Facebook попълва редиците на своите интернет съдии

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
36

Ние не сме интернет полицията, коментира съпредседателят на новия орган, според когото решенията му са по-скоро насоки за бъдещето

Снимка: EPA/JOHN G. MABANGLO

Почти година и половина след обявеното създаване на независим орган Facebook вече съобщи кои са първите членове: група от 20 защитници на правата на човека, политици, журналисти, учени и активисти от цял свят скоро ще подлагат на гласуване противоречиво съдържание в платформата и по този начин ще противодействат на речта на омразата, дискриминацията и фалшивите новини.

Сред членовете са бившият премиер на Дания Хеле Торнинг-Шмит, носителят на Нобеловата награда Таувалкол Карман от Йемен и бившият главен редактор на бритянския в. Guardian Алън Ръсбриджър.

„През последните години въпросът какво съдържание трябва да остане и кое трябва да бъде премахнато и кой трябва да реши за това, става все по-належащ за обществото”, написа социалната мрежа. Този надзорен орган е версията на Върховния съд на Facebook, подкрепен е със 130 милиона долара от независим фонд и се очаква да нарасне до 40 членове в бъдеще.
„Ние не сме интернет полицията”, каза съпредседателят и бивш федерален съдия на САЩ Майкъл Макконъл. Решенията на групата трябва да се разглеждат като насоки за бъдещето, пояснява той пред CNBC.

„Една от основните предизвикателства в дигиталната ера е защитата на свободата на изразяване и правата на човека“, каза Торнинг-Шмит в конферентен разговор в сряда.

Facebook, и в крайна сметка неговият изпълнителен директор Марк Зукърбърг, взеха някои от най-трудните решения относно съдържанието в социалните медии досега, признава тя. „Мисля, че това е огромна стъпка за глобалната общност – фактът, че Facebook реши да промени това“, допълни Торнинг-Шмит.

Коронакризата показва още веднъж, че онлайн дискусиите могат да имат опасни последици. Facebook твърди, че е заличил стотици хиляди публикации с дезинформация, която би могла да причини вреди на здравето. Много потребители не могат да направят разлика между достоверна информация и теории на конспирацията. А по отношение на проверката на фактите Facebook се подпомага от повече от 60 организации.

Но не винаги е ясно къде се намират границите на свободата на изразяване. Това се отнася за дискусиите за коронавируса, както и за други теми. Докато някои искат Facebook да се намесва по-често, други обвиняват мрежата в цензура. И левият, и десният политически спектър гледа на себе си като на намиращ се в неравностойно положение.

Facebook и особено главният изпълнителен директор Марк Зукърбърг носят отговорност за грешките – от расовите обиди до натрапването. Никъде другаде не се събират толкова много хора от различни култури и различни правни схващания, колкото в най-голямата в света социална мрежа.

Само Facebook има почти 2,4 милиарда потребители по целия свят. А съдилищата са само частично отговорни за възникналите конфликти.
И така Facebook си създава орган, който трябва да взема решения относно претеглянето на основните права отвъд националните граници и културните кръгове: един вид собствен конституционен съд за най-голямата социална мрежа в света. Той трябва да помага на Facebook в спорове с и сред неговите потребители и да успокоява критиците. Не е сигурно обаче дали ще успее.

Надзорният съвет ще трябва да решава преди всичко етични въпроси: Какви са границите на клеветата? Откъде започва детската порнография? Какво е расизъм?

На първо място комисията трябва да разглежда жалби относно заличени публикации, които сама избира. Има три основни фокуса: „Първо, случаи, които засягат много потребители, второ, случаи, които са от голямо значение за публичния дискурс, и накрая – случаи, които повдигат важни въпроси относно правилата на платформата“, заяви американският конституционен адвокат Майкъл Макконъл, който заедно с Торнинг-Шмит ще председателства комисията. Те и още двама членове бяха назначени от Facebook и им беше позволено сами да попълнят останалите места в органа.

Сред избраните е и унгарецът Андраш Сажо, бивш съдия и вицепрезидент в Европейския съд по правата на човека, и Майна Киай, кенийка, правозащитен активист и бивш специален докладчик на Организацията на обединените нации. Очаква се броят на членовете да нарасне от 20 на 40 през следващите няколко месеца.

Facebook разполага с насоки за своето съдържание, така наречените стандарти на общността. Според тези насоки по-голямата част от недопустимите твърдения се заличават с помощта на изкуствен интелект. Модераторите решават за други публикации, но тълкуването винаги създава трудности. Дори съдиите в дадена страна преценяват отделни дела по различен начин – както показва случаят с Ренате Кюнаст от Зелените. Тя беше предприела съдебни действия срещу потребители на Facebook, които я обидиха като „кучка“ и „педофил“.

Преди Висшият окръжен съд в Берлин да постанови, че тези изрази отговарят на дефиницията за обида, по-нисш съд обяви, че това е приемливо като израз на мнение.

Въвеждането на надзорния съвет е и вид признание във Facebook: „Ако свържете два милиарда души, ще видите най-красивите и грозни аспекти на човечеството”, каза Зукърбърг, когато за първи път представи идеята за Борда преди две години. Това е бил един от най-трудните му уроци.

Зукърбърг често е критикуван, че сам взема мащабни решения за милиарди хора. Сега той създаде надзорен орган, който също така да даде препоръки за правилата на Facebook в дългосрочен план. Но вероятно критиците няма да бъдат убедени.

Междувременно само в рамките на една година петима от девет членове на Борда на директорите напуснаха Facebook. Това означава всички, освен Зукърбърг, оперативният директор Шерил Сандбърг и инвеститорите Питър Тил и Марк Андрийсън, които са част от семейството на Facebook. Зукърбърг назначи шефа на Dropbox Дрю Хюстън и мениджъра на Paypal Пеги Алфорд, и двамата – близки негови приятели.

Според медийните съобщения „ренегатите“ са имали чувството, че са пренебрегвани, например по въпросите на прозрачността и корпоративната култура или в спора по въпроса дали публикациите на политиците трябва да се проверяват за тяхната истинност. Марк Зукърбърг продължава да позволява на политиците да разпространяват лъжи и не отбелязва изявления, които са доказани като грешни. Избирателите биха могли да получат по-добра картина за политиците, обяснява той решението си.

С повече от 50 процента от акциите с право на глас, Зукърбърг може да заглуши мнението на останалите членове на борда при всяко решение. Усилията през последната година да се промени нещо по отношение на тази неограничена власт се провалиха – поради ветото на Зукърбърг.
По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!