затегнат. Безработицата вече е под равновесното си ниво, смятат от банката. Компаниите съобщават за трудности при наемането на персонал и много свободни работни места. Като цяло, заключава докладът, има излишно търсене в икономиката, което все още не е ситуацията в еврозоната.
Това, което прави положението още по-трудно, е, че по-високите цени на вноса, особено на енергията, налагат цялостна икономическа загуба. Както научихме през 70-те години на миналия век, такива загуби трябва да се абсорбират. Ако хората предават горещия картоф, като настояват за по-високи заплати, за да компенсират намалените реални доходи, резултатът ще бъде или натиск върху корпоративните печалби, което ще навреди на инвестициите, или инфлационна спирала, която би засегнала почти всички.
Андрю Бейли, управителят на АЦБ, подобаващо отбеляза миналата седмица, че „трябва да видим умерено увеличение на заплатите, за да преодолеем този проблем по-бързо.” Тази забележка със сигурност беше непопулярна и вероятно безполезна. Но аналитично той е прав. Колкото повече работниците се стремят да възстановят покупателната си способност в икономика, засегната от тези външно предизвикани загуби, толкова по-висока ще бъде инфлацията и толкова по-безмилостен ще бъде необходимият монетарен отговор. Желанието на Борис Джонсън за икономика с високи заплати и висок растеж е без значение. Притеснението е, че паричната политика, нужна за ограничаване на втория кръг от инфлационни рискове, ще се окаже дори още по-вредна икономически, отколкото банката, и всъщност почти всеки друг, сега смята.
Но това не касае само паричната политика. Точно както в САЩ, макар и по различни начини, фискалната политика също е от значение. Това е така в два различни аспекта. Единият е, че само правителството разполага със средствата да смекчи удара върху тежко засегнатите от по-високите цени, особено на енергията. Второто и по-широко измерение е, че цялостната фискална позиция ще повлияе на съвкупното търсене, а оттам и на това, което АЦБ трябва да направи.
Що се отнася до първия аспект, правителството въведе широк пакет от мерки, фокусирани върху облекчаване на нарастващите разходи за енергия, като 9 милиарда британски лири (0,4 процента от брутния вътрешен продукт) ще бъдат изразходвани през следващата година. Мерките включва отстъпка от 200 паунда за всички сметки за електроенергия от октомври насам, което ще струва 5,5 милиарда лири. Но това ще продължи само една година и впоследствие трябва да бъде компенсирано. Ако цените на енергията останат високи, много хора вероятно ще изпаднат в затруднение и дори ще потънат в дългове. Допълнителни 150 паунда подкрепа ще отидат за домакинствата в най-ниските четири групи на общинския данък, на цена от 3,5 милиарда лири. Според Resolution Foundation, дори след отстъпката от 200 паунда годишното увеличение на цените на енергията (след вдигането на тавана на цените през април) ще бъде 39 процента.
Този пакет е зле насочен. Голяма част от помощите ще отидат за хора, които не се нуждаят от парите, а значителен брой по-бедни хора няма да ги получат, отчасти защото общинския данък е остарял, след като се основава на стойността на имотите от 1991 г. Като цяло бремето за бедните ще си остане най-тежко, защото те харчат най-висок дял от доходите си за енергия.
Междувременно, планираното увеличение на националните осигурителни вноски, уж за заплащане на допълнителните разходи за здравеопазване и социални грижи, се очаква да бъде задействано. И преди съм твърдял, че както самият данък, така и социалната политика, която финансира, са незащитими. Също толкова важен днес е фактът, че това увеличение на данъчното облагане ще се добави към въздействието на по-високите цени на енергията и другите стоки и услуги. Оптимистът може да каже, че тази комбинация от удари върху търсенето най-малкото ще позволи на монетарното затягане да е значително по-малко, отколкото иначе би трябвало да бъде. Песимистът може да отговори, че такъв многоаспектен удар ще направи работниците още по-решени да възстановят загубените си реални доходи чрез по-високи заплати.
Високата инфлация, рязкото покачване на разходите за енергия и отслабващата икономика вече са налице. Глупавото увеличение на данъците, което се задава, ще влоши нещата. АЦБ прогнозира растеж от 1,25% през следващата година и 1% през 2024 г. Правителството се надява на нещо по-добро. Едва ли ще има този късмет. Лошите времена отново са тук.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
investor.bg
