Турският президент Ердоган знае това и се възползва
Ангела Меркел и Реджеп Ердоган. Снимка: архив, БГНЕС
Хаосът от 2015 г., когато над 1 млн. бежанци влязоха в Европейския съюз (ЕС) за по-малко от година, предизвика трайни спорове между страните-членки на блока и в самите тях. Сега броят мигранти на границата между Турция и Гърция отново се увеличава, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Твърде рано е да се каже дали тази нарастваща криза може да се превърне в сходна с тази от 2015 г. Това, което се знае обаче, е, че ситуацията е отзвук на пълния неуспех на ЕС да се реформира през последните 5 години – провал, който позволи на автократични лидери като турския президент Реджеп Ердоган свободно да изнудват блока.
Въпреки че е съюзник на НАТО, Турция все повече се превръща в геополитическа заплаха за Запада. Ердоган води война в Сирия, за която настоява за европейска подкрепа, дори когато хиляди бежанци се опитват да избягат от ужаса в Идлиб именно към Стария континент.
За да увеличи натиска върху ЕС, турският лидер заплашва, че ще пусне над 4 млн. бежанци в Европа. Това пряко противоречи на сделката, която Турция и ЕС сключиха през 2016 г., когато Ердоган в замяна на много европейски пари обеща да попречи на мигрантите да преминат границата с Гърция и да върне обратно всеки, който го направи.
Напиращите бежанци на границата на Турция с Гърция за момента са спирани, като е трудно да се прецени колко десетки хиляди са. За Европа това може да се окаже нова потенциална катастрофа, посочва на сайта си Bloomberg TV Bulgaria.
Гърция е изправена пред труден избор, тъй като, затваряйки границите си, много от бежанците ще останат на “ничията земя” между нея и Турция. Ситуацията може да се превърне в хуманитарна криза, каквато ЕС не може да си позволи да допусне, но и не може да жертва ценностите си.
Ако ЕС позволи на мигрантите да влязат, това би довело до по-големи проблеми за блока. Щом се разбере, че границите са „отворени“, повече хора ще тръгнат не само от Сирия, но и от Африка, Афганистан и други страни. Напливът на мигранти би бил друг подарък за популистите, които все повече се опитват да подкопаят блока чрез пропагандирането на националистически възгледи.
Подобна дилема всъщност можеше да се предвиди след кризата от 2015 г., която почти не коства поста на Ангела Меркел като германски канцлер.
След предишната ситуация Германия и няколко други държави от ЕС се опитаха да въведат реформи. Те настояха бежанците да се разпределят между всички държави-членки според тяхната икономическа сила и численост на населението – идея, което срещна твърдия отпор на страни като Унгария и Полша.
Това вероятно беше грешка на ЕС. Сега обаче блокът спешно трябва да намери подход, който дава резултати. Хора като Джералд Кнаус, архитектът на сделката от 2016 г. между ЕС и Турция, смятат, че група държави, включително Германия, Франция и Италия, трябва да поемат нови бежанци, дори ако други страни-членки отказват да споделят тежестта. Това би облекчило гранични държави като Гърция.
При всички положения ЕС трябва да действа бързо. Съюз, който не може да контролира собствените си граници и не може да вдъхне сплотеност на своите членки, губи доверие и е реално заплашен от разпад.
По публикацията работи: Елка Василева
dnes.bg
