От 1 млрд. евро годишно преди пандемията преводите за 2021 г. едва ли ще достигнат повече от 160 млн. евро
|
Снимка: Unsplash |
От началото на 2021 г. до края на ноември работещите българи зад граница са изпратили на близките и семействата си в България едва 149,1 млн. евро. Това е със 197,4 млн. евро по-малко, отколкото през същия период на 2020 г., когато преводите възлизаха на 346,4 млн. евро. За да илюстрираме колко драстично тези парични потоци намаляват, ще припомним, че през 2019 г., когато за COVID-19 се заговори едва в края на годината, преводите възлизаха на почти 1 млрд. евро. Предвид темпа на изпращане едва ли за цялата 2021 година сумата ще надвиши 160-162 млн. евро.
Февруари 2020 г. е последният месец, в който е отчетена „обичайна“ сума на постъпленията – 103 млн. евро. След това през март същата година преводите са на стойност едва 39,6 млн. евро и оттам нататък месечните суми не надвишават около 16 млн. евро (през май 2020 г.). Преди пандемията месечните преводи бяха от порядъка на 80-120 млн. евро месечно, докато от пролетта на 2020 г. те се движат около 11-16 млн. евро на месец.
Последните данни на БНБ са до края на ноември 2021 г. През единадесетия месец от миналата година гастербайтерите са пратили на близките си тук 11,4 млн. евро. През октомври преводите са за 13 млн. лв. Сумите са сходни и за октомври и ноември 2020 г. За сравнение, през октомври 2019 г. обаче преводите са били в размер на 98,4 млн. евро., а за ноември – 86,3 млн. евро.
Причината в драстичния спад на потоците е в това, че в края на март 2020 г. пандемията от COVID-19 принуди почти всички държави по света да въведат строги ограничения с цел намаление на разпространението на вируса. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха предимно сектори, в които работят именно имигранти.
Проблемът се задълбочава и с оглед на поредната вълна на болестта тази година, която отново доведе до редица ограничения и затваряния в отделните страни. Това няма как да не се отрази на сезонните работни места, особено в туризма, и на практика намалява нуждата от работна ръка от по-бедни държави, каквато е България.
Многократно сме писали, че зависимостта на България от емигранските трансфери е огромна. По данни на Световната банка за 2018 г. дори Румъния и прибалтийските страни, с които традиционно се съпоставяме, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари: у нас този дял е 3,8% от БВП, докато румънците изпращат у дома 2,2% от БВП, литовците – 2,6%, а естонците – 1,8%. Единствено стойността на емигрантските трансфери от латвийците се приближава до тази от българите – 3,7% от БВП.
За страна като България крайното потребление е основен двигател на растеж, а парите от емигрантите се вливат именно там, като по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. В последните години много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница. Хиляди семейства разчитат на помощта от роднини в чужбина, за да плащат сметките си.
През последните 10 години парите от сънародниците ни зад граница успяха да се възстановят на предкризисните си нива отпреди 2008 г., но пандемията явно ще успее да преобърне тази тенденция. Лошото е, че никой не е в състояние да предвиди колко дълго време ситуацията ще остане такава (за разлика от 2008 г.).
Ако може да бъде някакво успокоение, намаляването на паричните потоци от работещите зад граница към техните близки в родината не е характерно само за България. По данни на Евростат през 2020 г. трансферите от страни в ЕС към страни членки на общността възлизат на около 12 млрд. евро, но това е с около 6% по-малко, отколкото през 2019 г.
По принцип около 53% от общите потоци на лични парични преводи през 2020 г., както и през предходните години, се извършват в рамките на държавите членки на ЕС, тоест жителите на общността превеждат предимно (но не изключително) помежду си. Това не е изненада, като се има предвид, че гражданите на ЕС имат право да се движат свободно в рамките на пазара на труда на ЕС.
Има обаче значителни различия между държавите членки на ЕС по отношение на тяхната относителна експозиция към останалия свят. В страни като Полша (98%), Испания (93%), Гърция (91%), Литва (84%) ) и Италия (82%) изходящите потоци от лични парични преводи са отишли предимно за икономики извън ЕС, докато Ирландия (93%), Италия (80%) и Литва (76%) са получили входящите си потоци предимно от страни извън ЕС. Най-центрираните в ЕС икономики по отношение на международните парични преводи са Люксембург, който регистрира само 0,6% от общите си изходящи потоци извън ЕС, и Словения – едва 6,8% от общите си входящи потоци извън ЕС.
По данни на БНБ в България през 2020 г. най-много преводи са дошли от Германия – 73,7 млн. евро. На второ място е САЩ с трансфери в размер на 67,2 млн. евро. На трето място е Испания с 38,1 млн. евро, а на четвърто е Великобритания с 34,7 млн. евро.
Важно е да припомним, че тази статистика (за паричните потоци от емигрантите) не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ, тъй като тук не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро.
