Форумните идиоти или тържество на простотията в реално време

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
1849

„Димитри Иванов яко е подпалил моторетката в „Сега”: „Стига съм казвал

хейтъри, ще казвам лайна.” И верно лайна казва и тъпи копелета: „Не, бе, РЕВиЗОР. Не ти е Творецът виновен. Нито си ти виновен, че си лайно… Не ме е страх да ви възразявам, лайнари и лайнарки хлевоусти…Но вие, форумни лайна, не искайте пред вас да се покая и да коленича. Коленичи се само пред Бога, не пред лайна…”

И така нататък. 13 пъти е употребил лайно и лайнопроизводни. Явно много се е ядосал. Между другото, точно вчера четох за много интересна форма на синестезия. Синестезията е особено смесване на сетивните усещания, при което човек вижда звуци, чува цветове, такива работи. Но британецът Джеймс Уонъртън имал особена форма на синестезия – усещал думите на вкус! Като чуе дадена дума и получавал спонтанно вкусово усещане върху езика си. Да пази Господ!” Из делниците на един луд Навремето бай Радой Ралин викаше: „По страшен от спина, по опасен от рака, сега за сега си остава простака.”

Това беше много преди интернет. Обаче появата и разширяването на достъпността на интернет премахна всички институционални и психологически задръжки и превърна простака и простотията в институция. Интернет дава възможност за тържество на простотията в реално време. На наглата, самодостатъчната си простотия..

Първично неграмотни хора, които не са написали ред през живота си, които не са прочели дори половината Libri legendi, получиха възможност да громят доказани авторитети с необясним патос и аргументация на селски наивисти от ранния социализъм…

И както отдавна е известно, за да победи простотията, е достатъчно интелигентните хора нищо да не правят. И те рядко правят, защото никак не им се бори с прасе. Предпочитат да си мълчат. Ама и да не си мълчаха, все тая. Питали радио „Ереван” (за малко ще останем в стилистиката на Дмитри Иванов) какво ще се получи, ако се смеси една кофа лайна и една кофа мармалад? Две кофи лайна, отговорило радиото! Но не е нужно цяла кофа, поговорката казва, че на една каца мед една лъжичка ѝ стига…

Ех, ако хората, които могат да мислят, бяха колкото хората, които могат да говорят и да пишат… И най-страшното е, че сред глупаците рядко се срещат мързеливи. Няма да стигне далече народ, който няма респект пред образоваността и умността, така мисля. С „аз съм прост и вие сте прости” далеч няма да стигнем. Видяхме докъде ни докара Бойкоборисовщината. Всъщност, май много хора още не са разбрали какъв тласък за опростачването на нацията даде управлението на милиционерите. Но, както се казва, най-хубавото предстои. Шествието на примитивите по върховете на властта и медиите даде самочувствие на много други, които до вчера са си „натискали парцалите, но днес с основание допускат, че не са по-прости от Цветанов. Което, обективно погледнато, съвсем не е лесно…

Яко трябва да се напънеш, за да родиш „не провокирайте провокации”. Та казвам, че разбирам и оправдавам избухването на Димитри Иванов. Не че той се нуждае да го кажа, аз имам нужда. Да пишеш часове, а понякога и дни един текст и после да мине някой през форума и да се изтакова и на текста, и на автора, не е от най-приятните неща. Колкото до лексиката на въпросния текст на Димитри, и нея приемаме без възражение.

Всеки обект си изисква лексиката. Обяснявали сме и друг път, че ние принадлежим към онова виждане за света, което Кундера нарича „категорично приемане на битието”. (Лайното е напълно приемливо, обратното означава да критикуваме Създателя, че не си е свършил работата както трябва.) По руските форуми май не е чак така, да ви кажа. Там си пишат по-интелигентно: „Знаете где у статуи Давида центр композиции? Вот туда и идите со своими предложениями.” Дали справедливо, или не, но някои смятат, че център на композицията при „Давид” на Микеланджело е малката пишчица на героя. Между другото, много се спори защо е толкова малка – пет метра статуя, даже шест, а нема и 10 см. такова. Представяте ли си например ако Статуята на свободата беше мъж какво нещо щяха да й турят американците?! Поне колкото ядрен миноносец! Венецианците и до днес се опитват да обясняват, че Микеланджело изобразил Давид в момента преди битката с Голиат. И понеже Давид явно го е било много страх, та затова му се свило таковата на фъстък. Това била естествена защитна реакция да организма…

Готови са да му пожертват героизма за едното такова… Както и да е. Исках да кажа, че и руснака си го туря опонента на таковата, но с много финес… Не ли? Обаче аз знаете ли какво си мисля? Вместо да им викаме „лайна”, „хейтъри”, „тролове” и какво ли не, да си тровим нервите, да губим енергия да им отговаряме, защо просто не шатнем опцията „Коментари”? Кому са нужни? Това е някаква перверзна „свобода на словото”, измамна демократичност, която освен това е заразна и действа развращаващо.

Преди свободата е Словото! Трябва да имаш какво да кажеш. Защо се налага да се търпят графомани като Ангел Грънчаров например, който по едно време пишеше от поне пет адреса в „Редута”. (За съжаление сигурно сега пак ще го активизираме…) Или откровени откачалки като „Stefan d-r D Tcholakov, Sverige”, „ужасът на всички модератори, кошмарът на системните администратори” („Капитал”), който дълго господстваше еднолично в „Новинар” и т.н. Цялата палитра на ощетените от генетичната лотария се напъва да коментира. И да си оправя хормоналния баланс за сметка на автора. Усещането е като да ти правят лоботомия с тесла. Другият голям проблем са платените писачи. Много се навъдиха напоследък. По-миналата седмица от агенция „Пик” препечатали текста ни от „Ретро” за изследването на „Сова-Харис”, в който изказвахме дълбокото си съмнение, че е възможно Бареков да е трети по рейтинг в държавата. И ела да видиш какво става! Над 5 метра коментари отдолу. За толкова прост и некадърен даже и тъщата не ни смята. (Дано не я подценяваме…) Не знам колко им плаща Бареков, но в момента неговата агитка е най-яка. Те парите са на Пеевски, де…

И какво печели авторът от тези коментари? Лично аз понякога се чувствам направо мазохист. Защо да съм длъжен да чета обидите на разни илитерати?! А какво печели нормалната част от аудиторията? Защо продължаваме да упорстваме и да поддържаме опцията „Коментар”? За да даваме възможност на платените агитатори да си заслужат парите, на комплексарите да си начешат егото, на партиите да си правят рекламата и контрарекламата?! Този тип общуване взема, не дава.

Най-много се дразним, когато някой ябанджия, или злонамерен агитатор ни изкарва платен. „Докторе, колко ти платиха да псуваш Костов?” (Борисов, Станишев…) Не за друго, а защото ни пречи на бизнеса. Ние сме freelancer, журналист на свободна практика. И си изкарваме хляба от това, че хората ни вярват и ни четат и, респективно, медиите ни канят и публикуват. И всичко това е така, защото не си кривим душата. В „Улица „Консервна” на Стайнбек има един Йосиф Мария, за който авторът казва: „Дълбоко в подсъзнанието му се загнезди идея: не би ли могло от честността да се направи бизнес? Това би било най-неуловимата измама от всички.” Измама е пресилено, бизнес е таман. Бизнес от истината. (Истината такава, каквато я разбира един пробабилист естествено!) Измамата носи бързи печалби, честността дълготрайни. Това е истинският бизнес, да мислиш за утре. Толкова е просто!

И изведнъж се появява някакъв Сульо и се опитва да ти пикае в палатката. Като казвам просто, имам предвид, че е просто да се каже. Обаче да се направи… Лесно му е било на Христос да каже „Истината ще ви направи свободни“ (Ев.Йоан 8:32) във време, когато хората масово са поминавали с две фурми и три маслини. А да го каже днес някой, де…

Днешният човек иска по 800 хил. калории годишно! Ама то не е само яденето! Не, днес е обратното, само свободата дава възможност да търсиш и казваш истината. А свободата е икономическа независимост. Нея като постигнеш и си свободен, тоест, можеш да казваш истината, ако те влече…

Икономическата принуда е най-честата причина за интелектуалната проституция, нема що да се убеждаваме. Отплеснах се. За форумите и форумните идиоти говорехме. Там господства психологията на тълпата. А тълпата, дори и когато е съставена от сами по себе си умни хора, си остава тълпа. Тълпа, съставена от анонимни единици… Казвал ли съм ви, че глупостта и простотията са заразни? Доказано е. Повечето надделяват над по-добрите. (Да прощава древния пич, но не понякога, а винаги!) На 5 000 читатели едва ли се падат и 50 коментиращи. Тази извадка на „отзовалите се” и по обема си, и по „етиологията” си е твърде далеч от представителността. Затова създава изкривена картина за генералната съвкупност.

Чат-пат се случва да се излъже и някой нормален човек да драсне два реда. Развълнувал си го нещо, или си го ядосал. Веднага се познава по това, че пише с аргументи, не с епитети. Но единиците не променят общата картина на отчайващата войнствена посредственост, господстваща във всички форуми и коментарни полета без изключение. Колегата Джером Джером казваше: „Сега всички станахме критици. Аз си имам определено мнение за теб, читателю. Сигурно и ти имаш твоето мнение за мен. Аз обаче не се стремя да го узная.

Предпочитам хората, които говорят зад гърба ми, когато искат да кажат нещо за мен.” Определено е за предпочитане. Сигурно някой ще си каже толкова ли е важен тоя проблем с коментарите, че докторът ни занимава на цяла страница? Сам по себе си не е важен. Но като елемент от реконструкцията на обществената среда, която ни предстои да направим, е изключително важен. Той ще бъде един първи опит да видим дали е възможно да върнем обратно изскочилата от кутията на Пандора простотия. Да я делегитимираме и, ако е възможно, да я деинституционализираме. Не казвам, че ще стане, но сме длъжни да опитаме.

ПИК

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!