На Балканите има само четирима милиардери - трима гърци и един
румънец, показва последната класация на списание “Форбс”. Румънецът е т.нар. аграрен цар Йоан Николае. Официално той притежава 1,1 млрд. долара.
Същият този човек е почетен гражданин на Свищов и се опитва да развива бизнес в българския град, освен в отсрещния румънски Зимнич. Всичко звучи чудесно, докато едрият предприемач не започва да говори за условията в България: “Инвестициите са като птичките, плашат се и не кацат там, където има напрежение и няма сигурност.” 59-годишният Николае
“вършее” на двата бряга на Дунав
но контрастът между малкото градче Зимнич и родното място на Алеко Константинов е впечатляващ не само на пръв поглед. И не е в полза на Свищов.
Милиардерът стъпва на българския бряг преди 3 години, когато пуска ферибота, който свързва Свищов и Зимнич. Влага 5,5 млн. евро и става “ортак” с държавата. Тя прибира доста пари от транспортната връзка – средно по 7000 лв. от кейови такси и по около 3000 лв. от пристанищни налози месечно. За всяко акостиране на кораб се плащат отделно по 20 евро. Българските митници взимат от преминаващите пътни и транзитни такси, както и винетки. Държавата е доволна, но Николае вече не е. Причината е, че подходът към ферибота е в окаяно състояние. Асфалтът е издълбан от дупки, във въздуха се носят кълбета прах, мръсно е, няма санитарен възел, липсват указателни табели и потенциалните клиенти избягват тази транспортна връзка.
“Загубихме много от турските компании като клиенти заради лошото обслужване на тировете, преминаващи по пътя, който от векове свързва Близкия изток със Западна Европа. Българското правителство е дало на концесия пристанището на хора, които не са направили нищо и никога няма да направят. А България има чудесен бряг. За ферибота в Свищов държавата не е вложила нито стотинка”, разказва Йоан Николае и се чуди защо България не използва икономическия си потенциал. “Бизнесът трябва да се управлява. Ако не можеш, тогава го контролирай. Ако и това не умееш, по-добре го отстъпи на друг, който е по-кадърен”, дава безплатен съвет милиардерът и гледа към Зимнич.
Западналото някога градче процъфтява. Наскоро там бе открит поредният голям завод на компанията на Йоан Николае. Той е за преработка на маслодайни зърнени култури. Получихме 3 млн. евро държавна субсидия за производството, обяснява Николае. “Направихме тези инвестиции, за да помогнем на нашите партньори от България да доставят продукцията си за нуждите на завода. Доставките ще са директни, защото всеки посредник по веригата води до увеличаване на цената на крайния продукт. Затова възнамеряваме да направим складове на българския бряг. Там ще доставяме и ще продаваме торове. Искам да съдействам на българските производители. Те могат да имат в мое лице гаранция, че ще си продават продукцията. Работя на действащите пазарни цени.”
“Трябват ни соя, рапица, слънчоглед, царевица. Това беше и замисълът, когато решихме да направим ферибота Свищов – Зимнич”, уточнява Николае. Точно заради заетостта, която осигурява на свищовлии в предприятията си, и заради гаранцията, че ще изкупува цялата продукция от близките ниви, румънският магнат бе обявен за почетен гражданин на Свищов.
Николае признава, че искал да развие толкова мащабен бизнес и в България, като преди години го привлекли финансовата стабилност, по-ниските данъци, добрата фискална политика. “Висока е обаче цената на енергията и най-вече на природния газ. Свищов пък изобщо не е газифициран. Ако аз не бях докарал синьо гориво до Зимнич, и в него нямаше да има икономика и работещи предприятия. Всичко тръгва от енергията”, категоричен е предприемачът. И продължава с администрацията, показва печалният му български опит. Преди няколко месеца Николае купи терен за 250 000 лв. на брега в Свищов, но
се видял в чудо
с една ивица горски фонд, която пресича имота му и е изключителна държавна собственост. “За да се строи каквото и да е, трябва да бъде променен статутът на земята. Купихме терена, но сега някой трябва да ни позволи да стъпим на тази територия”, обяснява инвеститорът. Той обаче е ужасен от тромавите процедурите у нас. “Произнасянето по казуса и издаването на разрешителни от институциите продължава повече от година. Аз имам готовност веднага да инвестирам, а тези бюрократични процедури ме спъват и бавят”, ядосва се румънецът.
Въпреки това не се отчайва и оглежда подходящи терени около Велико Търново, където да изгради петролна и складова база. “Обаче в България все още има огромни затруднения, свързани с транспорта. Пътищата са тесни и разбити и затрудняват движението на товарни автомобили. Как ще си карам зърнените храни, като няма добри пътища? Още не е ясно откъде ще минава магистрала “Хемус”. Докато това не бъде уточнено, не знам в кой терен ще трябва да инвестирам. Ако купя имоти в района на старото трасе и вложа пари там, може след време да се окаже, че е неизползваемо”, описва поредния проблем предприемачът.
А в същото време в Зимнич
безработицата е точно 0%
Николае е изградил там заводи за биодизел, масла, стоманени и полиетиленови тръби. Има още предприятия за полиетиленови чували, за материали за шивашката индустрия, месокомбинат и млекоцентрала. Извън града се отглеждат 4000 декара лозя, а в средата на масива е издигната модерна винарна с българско оборудване. Зимнич си има още 10 декара оранжерия за зеленчуци, заводи за преработка на тютюн, захар, както и мелница. “Тук държавата, ако не помага, поне не пречи”, разкрива “номера” милиардерът. И на логичния въпрос какво тогава търси в България, отговаря съвсем неочаквано: “Построих си къщата точно срещу Свищов, защото брегът ви е много красив. Залезът и видът на града са нещо уникално.”
