Сексуалният тормоз на работното място може да засегне здравето, финансите и взаимоотношенията на потърпевшия в краткосрочен план. Но може да окаже и негативни ефекти върху кариерата, които да продължат чак до пенсиониране.
Такъв е случаят на 42-годишната Ким Бийни от Сандиакър, Великобритания. Въпреки че последните четири години за нея са изключително драматични, тя е обективна, когато описва събитията.
Как сексуалният тормоз променя животи?
През 2017 г. Ким Бийни е поканена на интервю за позицията на стажант в държавната компания „National Highways“, отговаряща за магистралите и главните пътища в страната. Възможността за перспективна и добре платена работа развълнува майката на две деца.
„Това трябваше да бъде основа на професионалното ми развитие.“, казва Бийни. „Никога не съм развивала кариера. Винаги съм работила само за да плащам сметките.“
В деня на интервюто мъж, изпълняващ длъжността мениджър, взима телефонния номер на Бийни от формуляра й за кандидатстване и започва да й праща непристойни съобщения. Ситуацията ескалира бързо и става очевидно, че това не е просто закачка на работното място. В съобщенията, включващи частично голи снимки, се намеква и за сексуални услуги. Освен това мениджърът загатва, че препоръките на Ким са толкова лоши, че тя се нуждае от него, за да бъде одобрена за свободната позиция. В момента, в който младата жена споменава, че е докладвала за съобщенията му на отдел „Човешки ресурси“, мъжът дори подхвърля, че може да я убие.
Въпреки тормоза, Бийни решава да продължи комуникацията с мениджъра, за да си осигури желаната позиция. В крайна сметка тя е наета и започва работа през април 2017 г. в отдел, в който мъжът има възможност да упражнява пряк контрол над нея. Две седмици след назначаването й, Бийни подава вътрешно оплакване до ЧР, но молбата й за смяна на отдела е отхвърлена. След неуспешно обжалване Ким подава оставка през август 2017 г.
Това обаче не е краят на историята. Бийни подава иск до Трибунала по трудови спорове – държавен орган, разглеждащ твърдения за незаконно третиране на служители. През март 2020 г. институцията се произнася в нейна полза и й присъжда 74 000 британски лири като обезщетение.
“Беше огромна сума пари“, казва Бийни. „Не беше за парите. Направих го, защото исках да бъда чута.“, допълва тя.
Случаят на Ким Бийни оказва по-широко въздействие. През ноември 2020 г. „National Highways“ подписва документ, с който се ангажира да защитава служителите си от сексуален тормоз.
Бийни е изключително благодарна на адвоката и семейството си, които й оказват непрестанна подкрепа. Въпреки това тя споделя, че й е било трудно да възстанови доверието в хората и институциите, които са я подвели. Младата жена вярва, че ако не е била обект на тормоз, е щяла да изгради кариера в „National Highways“. Вместо това в момента тя работи като доставчик на минимално заплащане.
Случат на Бийни е необичаен, защото става публичен и има успешен резултат. Много рядко обаче хората, които са обект на сексуален тормоз на работното място, решават да търсят правата си.
Краткосрочни въздействия – безработица, финансови загуби, влошено здраве
Тъй като инцидентите на този вид неподходящо поведение се премълчават, е изключително трудно да се определи честотата на сексуален тормоз на работното място. Също така дефиницията за тормоз може да бъде различна в зависимост от произход, култура и контекст.
Това, което се знае, е, че за случаи на сексуален тормоз се съобщава в различни сектори от икономиката, а фактори, включително раса, класа и миграционен статус, оказват влияние върху обектите на тормоз. И все пак всяка история е уникална.
Като цяло непосредствените рискове за хората, които съобщават за сексуален тормоз на работното място, включват изолация и уволнение. Според анализ на официално докладваните случаи на сексуален тормоз в Австрия през 2019 г. 17% от жертвите подават оставка, а 8% са уволнени (в сравнение с 11% и 5% съответно от извършителите). С други думи, хората, подложени на тормоз, са много по-склонни да напуснат работа, отколкото извършителите.
Дори когато човекът, който е обект на тормоз, не е този, който напуска работа, ситуацията може да доведе до ерозия на доверието сред колектива. Това е до болка познато на 65-годишната Шери Мартс, която през далечната 1983 г. е обект на сексуален тормоз от страна на техник в лабораторията, в която работи.
Въпреки че Мартс споделя с ръководителя си, ситуацията не се подобрява. За случая на тормоз е съобщено в Офиса за равни възможности за заетост на Университета „Дюк“, което води до оставката на извършителя. „Но това накара всички преподаватели да преминат отново през обучение за сексуален тормоз, което ме направи персона нон грата в катедрата. Повечето мъже спряха да говорят с мен.“, споделя Мартс.
Въпреки че Шери Мартс сменя ръководителя си, тормозът оказва негативно влияние върху академичната й кариера.
Сексуалният тормоз обаче има и психологически последици, след които са тревожност, депресия и емоционална травма.
Средносрочни въздействия – дългове, напрежение в отношенията
Сексуалният тормоз непропорционално изтласква жените от определени сектори, като по този начин поддържа сегрегацията по пол. Мартс напуска академичните среди, след като завършва докторантура. Тормозът обаче не е единствената причина да напусне работа. Проучвания от Австралия и САЩ разкриват, че сексуалният тормоз може да доведе до унищожаване на академичната кариера.
Токсичната атмосфера може да прогони дори тези, които не са пряко засегнати.
Сара Хамилтън, студентка в американския щат Орегон, оказва подкрепа на близък приятел, жертва на сексуален тормоз. „Това застъпничество определено ме отклони от академичните среди.“, споделя младата жена. Подобно на Мартс, тя планира да завърши докторантура, но след това да работи в неправителствена организация.
Адетуту Айна-Пелемо, която изследва правото и сексуалния тормоз в „Redeemer’s University“ в Нигерия, казва, че културата на тормоз може да откаже много хора от развитие в тази сфера. Подобно на академичните среди, правото представлява строга йерархия, в която младшите работници зависят тясно от наставничество и надзор от страна на по-възрастните. Айна-Пелемо споделя, че „жалбата срещу старши адвокат или съдия има някои неблагоприятни ефекти върху правната кариера на жертвата“.
Сексуалният тормоз може ясно да се изрази в пропуснати печалби. Американско проучване, проследяващо жителите на щата Минесота в продължение на 23 години, показва връзка между тормоза в края на 20-те години и финансовата несигурност поради смяна на работата в началото на 30-те.
Много хора, които напускат след сексуален тормоз, започват работа на по-ниско заплащане поради пропуските в заетостта и лошите препоръки.
Дългосрочни въздействия – спестявания, пенсиониране
Сексуалният тормоз също е свързан с по-лошо психическо и физическо здраве в средна възраст. Поради това не е изненадващо, че производителността е сред засегнатите области.
Някои хора, жертви на сексуален тормоз, се чувстват комфортно да говорят едва когато постигнат определено ниво на сигурност. Геологът Джейн Уиленбринг е тормозена от своя ръководител, когато е на 22 години. Едва 17 години по-късно, след като заема висока длъжност в университета, в който следва и работи, Уиленбринг подава жалба. „Вярвам, че нямаше да бъда тук, където съм днес, ако бях съобщила по-рано“, пише Уиленбринг в жалбата си.
Десетилетия отнема и на Шери Мартс да се почувства комфортно да назове своя тормозител пред репортери. Той все още е академичните среди, докато тя напуска работа отчасти заради неговия тормоз.
Мартс има разнообразна и успешна кариера, фокусирана върху намаляването на тормоза на работното място. Финансовите последици обаче могат да направят говоренето за сексуален тормоз скъпо начинание.
Оказва се, че много хора, които са били жертва на сексуален тормоз, трябва да работят по-дълго, за да компенсират пропуснатите пенсионни обезщетения.
“Не мога да позволя това да ме спре“
Въпреки че разходите за могат да бъдат огромни, повечето жертви са насърчавани от колективни движения за изваждане на сексуалния тормоз наяве. В крайна сметка обаче съществените подобрения ще дойдат само чрез структурна трансформация на работни места, култури и правни системи, които благоприятстват секретността, йерархията и ниското заплащане. Без коренни промени вредите от сексуалния тормоз ще продължат да нарастват.
Ким Бийни продължава да изпитва безпокойство и тревожност. Но колкото и трудно да е, тя е твърдо решена да не позволява на минали събития да диктуват бъдещето й. „Не мога да позволя това да ме спре да се опитвам да изградя успешна кариера.“, категорична е Бийни.
Източник: The long-lasting effects of workplace sexual harassment: https://www.bbc.com/worklife/article/20211113-the-long-lasting-effects-of-workplace-sexual-harassment
