Brexit на Борис Джонсън бе пирова победа

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
287

ЕС е винаги на първо място за своите членове и съществуват множество бариери по отношение на Великобритания, които ще останат

Британският премиер Борис Джонсън. Снимка: Bloomberg

Плячката е за победителя. Борис Джонсън спечели референдума за членство на Обединеното кралство в ЕС преди малко повече от пет години, след това спечели лидерството на Консервативната партия през юли 2019 г., постигна сделка с ЕС през октомври и извоюва решителна победа на парламентарните избори през декември.

Той преоформи страната си. Но за добро или за лошо? Увеличи ли той възможностите за британците или ги намали? Направи ли Великобритания по-влиятелна и просперираща, или по-малко? Моят отговор на всички тези въпроси е: „второто“. Но признавам, че все още сме в началото, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Един момент, който бързо излезе на преден план (но без изненада за информираните), е, че брекзитърите разбираха погрешно ЕС. Ананд Менън отбелязва в инициативата „Променяща се Европа“ на King’s College, че Доминик Рааб (сега външен министър) е заявил през април 2016 г., че „можем да имаме подобаващ контрол над границите си, но не е необходимо да сме обвързани от всички тези задушаващи разпоредби… и със сигурност не е в интерес на европейците да издигат търговски бариери“.

ЕС бе на различно мнение. Сега съществуват много бариери: те ще останат.

Причината за този предсказуем резултат беше, че членовете на ЕС считат запазването на правния ред на съюза, включително единния пазар, като върховен интерес. Това става ясно от „EU-UK 2030“, анализ от същото звено. Да разгледаме например Дания, за която Великобритания е едновременно добър приятел и четвъртият по големина търговски партньор. Но Дания прави повече от шест пъти повече бизнес с ЕС, отколкото с Великобритания.

Икономическият личен интерес означаваше запазване на пазара на ЕС, а не благоприятно третиране на Обединеното кралство. Същото важи и за останалите членове. ЕС винаги е на първо място за всички тях.

Както Менън също отбелязва язвително: „Любопитно беше, че група идеологически пуристи очакваше техните събеседници да бъдат идеологически гъвкави и прагматични“. Ясно е, че досега Brexit укрепва ЕС, а не го отслабва. Менън отбелязва, че „дори Марин Льо Пен бързо осъзна, че Brexit няма да увеличи обществената подкрепа за Frexit (излизането на Франция от ЕС“. И така, членовете на ЕС се бориха да защитят своите интереси, точно както британските политици трябваше да очакват.

Убеждението на Джонсън, че по отношение на Brexit може да се радва на ползите без да търпи неудобства, беше глупаво перчене, както и виждането на Дейвид Фрост, неговият главен преговарящ, че ЕС трябва да „се отърси от останалoто лошо отношение към нас заради напускането и вместо това да изгради приятелски отношения между равни суверени“.

Разбира се, би било по-лесно да се постигне това, ако Джонсън не беше излъгал относно последиците от сделката си за търговията между Северна Ирландия и останалата част на Обединеното кралство, като дори се осмели да опита отхвърлянето ù. ЕС правилно го смята за несериозен и ненадежден.

Що се отнася до “равенството между суверени”, Великобритания и ЕС могат да бъдат такива само формално. На практика те далеч не са равни. Икономиката на Обединеното кралство е една пета от тази на ЕС, като зависимостта му от търговията със съюза е много по-голяма, отколкото обратното. Това са реалностите на относителната сила. Реалист като викторианския премиер Палмърстън би разбрал това. Защо Фрост не може?
Неизбежно е, особено с оглед на очевидното желание на правителството на Обединеното кралство за търкания с ЕС, отношенията да останат отровни за неопределено бъдеще. Неизбежно е и Обединеното кралство да загуби повече от това, отколкото ЕС.
Ами икономическите резултати? Брекзит, разбира се, не е единственият шок, който удари британската икономиката през последните пет години. Другият е Covid-19. Но трябва да се отбележи, че между второто тримесечие на 2016 г. и първото на 2021 г. икономиката на Обединеното кралство се сви с 4,3%. Представянето на Италия беше подобно. Но икономиката на еврозоната нарасна с 1,3% през този период. Brexit също нанесе голям първоначален шок върху обемите на търговия. Оттогава настъпи възстановяване, но търговията на Обединеното кралство в крайна сметка ще се окаже по-малка, отколкото би била в противен случай.
Ефектите от това ще се натрупват с течение на времето и ще се проявят като по-лоши икономически резултати, отколкото по-добри.

Това повдига въпрос: какво в крайна сметка ще означава “връщането на контрола”?

Няма съмнение, че Brexit премахна ограниченията върху правителството. Британските премиери с големи мнозинства винаги могат да правят по-голямата част от това, което искат, стига да запазят парламентарната си подкрепа. Сега правителството не трябва да се тревожи и за правилата на ЕС. Така че правителството (за което гласуваха 44 процента от електората) може да действа дори по-свободно от преди.

Тази форма на колективен контрол може да означава много за мнозина. Независимо от това, в много области, където е необходимо международно сътрудничество, Brexit не е увеличил контрола върху избора. Обединеното кралство все още трябва да убеждава други страни. Но сега му липсва платформата в ЕС, от която да го прави.

Ами британците? Върнаха ли обратно контрола върху живота си? Най-малкото, фирмите, търгуващи с ЕС, и хората, които искат да работят и учат там, загубиха много контрол, а не си върнаха.

Не можем да знаем какво ще мислят идните поколения. Но за мен днес обещанията за Brexit изглеждат до голяма степен химери. Излизането от ЕС не само няма да увеличи контрола, но ще го намали там, където е най-важно за отделни хора и дори за широката общественост като цяло. Умелите демагози трансформираха общественото недоволство във враждебност към ЕС, който нямаше вина за това, което хората не харесваха у него, освен миграцията.

Статистиката на Обединеното кралство е много лоша по този въпрос: броят на гражданите на ЕС, търсещи „уседнал статут“, се оказа 5,3 милиона до март 2021 г., значително повече от очакваното. Но поразително е, че притокът на мигранти от останалия свят сега скочи, след като този от ЕС намаля.

В дългосрочен план Brexit вероятно ще нанесе вреда на Обединеното кралство, може би дори ще го разцепи, като същевременно ще засили солидарността на ЕС. Ако е така, той със сигурност ще бъде оценен като пирова победа.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Деляна Петкова
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!