Снимка: Reuters
Ако по време на Първата световна война имаше социални мрежи, сигурно щеше да се появи и хаштагът #ЗападенФронт. Но преди 100 години единственото средство за комуникация между фронта и родината е била полевата поща. 28 милиарда пощенски картички без пощенска такса са изпратили в годините на войната германските войници. Сред получателите е бил и моят дядо #ГеоргМатес.
Точно преди сто години неговият приятел от детинство Кристоф му изпратил картичка от фронта във Франция: “Пращам ти фотография на нашето оръдие. За жалост е малко размита, но все пак ще ни разпознаеш… Засега още сме добре…”
Преди няколко дни открих тази картичка сред документите на баща ми и си помислих: “Споменът за ужасите на 20 век избледнява.” След половин столетие мир, стабилност и благоденствие в голяма част от Европа у мнозина граждани чезне ентусиазмът в полза на голямото приключение Европейски съюз, пише в коментар за Дойче веле Георг Матес.
Популистите в много държави от ЕС отдавна го забелязаха, а политиката реагира прекалено късно. Навсякъде избуяват национализми, включително и на регионално равнище. Последният пример: кризата в Каталуния.
Неочакваният ефект на Brexit-а
Колкото и да е парадоксално, спирачка на това свличане удари тъкмо Великобритания. Защото оповестеното напускане на ЕС доведе не до очакваното (и дори мечтано от мнозина) разпадане на ЕС, а обратното – до неговото укрепване. Политическият хаос и икономическият упадък в Обединеното кралство имат предупредителен ефект за други кандидати за отцепване, но не е само това. Изведнъж много европейци отново се замислиха за предимствата на своя съвместен проект. Колкото и да е странно, сред тях е и британската министър-председателка Тереза Мей, която напоследък хвали до небето тясното европейско сътрудничество, например в борбата срещу тероризма, срещу климатичните промени и в украинската криза. Дори премерването на силите между Брюксел и Лондон по въпросите на свободния вътрешен пазар и митническия съюз има на този фон положителни аспекти. Ако Brexit-ът не беше толкова болезнен за европейците, те всъщност трябваше да благодарят на Великобритания, че отвори очите на всички за предимствата на ЕС.
Европа е решението, не проблемът
Във времената на глобализация и дигитализация Европа не е част от проблема – тя е неговото решение. Единствено с общи сили европейците ще могат да опазят пазара си и да попречат на глобалните корпорации, които непрекъснато се опитват да противопоставят националните държави за своя изгода. Икономическата солидарност и политическото единство открай време са самата сърцевина на европейския мирен проект. Така погледнато, в момента ЕС изобщо не изглежда като избледняваща идея. Защото който търгува със съседите си, който е тъй тясно политически свързан със своите партньори, той не води войни.
Brexit-ът показа колко е трудно да се разкъсат тези връзки, изграждани в продължение на десетилетия – и какви агресии се освобождават в този процес. Довчера добри съседи, а днес изведнъж – противници, ако не и врагове, както се изрази британският министър на търговията Филип Хамънд.
Най-добре осъзна проблема френският президент Макрон. Тъкмо поради това той държи да бъде опазена европейската култура на общата историческа памет, която според него е в основата на бъдещите действия. Дори да не сме съгласни с всички негови предложения за реформи в Европа, трябва да му признаем едно: той даде тласък на един дебат, който всъщност трябваше да се състои още преди голямото разширяване на ЕС през 2004 година. Накъде искаме да върви Евросъюзът? И как да се ускори интеграцията на отделните национални държави, примерно в Еврозоната?
Към миналото и към бъдещето
По тези въпроси инициатива трябва да проявят най-вече германците, които са ключовият партньор на Франция в Европа. Съгласна ли е Германия на “повече Европа”? И ако е съгласна, колко от своите права е готова да преотстъпи на ЕС? Берлин обаче не бърза с отговора на тези въпроси. В момента там са потънали в коалиционните разговори и мълчат. Точно сега, когато Макрон спешно се нуждае от подкрепа!
Дядо ми е бил на 18 години и също отбивал военната си служба, когато получил картичката от своя приятел. И едва ли е щял да повярва на очите си, ако можеше да види какво се случва днес на тогавашния Западен фронт. Защото съвсем наскоро Еманюел Макрон покани своя германски колега Франк-Валтер Щайнмайер във Франция и вчера те заедно откриха мемориалния център в Елзас. Точно там, където е пролята толкова много кръв през Първата световна война, сега възникна френско-германски мемориал, от който заклетите някогашни врагове заедно хвърлят поглед както назад към миналото, така и напред към бъдещето.
Дядо ми, който е преживял две световни войни, стига да можеше, сигурно щеше да щракне “харесай” под всички тези новини.
По публикацията работи: Петя Славова
dnes.bg
