Правостоящите не козируват, критикуват (за срещата на премиера с българи в Лондон)

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
507

Авторът на коментара Мария Спирова, присъствала на 3 февруари на срещата на българи с премиера Бойко Борисов в посолството в Лондон, е редактор в издателство и журналист на свободна практика.

Пълният запис от срещата на българите в Лондон с Бойко Борисов и двама министри вече е публично достъпен. Мъчителен е за гледане, но си заслужава да се види. Гротесков, всякакъв го наречете, ала този епизод доказва, че Рубикон е преминат – българското общество приключи с любезността, апатията, раболепието.

Да, българи в Лондон дойдохме в посолството и стояхме прави като в църква, да е ясно кой е отгоре. Държавниците, навестили мисията, очакваха да говорят от трибуната на шепа кротки поданици. Оказа се обаче, че трябва да отговарят пред група вбесени граждани.

Коктейлът “Борисов” – равни части пренебрежително снизхождение, безочлива насмешка и тотална неангажираност с факти от непосредствената реалност – катастрофира зрелищно пред група българи от всякакви възрасти и поприща. Обединени от съзнанието, че избраните от тях управляващи им дължат уважение и някои истини, те изискваха отговори, отказаха да млъкнат, когато взе да става унизително, отказаха и да ръкопляскат на неловките премиерски каламбури.

Бойко Борисов преживя неподозиран шок от близката среща с народната любов. Собствените му граждани дръзнаха да му потърсят отговорност, лице в лице. Поискаха му я хаотично, нервно, дори панически. Защото такова именно е състоянието на обществото ни като резултат от управлението на това правителство.

Урокът от Лондон е прост, ако и да позаболя малко: Аве, Борисов, правостоящите не козируват. Не аплодират, а критикуват. Много от нас гласуваха за Вас с ентусиазъм, защото Ви мислеха за държавник. И понеже до 3 февруари имахте честта все още да Ви мислят за такъв, дойдохме да Ви потърсим отговорност за проблемите на държавата, която (само напомням) е наша. Вие само я стопанисвате временно. Вие се слисахте, че Ви искаме сметка. Ние се слисахме, че ни правите за глупаци.

Ето една метафора, която ще разберете – този куц мач няма да го играем като домакини никога повече. Оттук нататък – къси пасове. Ние сме изискващо общество, а Вие и колегите Ви сте на топа на устата. Всеки ден, от сутрин до вечер. Ние ще питаме, а Вие ще трябва да отговаряте. Да си на власт е да даваш обяснения. Оттук до Второто пришествие. Или до #ОСТАВКА. Което дойде първо.
dnevnik.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!