Извън рамката: Пандемията е създала неочаквани възможности за някои млади британци

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
101

Снимката е архивна

 

Пандемията определено ме промени. Бях безгрижно дете преди това. Сега съм доста уплашен и негативен.” Това споделя за “Гардиън” Марсел Харовски, на 12 години, който живее в Лондон с родителите и сестра си. В поредицата на изданието, посветена на COVID поколението, млади хора от Великобритания разказват как пандемията от COVID-19 е променила живота им и продължава да оказва влияние върху бъдещето им.

За Марсел едно от най-лошите неща, свързани с COVID, е, че не е можел да посещава баба си и дядо си в Полша и е бил уплашен, че може да умрат, преди да успее да отиде при тях.

“Последната година в началното училище ми беше отнета. Нямах възможност да кажа довиждане на никой или да имам празненство за завършването. След това загубих тези приятели завинаги заради локдауна”, казва още той.

Локдаунът за него е бил “много самотен”, а онлайн обучението е било изключително трудно, защото “не можеш да поискаш помощ по същия начин”. Бих казал, че преди COVID бях по-безгрижен, но сега наистина не ме интересува нищо. Не се вълнувам от нищо”, допълва момчето.

Ева Якоби, на 14 години, живее в Южна Англия. “Преди COVID исках да бъда певица. Сега осъзнавам, че нищо не ме спира да бъда предприемач, да започна свой собствен бизнес или да бъда главен изпълнителен директор на голяма компания”, казва тя.

По думите ѝ: “Домашното обучение беше толкова скучно (…) Започнах да правя бижута просто за забавление и тогава ми хрумна, че мога да започна бизнес, да продавам това, което съм направила, и да предавам печалбите за благотворителност.”

“Беше наистина готино да разбера, че всичко това, което изглеждаше толкова сложно, всъщност не беше: не беше кой знае какво да направиш уебсайт, да рекламираш в различни социални медии. Осъзнах, че съм много по-способна, отколкото си мислех”, казва още Ева, споделяйки, че благодарение на локдауна се е сближила повече със семейството си. Отрицателно за нея е, че е станала тотално зависима от екраните.

Кейт Никълс, на 20 години, е в последната си година в Университета в Кардиф. Тя разказва, че на 21 декември 2021 г. се е разболяла от COVID и десет месеца по-късно все още не се е възстановила напълно. Продължава да изпитва проблеми, свързани с дишането, умора, мозъчна мъгла. Ако излезе с приятелите си вечер, в следващите няколко дена рухва.

От друга страна обаче, тъй като не може да ги вижда вечер, сега тя се среща с приятелите си през деня и разговарят много повече.

Ела Торнтън, на 20 години, се е отказала от мястото си в Кеймбриджкия университет след година, прекарана там. Сега е в Университета на Източна Англия.

Разказва, че пандемията напълно е променила живота ѝ към по-добро, но е била изключително болезнено пътешествие.

На първо място, заради COVID не е успяла да завърши както трябва училище. И все пак по време на локдауна за пръв път от много години е имала голяма почивка, почувствала се е като хамстер, успял да слезе от колелото. “Локдауните ми дадоха пространството и спокойствието да преоценя какво е важно за мен”, допълва тя.

Джес Пейн, на 22 години, е завършила Бирмингамския университет и сега е в Гърция, където работи с бежанци.

За нея пандемията е била, колкото и странно да звучи, “невероятно позитивна” и я е накарала да промени основите на идентичността си. “Отидоха си амбициите за много успешна кариера: искам да помагам на хората като бъда политически активна.”

COVID ѝ е дал възможността да погледне извън рамката, премахнал е всички познати рутини и ѝ е дал време да разсъждава за живота си и за това в какво вълнуващо начинание би могла да се включи.
dnevnik.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!