Нов референдум за Brexit е най-малко лошият вариант, но създава големи рискове

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
84

Демоните на омразата, отприщени от споровете около напускането на Великобритания, ще бушуват много дълго време

Снимка: gettyimages

През 1933 г. Йозеф Гьобелс заявява, че „Съвременната структура на германската държава е висша форма на демокрация, при която управлението се осъществява по силата на народния мандат, като няма възможност за намеса на парламента, която да заличи и направи неефективно изпълнението на волята на нацията.” Това, че британският премиер Борис Джонсън често звучи така, е мярка за това докъде е паднало Обединеното кралство, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Джонсън се опита да предотврати „парламентарната намеса“ в преговорите за Brexit, като прекрати (или суспендира) работата на парламента в продължение на пет решаващи седмици. Той не се съгласи с единодушното решение на Върховния съд, че това е незаконно. Джонсън намекна, че може да пренебрегне закона, приет от парламента, който изисква той да поиска удължаване на срока по член 50, ако не постигне сделка. Джонсън осъди това законодателство като „предаване“. Най-лошото от всичко е, че той планира да очертае следващите избори като битка на „народа срещу парламента“.
Как Великобритания стигна до положение, в което нейният премиер разглежда парламента като препятствие, което трябва да бъде преодоляно? Простият отговор е, че страната реши да вкара особено зле премислен референдум по изключително спорен въпрос в парламентарната система. Това създаде противоречиви източници на легитимност. По-лошото е, че значението на опцията, която спечели минимално мнозинство на този референдум, беше неточно определено. „Brexit означава Brexit“ е може би най-глупавото изречение, произнесено някога от британски премиер. Но това беше и всичко, което можеше да се каже.
Противно на това, за което привържениците на напускането на ЕС настояват, участието на парламента не е неоправдана намеса. Всеки референдум изисква законодателство. Този също изискваше договаряне и споразумение. Уви, не съществува мнозинство по никой вариант за сделка с ЕС. За това са виновни колкото привържениците на напускането, толкова и противниците му. Следователно вариантът „без сделка“ се очертава като провал.

Кампанията за напускане на ЕС, обаче, не каза по същество нищо за излизане без сделка. Няма мандат за това, което всеки информиран наблюдател, включително държавен служител, знае, че би имало деструктивен и костващ резултат. Това би било и само началото на преговорите, а не тяхното приключване. Но тези разговори ще се случат при по-лоши обстоятелства. Ще има широко разпространена икономическа несигурност. Това би било луд избор. Правителствата съществуват, за да помагат на своите държави, а не да им вредят умишлено.

Сред най-важните причини за този резултат е отказът, особено от страна на Brexit, да се разбере ЕС. Привържениците на напускането трябваше да разберат, че съюзът е екзистенциален проект за своите членове, а не просто търговска сделка. Прилагането на европейското право от Европейския съд е централна част от този проект. Бе ясно също така, че ЕС, с 27 останали членове, ще бъде труден контрагент.
Какво следва? Планът, според който Северна Ирландия трябва да остане в регулаторната система на ЕС за стоки, но не и в митническия му съюз, ще бъде отхвърлен като неиздържан, юридически неприложим и несъвместим с безграничната търговия в Ирландия. Той също така представлява отхвърляне на ангажиментите на Обединеното кралство за ирландската граница от 2017 г. Това със сигурност ще отслаби допълнително доверието в надеждността на Великобритания. Не забравяйте също, че ЕС има дълги сухопътни граници. Той няма да позволи прецедента на умишлено пропускливи граници.

Някои смятат, че този план трябва да е съвместим с ЕС. Няма да бъде такъв. Ако Северна Ирландия също остане в рамките на митническия съюз, той би могъл да проработи. Но ако останалата част от Обединеното кралство има свои търговски и регулаторни политики, това би превърнало Ирландско море в митническата и регулаторна граница на Обединеното кралство с ЕС. Това би било неприемливо за Демократическата юнионистка партия и консерваторите. То може да разпали отново насилието в Северна Ирландия.

И така, какво ще се случи, ако не може да се договори сделка преди 31 октомври?

Един от въпросите е дали ЕС ще се съгласи на още едно отлагане, въпреки че британското правителство очевидно не иска такова. Да приемем, че съюзът е склонен да го направи, но при определени условия. Какви могат да бъдат те?

Една от възможностите е да се опита ратифициране на споразумението за оттегляне на Тереза ​​Мей. Това ще позволи на Обединеното кралство и ЕС да продължат преговорите за нови отношения. Това би означавало и компромис между привържениците и противниците на напускането, който сам по себе си е много желан. Но това изглежда невъзможно. За противниците на напускането такъв компромис ще е твърде малък, а за привържениците – твърде голям. Противниците искат да останат в ЕС. Привържениците отхвърлят ирландския предпазен механизъм, който ще задържи Обединеното кралство в митническия съюз и ще ограничи британската търговска политика за неопределено време.

Втора възможност е нов референдум, вероятно за избор между излизане без сделка и оставане. Подобно гласуване би трябвало да е легитимно, тъй като напускането без сделка почти не игра роля на последния референдум. Но това ще изисква създаването на временно правителство. Това би било достатъчно трудно да се направи. Може също да е невъзможно да се договори въпрос за референдума, след което той да се проведе, без мащабно насилие. За мен нов референдум е най-малко лошият вариант, но създава големи рискове.

Накрая, може да има предсрочни избори. Недостатъкът е, че те могат да включат много въпроси извън Brexit и може да доведат до още един неопределен парламент. С кампанията на Джонсън срещу парламента, изборите могат да имат тежки последици както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Но те може временно да решат проблема с Brexit.

Проблемът сега обаче не е само Brexit. Той е далеч по-дълбок. Консервативната партия се превърна в английска националистическа партия, бурно подклаждаща популистко негодувание. Междувременно твърдото ляво завладя Лейбъристката партия. Проклятието на екстремната политика едва започва.

След като хората веднъж погледнат на опонентите си като „предатели“ на въображаемия „народ“, демоните на омразата се отприщват. Brexit събуди тези демони. Джонсън, подпомаган от Найджъл Фараж и неговата Brexit партия, ще се стреми да спечели, освобождавайки ги. Те със сигурност ще бушуват много дълго време.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!