Британски печат: Следващата цел на Путин е дестабилизация на балтийските страни
Владимир Путин получи това, което искаше, пише британският в. “Гардиън” по повод поражението на украинските войски при Дебалцево. Киев може да го нарича “планирано отстъпление”, ако ще се чувства по-добре от това, но светът, който наблюдава, ще се съгласи с руския президент, че изтеглянето под огън на украинските сили от стратегическия пункт Дебалцево е значителна победа на въоръжените от Москва сепаратисти, отбелязва вестникът.
Критичният въпрос сега е: Ще бъде ли това достатъчно за Путин, или той и бунтовниците ще се опитат да развият успеха си и да разширят територията под свой контрол, пита авторът, посочвайки, че сраженията не престават въпреки примирието от миналия уикенд.
Украинската армия е в отстъпление, президентът Петро Порошенко понесе политически рани, след като направи големи отстъпки, за да постигне мирното споразумение Минск-2 миналата седмица, а западните съюзници на Киев са разделени и обзети от ялова ярост, не знаейки какво да правят. Всичко това може да накара Путин да продължи настъплението, докато реши кога да спре.
Сепаратистите не крият амбицията си да оформят едно жизнеспособно, самостоятелно териториално образувание, включващо трите източноукраински области – Донецка, Луганска и Харковска, което с течение на времето може да се превърне в независима страна. Москва може да предпочете един автономен район вътре в Украйна, който да им служи като залог – пореден т.нар. замразен конфликт.
Но ако Путин и бунтовниците продължават да нарушават примирието или ненаситно да предявяват претенции, те вероятно ще се сблъскат с много по-силен и ескалиращ американски отговор, отбелязва авторът на “Гардиън”. Досега Барак Обама и НАТО избягваха военно ангажиране в конфликта, частично поради опитите на германския канцлер Ангела Меркел да посредничи за уреждането му. Но при непрестанните призиви на Киев за западни оръжия и помощи и нестихващия бяс на руските протежета тази сдържаност може да не трае дълго.
Авторът посочва последните предупредителни изявления на държавния секретар Джон Кери, на президента Барак Обама и вицепрезидента Джо Байдън, както и на британския премиер Дейвид Камерън.
Въпреки че САЩ и Великобритания изглежда се готвят за по-голяма конфронтация, европейците все още таят отчаяни надежди, че Дебалцево ще отбележи не фактическия край на примирието, а неговото начало, което да съживи споразумението Минск-2, и се опитват да се концентрират върху следващите стъпки за реализирането му – изтеглянето на тежките оръжия от двете страни и създаването на буферна демилитаризирана зона.
Този подход може да се окаже смел и последователен или глупав и наивен, пише “Гардиън”. Путин знае, че страните от ЕС по всякакъв начин ще се стремят да избягват въоръжена конфронтация, а и са разделени по въпроса за по-строги санкции.
Като всички грубияни, той ненавижда слабостта и може би вижда именно това във френско-германските опити да не се прекъсват преговорите. Той може да реши да съхрани придобивките си и да каже “стоп”. Може обаче и да се изкуши да се възползва от късмета си и да заграби повече територии.
От своя страна американците (и техните британски подгласници) бързо изчерпват търпението си. Меркел и Оланд, които предлагат само половинчати решения, са в “небрано лозе”, както никога досега. Те могат да се окажат единствените двама души, които делят Европа от една по-голяма война, заключава авторът на “Гардиън”.
Но фона на тези прогнози много стряскащо звучи предупреждението на британския военен министър Майкъл Фалън, цитиран от друг лондонски вестник – “Дейли телеграф”. Според него следващата цел на Путин е дестабилизация на балтийските страни, които са бивши съветски републики, а днес са източен фланг на НАТО. Според Фалън Кремъл ще предприеме там кампания, прибягвайки до прикрити атаки и диверсионни методи, подобни на използваните в Крим, за да изпробва решимостта на НАТО.
Това ще бъде завоалирана кампания чрез инфилтриране на руски агенти, пропаганда, нелегални сили и кибератаки с цел да се провокира етническо напрежение в Естония, Литва и Латвия, където има немалки руски малцинства.
Алиансът трябва да е готов да отблъсне евентуална руска агресия, “каквато и форма да приеме тя”, подчерта Фалън, добавяйки, че напрежението между НАТО и Москва вече се повишава.
/БТА/
По публикацията работи: Елка Василева
dnes.bg
