Приетата от предишното правителство стратегията за младежта, която би трябвало да бъде сериозен документ, се превърна в израз на благи обещания, а не целенасочена държавна политика.
Законът за младежта не работи в полза на всички младежи, а на шепа отбрани, предимно партийни членове. Това заяви Велко Иванов, генерален секретар на европейското движение за България по време на първата среща между младежки неправителствени организации, предаде репортер на БГНЕС.
В срещата участие взеха представители на над 15 политически необвързани студентски и младежки организации. През 2009 година беше приета от Министерски съвет стратегия за младежта, без да бъде потвърдена от Народното събрание, припомни Иванов. Тоест, говори се за проблемите на младежта в бъдеще пожелателно време, коментира той.
За ефективно осъществяване на младежката политика е отличното взаимодействие между звената на изпълнителната власт, така и на местно и общинско ниво, подчерта Иванов. Последният вариант на Закона за младежта беше изключително калпав, той отнема институционалния диалог между държавата и младите хора като го сведе до необвързващи консултации, заяви той.
Трябват хора, които са наясно не само с европейските документи и политики, а такива, които са адекватни за членството на България в ЕС, категоричен бе Иванов. Според него страната ни е функционално несъвместима с ЕС, така че която и да е партия да е на власт проблемите ще продължават. Ние сме в ЕС, но имаме африкански стандарт на живот, азиатски корупционни практики и латиноамериканска социална диференциация, заяви Иванов.
Не може да не обвиним за ситуацията и политическите партии. Законът за младежта не работи в полза на всички младежи, а на шепа отбрани, предимно партийни членове, заради условията на създаване на младежка организация, продължи той. По неговите думи съзнателно голяма част на младежките организации на политически партии не се регистрират като самостоятелни юридическо лице. Явно на политическия елит в България не им трябват мислещи млади лидери и асоциации, а послушни такива, коментира Иванов.
Идеята не е да се структурираме по партийна принадлежност и възгледи, а да се създаде един механизъм, в следствие на който да се дискутират конкретни проблеми и да се излезе с предложения за решения, обясни Антон Филев, студент и член на “Младежка организация за гласност и промяна”. Опитваме се посредством тези срещи да се постигне чуваемост, да дискутираме, да изпращаме съобщения с предложения и идеи, поясни той.
Отношението на политиците към проблемите на младежите нямат толкова голямо значение колкото действията им, а те очевидно не са резултатни, категоричен бе Филев. На първо време ще обсъди формата на младежката политика е първото, с което трябва да се започне, трябва да има промени в Закона за младежта, продължи студентът. Той беше очертан от Филев и неговите колеги като основната пречка против възможността младежите да могат да се организират в силни и големи по мащаб организации.
На въпрос относно Националното председателство на студентските съвети (НПСС) и заявените от тях политически амбиции чрез подкрепата на бившия футболен национал Христо Стоичков, Филев каза, че е просто “опит за шум”. При НПСС проблемите идват от неяснотата около техните цели и избора на ръководствата на студентските съвети, смята студентът. Според Филев цялата структура на НПСС и студентските съвети трябва да се реформира, а върху процедурите за избор не трябва да се допуска да влияят партийна принадлежност и политически интереси.
НПСС не е един демократично конституиран и функциониращ орган, добави колегата му Мартин Демирев, също студент. “Няма как това да е легитимен представител на всички студенти в страната, затова се стига до такива прояви, след което по-голямата част от студентите се разграничиха от тях”, заяви той. Демирев разясни, че има предвид заявените политически амбиции на председателя на НПСС Ангел Георгиев, а не действията на Христо Стоичков. /БГНЕС
