Какво е да си студент в чужбина: Лафайет Колидж и Лондон Скул ъф Икономикс

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
549

Трудностите през първата годинаВ университета в САЩ ни гледаха като писани яйца. Имахме съветник за всички международни студенти, отговорник за "зайците" и

приемно семейство за всеки от нас, където да ходим по празници, за уикенд или при нужда. Единствената трудност за мен беше, че американците в моя випуск бяха някак недорасли. За първи път се отделяха от семействата си, някои от тях за първи път пиеха без надзор и флиртуваха свободно (пияни). Но след една-две години “се оправиха” 🙂

Системата в САЩ (в частните университети като Lafayette) е изключително фокусирана върху студентите и това е видно и във времето, което професорите отделят на студентите си, и в малките класове, и в изключително милото отношение на обслужващия персонал и администрация към всички студенти. За 4 години студентство нито веднъж не съм усетила по-различно или по-снизходително отношение към мен или други българи, заради това, че не сме толкова богати, колкото останалите (аз бях с пълна стипендия и с изключение на първия ми билет до САЩ родителите ми не са дали нито лев за образованието ми там). Даже напротив.

Когато отидох в Лондон, ситуацията беше много по-различна. Професорите в London School of Economics мислят предимно за рисърча си и поне в моя опит общуването им със студентите е много ограничено и някак неискрено (особено изхождайки от опита ми в САЩ). Отношението на администрацията и особено на обслужващия персонал в общежитието ми през първата ми седмица там беше, меко казано, ужасно. Не искам да спекулирам дали е защото съм българка или просто случвах на грубияни, но знаех, че няма да търпя такова отношение от никого.

Това, което на мен много ми помогна, беше, че аз се озовах в Лондон на 27-годишна възраст, бях обиколила половината свят, мирогледът ми беше по-богат от на много мои връстници, израснали на Запад, имах самочувствие, че съм умна и способна и винаги съм се гордеела с това, че съм българка. Родителите ми са ме възпитавали, че, ако искам другите да ме уважават, трябва първо аз да уважавам себе си и да отстоявам позициите си. Така че, когато англичанинът от рецепцията на общежитието (на третото ми обаждане за повреда в банята) ми се изсмя ехидно и каза “Ами имаш лош късмет”, аз веднага поисках да ми даде името си и да ме свърже с шефа си. Няма нужда да казвам, че повредата беше моментално отстранена, че момчето дойде да ми се извини лично и че вече не гледаше на българката със снизхождение, а с уважение (и страх), където и да ме срещнеше из Лондон.

Разказвам всичко това, напълно осъзнавайки, че ако се бях сблъскала с такъв “образ” на 18 години, сигурно нямаше да реагирам по този начин. Затова съветвам всички тийнейджъри, които тепърва обмислят студентство в чужбина, да бъдат силни и осъзнати, да не забравят откъде са тръгнали и винаги да си търсят правата. В чужбина на това се гледа с уважение.

Застраховки и транспорт

Застраховката ми се плащаше от университета в САЩ, а в Англия здравното осигуряване за всички студенти е безплатно (просто трябва да се извади една карта, но това се прави на място).

Работата

В САЩ студентите имат право да работят само на кампуса, но много студенти в по-големи градове работят нелегално и така се издържат. Аз работих в кампуса 4 години. Като с всяка следваща година достъпът ми до “готина” работа се увеличаваше: през първата година подреждах книги в университетската библиотека, чистих уреди във фитнес центъра на университета. През четвъртата бях супервайзър във фитнес центъра, правех рисърч с професор по икономика и преподавах на по-слаби студенти икономика (а университетът ми плащаше 10 долара за 40 минути).

Във Великобритания не работех. Като цяло университетът там не поема ангажимент да ти намери работа и като цяло има много малко позиции в самия университет за студенти.

Kариерни центрове

В университета ми в САЩ имаше много силен кариерен център, който беше много активен и на мен лично ми беше много полезен. Именно чрез него си намерих първата работа в САЩ. В университета в Лондон също имаше кариерен център, но не беше толкова добър. Просто имаше много повече студенти на кариерен консултант и не можеха да предложат същото качество на услугата.

Библиотека на университета, литература

Библиотеките и на двата университета, в които съм учила, бяха невероятни и като книги, и като база.

Спорт

Да. В САЩ имахме много голям спортен център с олимпийски басейн, стена за катерене, вътрешна и външна писта, игрища за бейзбол, тенис, футбол, американски футбол, лакрос, зали за рокетбол, за билярд, тенис на маса. Голяма, модерна и изключително добре поддържана база, която се ползваше от много голяма част от студентите. Моето впечатление от американските студенти в моя университет е, че като цяло много се поддържаха. Много малко бяха хората с наднормено тегло и според мен студентите там полагаха много повече грижа за атлетичната си форма от българските студенти.

По-икономичен живот в града

И в двата университета съм живяла в общежитие и не ми се е налагало да купувам мебели и посуда, но и в САЩ, и в Англия има сайтове за евтини или безплатни мебели вещи (втора ръка). В Лондон е добре да живееш близо до супер голям супермаркет, защото там от един и същи продукт има в различни ценови диапазони. Например пушено филе от сьомга, ако е в прозрачна опаковка на големи парчета струва 8 паунда за 50 грама (примиъм), докато, ако е на ситни парченца (т.е. не е красиво и не става за аранжиране на плато), 100 грама от собствения бранд на магазина струваше 1.5 паунда.

Свободното време

В САЩ има много клубове, които получават финансиране от университета и самите те организират за членовете си (членството е безплатно) различни активности, екскурзии и т.н. В Лондон имаше от всичко по много.

Професионални перспективи

Завършила съм икономика, което от една страна е доста общо, но от друга ми затваря много малко врати, така че до този момент съм доволна. Работила съм в областта на финансите, на фармацията и на неправителствените организации.

 

Дневник

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!