Той е шотландец, актьор любител и професионален
невроендокринолог. Освен това е първият професор по комуникация на науката във Великобритания, като е и основател и ръководител на първия такъв факултет в Университета на Западна Англия. Професор Франк Бърнет беше един от водещите лектор на тазгодишното издание на Софийския фестивал на науката. След лекцията му (или по-скоро шоуто) за това как работи мозъкът, защо се обърква и има ли разлика между този на жената и на мъжа, той отговори и на няколко въпроса на “Дневник”.
Професор Бърнет, в лекцията си казахте многократно, че знаем твърде малко за мозъка. Защо, напук на всичките технологии, с които разполагаме, това е така?
– Накратко: първо, защото това е невероятно сложен обект, и второ – защото, за да разгадаем мозъка, разполагаме единствено с… мозъка. Намираме се в омагьосан кръг, от който е напълно възможно никога да не се откъснем, защото не знаем доколко самият мозък ще ни позволи да се приближим до същността му.
Какво ще стане, ако успеем?
– В интерес на истината не вярвам, че това някога ще се случи. Логически не е възможно, защото трябва да имаш нещо по-съвършено от самия мозък, което да успее да разгадае теб и след това да опрости информацията, за да ти я обясни. А как бихме могли да надскочим самите себе си? Никога няма да стигнем до момента на пълно просветление. Това наистина е невероятно сложна система с над 100 млрд. нервни клетки, всяка с по 2000 връзки към другите, и то – побрани в собствената ти глава.
Въпреки това упорито се опитваме да разберем. Защо?
– Разбира се, че се опитваме и ще продължаваме, просто защото сме любопитни. Хората са най-любопитните създания, независимо колко е труден въпросът. Понякога дори успяваме да видим отговора. Но биологичните въпроси, за разлика от тези на физиката, са много много по-сложни. Те не се подчиняват на определени положения, а на страшно много едновременно. Все още нямаме технологията и нямаме достатъчно мозъчен капацитет.
Това което можем и правим обаче е да кръжим в периферията и с течение на времето неща като образната диагностика ще се усъвършенстват и ще променят човечеството. Но мисля, че самото разбиване на кода ще е една от последните граници на знанието, която ще покорим. Говорим за много, много далечно бъдеще, ако изобщо.
Има ли истина в мита, че технологията прави мозъците ни по-мързеливи и зависими?
– Не, съвсем не. Истината е, че технологията ни дава повече възможности да овладеем познанията си за света. Има много малко доказателства, че употребата на технология може да намали капацитета на мозъка, обаче е очевидно, че влагаме повече мисъл, за да научим да ги използваме и прилагаме в ежедневието си, както и за да ги усъвършенстваме.
Също не е вярно, че компютърните игри “изяждат” мозъка на децата. Това просто не е логично. Сега около мен расте компютърно поколение, каквото не бих могъл да си представя преди и съм изумен от нещата, които те могат да правят с тази техника. Да си призная, аз разчитам на дъщерите си, защото те я разбират и познават, а аз понякога съм абсолютно изгубен.
На лекцията си говорихте за плацебо ефекта. Може ли да обясните този феномен и как така хората често пъти се повлияват от хапче, което не съдържа нищо друго освен захар?
– Да, това е стандартна практика винаги когато се разработва нов медикамент. На една част от хората в клиничните опити даваш реалната субстанция, която изпробваш, а на останалите – фалшивото хапче. След няколко месеца питаш хората “Как сте?” и невероятното е, че огромна част от тези на плацебо ще ви кажат – “Докторе, изцерихте ме напълно, не ми стигат думите да изкажа благодарността си!”. А пък хората на истинското хапче казват, че не усещат никакъв ефект. Това е валидно за повечето лекарства, дори за тежките като болкоуспокоителните. Така че плацебо ефектът е напълно реален и действа директно чрез мозъка.
Обаче същевременно това е голям проблем за фармацевтичните компании, които инвестират понякога умопомрачителни суми в разработването на иновативни висококачествени медикаменти, но се провалят пред органите, даващи разрешителни за лекарствения пазар, ако много от пациентите усещат ефект заради самовнушението. От това се търпят гигантски загуби – просто заради начина по който мозъкът има силата да се убеждава – ефектът е субективен, обаче пък е масов и постоянен. Впрочем компаниите вече се отдръпват от този метод.
Самовнушението обаче не е достатъчно, за да лекува наистина… Нали?
– Не, но мозъкът е наистина невероятно добър в това да тълкува и изгражда света около нас. Например докато говорим сега, гледам вас и не виждам отвъд един определен периферен ъгъл, нали така? Обаче успоредно с това моят мозък сам си конструира картината която се намира зад мен и в цялата тази зала, на базата на това, което последно съм видял в другите посоки.
Истината е, че живеем в свят, конструиран от нашите мозъци и по-голямата част от този свят не е реален. Затова работата с мозъка е свързана с постоянно сблъскване с явления, които са изумителни в сложността си и това е още по-внушително, когато осъзнаеш, че същото се случва и в теб.
Колко близо (или далеч) сме от възможността да лекуваме неврологични заболявания като Паркинсон или Алцхаймер?
– Може би сме много близо. С Паркинсон ще е много по-лесно, защото при него в мозъка умират малка група клетки. Можем да намерим начин да регенерираме или заменяме тези клетки, което е напълно възможно със стволови клетки. Това вече е изпробвано и дори е проработило няколко пъти, така че мисля, че сме много близо до лек, конкретно за Паркинсон.
При Алцхаймер обаче е много по-сложно – той се разпростира по цялата мозъчна кора. Според мен там надеждата е в това да намерим начин за истинска превенция – да не позволяваме да се започва процесът, а не да се намесваме след като вече е започнал.
Има и още едно популярно твърдение за мозъка – че използваме много малка част от капацитета му. Какво означава това, можем ли да го развиваме?
– Е, това, разбира се, не означава, че има празни места из черепа. Но по принцип е установено, че не текат процеси по целия мозък през цялото време. Изследванията досега са показали, че по-голямата част от мозъка, различни сегменти от него, се активизират само от време на време.
Работата е там, че това в крайна сметка е орган и прилича на всички останали части на тялото по това, че ако се тренира може да стане по-добър, също както ако спортувате редовно. За да се тренира вашият мозък, трябва да намирате различни начини да подлагате на тест паметта си например – това ще увеличи способността ви да запомняте нови неща.
Има и много други успешни трикове за “каляване” на ума – например използването на асоциации. Понеже голяма част от мозъка използва зрението и разчита на визуална информация, помним картини и снимки много повече отколкото каквото и да е друго. Това е лесен начин да се помни: каквото и да е – асоциирайте го с образ, с нещо съвсем конкретно.
Ако се опитвате да запомните поредица от дребни факти – например “да си взема колелото от монтьора” и “да купя кучешка храна” – представете си как кучето кара колелото и ви гарантирам, че няма да го забравите, защото визуалната ви памет е много мощна. “Конвертирайте”, така да се каже, всичко което можете в картина, не разчитайте на думи, защото възможността ни да помним думи е много по-малка.
А възможно ли е да се превъзпитават самите функции на мозъка? Ако например е увредена частта от мозъка, отговорна за рефлексите на лявата ръка, има ли начин да стане така, че друг сегмент да поеме тази функция?
– Да, в интерес на истината, възможно е. При хора с мозъчно увреждане се наблюдава точно този ефект. Обаче процесът е много бавен, като всички процеси, свързани с възстановяването на нервната система.
Но действително е възможно. Точно в тези случаи упражненията на системата ускоряват значително процесите и помагат много за възстановяването.
В мозъка могат да се формират съвсем нови връзки, това се случва постоянно. Преди се вярваше, че се раждаш с определен брой клетки, които намаляват по определена формула през живота. Вече знаем, че изобщо не е така – разговорите ни тази вечер (или прочитането на някой текст) например вече са променили по някакъв начин свръзките в умовете на всички ни.
dnevnik.bg
