Призракът на социализма броди в САЩ

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
46

Младите социалисти от Демократическата партия не познават историята, но възрастният Бърни Сандърс няма извинение
Снимка: Ройтерс

“Историята се повтаря първо като трагедия, а после като фарс. Не мога да не припомня тази прочута сентенция на Карл Маркс, всеки път когато чувам за социалистическото крило на Демократическата партия, която не е такава, каквато бащите ви я познаваха, пише Джоузеф Епстайн в Wall Street Journal.

Социализмът причини смъртта на повече от 100 милина души при управлението на Ленин, Сталин и Мао, но млади прогресивни хора искат да му дадат нов шанс. Не всички социалисти сред демократите в САЩ обаче са млади. Сенаторът Бърни Сандърс е на 77 г. Той гордо се нарича демократичен социалист, но човек се чуди дали това не е оксиморон.

При социализма държавата винаги има приоритет пред хората. За съжаление нито един социалистически режим в света не е бил поне малко демократичен, като всички са дошли на власт след професионални революции в марксистко-ленински стил, както казва Уин МакКормък.

Със своята афиширана добродетелност и твърди позиции Сандърс напомня за старите сталинисти. Той не е такъв, но, съдейки по неговия темперамент и твърдост, би бил по времето на Сталин.

Социализмът за последно бе призован в САЩ по време на Голямата депресия. Той се смяташе за панацея за съкрушената икономика – едно разбъркване на картите, след което всеки трябваше да бъде по-добре. Интелектуалците бяха особено завладени от него. Социализмът им даде обширно поле за теоретизиране, позовлявайки им да се вживяват като малки лениновци или миниатюрни троцкисти.

Майкъл Харингтън, чиято книга от 1962 г. „Другата Америка” обяви война на бедността, беше отявлен социалист. Други интелектуалци намериха за достойно занимание единствено прочистването на капитализма чрез социализъм. Радикалният писател Дуайт Макдоналд описа двете основни партии в САЩ като коя от коя по-тъпи.

Някои от тези интелектуалци смятаха за предателство да изменят на идеалистичните политики от младостта си и така и не отстъпиха от защитата си на социализма.

Социализмът все още е жив. Списание наречено Jacobin (човек може да чуе тупването на гилотината) предлага по своите думи „социалистическа перспектива относно политиката, икономиката и културата”. Ноам Чомски, който адмирира всяка левичарска кауза, нарече списанието „ярка светлина в тъмни времена”.

Тиражът на списанието се твърди, че е бил 32 000 през 2017 г., като се е увеличил двойно след избирането на Доналд Тръмп през 2016 г. Очевидно грубият характер на президента е насърчил интереса към социализма.

Люшва ли се политическото махало в САЩ, както е ставало много често? От едната крайност в другата, никога за дълго в покой в условията на стабилност и здрав разум.

Много от демократите в САЩ, които се обръщат към социализма, не са достатъчно възрастни, за да си спомнят ужасяващият филм отпреди близо 70 години „Съветският съюз”. Както и много от младите изобщо, те са си изградили представа от книгата на Хауърд Зин „История на народа на Съединените щати”, която описва Америка като страна на необлекчената нищета, господстващата неправда и всеобщата окаяност. След като прочетат Зин, самият той радикал през целия си живот, тези млади демократи могат да погледнат на социализма като очевидно и неизбежно спасение.

През своите исторически превъплъщения социализмът, преследващ утопичното равенство, не е произвел голямо изкуство, задълбочени мислители или трайна наука. Той бе смърт за предприемачеството. Въпреки това той е идея, или по-точно казано идеал, който отказва да умре.

Социализмът, понастоящем защитаван от част от Демократическата партия, извиква в ума ни друга прочута сентенция, този път на Джордж Сантаяна: „Тези, които не си спомнят миналото, са осъдени да го повтарят”.

Размишлявайки върху завръщането на социализма, този път в американски условия, човек може само да каже: Боже опази!

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Кирилова
investor.bg