Гурбетчийската съдба на българина: Пари, раздели и разводи

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
2652

Деца и родители се виждат само по компютъра…
Снимка: архив, Reuters
Източник: dnes.bg
Гурбетът разделя семействата в родината. В прекия и в преносния смисъл. “Мъжът ми се промени, след като отиде в чужбина. Видя свят, видя и други неща, за които на село само е чувал. Видя се в пари, тръгна по жени и всичко свърши”, разказва поредната отчаяна гурбетчийска съпруга от Кърджалийско. Преводите в евро в един момент секват и се стига до развод.

Десетки са делата за прекратяване на бракове по съдилищата в региона, а районните магистрати в Момчилград са буквално рекордьори по “взаимно съгласие или дълбоко и непоправимо разстройство на брака”.

Само преди дни поредната гурбетчийска любов претърпя юридически крах в съда. Родопчанка поиска да се раздели със съпруга си след 18 години брак. Причините – съвсем нормални за региона. Двамата си казали “Да” в Джебел, родили им се деца, заминали да живеят и работят в британската столица Лондон. Едно от отрочетата вече е студент там, другото е в училище, но… бащата се променил. Започнал да отсъства с дни, а накрая напуснал семейното жилище в неизвестна посока. От месеци не поддържал връзка с тях, а съпругата решила да сложи официално точка. “Дълбокото непоправимо разстройство” бе мотивът на магистратите да прекратят брака.

“Огромен процент от семействата в региона на Родопите вече са само на документи такива. Поне един от родителите е зад граница, за да се връзва семейния бюджет. Семейните празници се честват в интернет, в социалните мрежи са общите вечери на домакинствата. Не прави ли впечатление какъв голям процент са активните жени шофьори в Кърджали? Съпругата сяда зад волана, води децата на училище и детска градина, обслужва сама цялото домакинство, докато мъжът е зад граница и осигурява еврото за един що-годе нормален стандарт на живот. Семейството вече живее в интернет”, споделя наблюдения си социален експерт.

Обединена Европа и евроразделението в евро

Обединена Европа все още съществува като сбъдната химера, но само в главите на чиновниците в Брюксел. Съюзът на равноправните се движи на две и три скорости. Единствената видима полза (доколкото това може да се нарече така) е свободният достъп на нашенци до всяка страна-членка. Отворените граници обаче обезлюдиха страната ни, а процесът продължава.

Еврофондове, субсидии и т.н. финансови думички с “Е” донесоха видими резултати във всеки сектор – разнебитено земеделие, здравеопазване в дълбока кома, образование на ниво “приматите слязоха от дърветата – това е ляво, това дясно” и още много, много примери, които са безсмислени поради простата им очеизвадност. Та, в контекста на обединението на европейското семейство, българските семейства биват разделяни. Причините са винаги едни и същи-икономически.

700 евро и “ЧРД, тате! К`во стана бе, мамка му, нетът геч!”

Около 700 евро на месец може да спести нашенец, ангажиран в строителството в някоя от водещите икономики в Западна Европа на месец. Разбира се с уговорката за стегнатия колан и никакви забавления. Същите тези пари тръгват към дома във всяка част на Родопите. Те влизат в семейния бюджет, където се разпределят от жените.

“Живеем по няколко души. Забравяш за излизане в почивните дни. Алкохол и храна само в квартирата. Спестяват се пари, но трябва да се свиваш. У дома чакат”, споделя дългогодишен строителен работник. 42-годишният мъж е бил по обекти в Холандия, Белгия, Англия, а понастоящем поставя изолации на сгради в Германия.

“Празнувахме рождения ден на щерката. Ние там, с колегите, у дома- жената с децата. Гледахме се в интернет и докато кажа “Честит рожден ден, тате!”, връзката отиде. Геч. Така сме разделените семейства в Обединена Европа”, споделя друг гастарбайтер.

Една “обикновена” нощ за родопско семейство. След вечеря бащата включва компютъра и застава пред монитора с 5-годишния си син. На скайпа очакват “зеленото кръгче”, което да им покаже, че майката на детето е на линия…

Часът е около 2 след полунощ. Един мъж се събужда от бълнуването на детето си. То го прегръща, а устата му произнасят: “Майко, аз те обичам!”.

Бащата вече е буден, синът му спи, а от очите му потичат сълзи.

Плачът на нашето съвремие.

Един дълъг разговор между дете и майка на компютъра, едно разстояние от 3000 километра и една проста… мъка. Проста като живота, но необяснима за децата. Тези, които трябва да отраснат в семействата на гурбетчиите….

“Тогава ми стана наистина много тъжно.

Детето говори дълго с майка си по скайпа. Виждаше я, искаше да я докосне дори, но пръстите му достигаха единствено топлотата на екрана. Заспахме, а когато ме прегърна и ме нарече “Майко”, не успях да сдържа сълзите си”, разказва баща от Кърджалийско.

Месеци наред жена му е в чужбина, а той се грижи сам за 5-годишния им син. Съпругата му не се е връщала, а не се знае и кога ще успее да се прибере.

Това не е първият гурбет в семейството.

“16 години бях в Турция. Знам какво е да си зад граница. Но тогава не бях женен”, разказва мъжът. След дългия престой в чужбина той успява да си купи жилище. Панелка, последен етаж, но у дома.

“Копнеех да се прибера в родния край. През всички тези години исках да се върна там откъдето съм тръгнал. Камъкът си тежи на мястото. Когато се прибрах, срещнах бъдещата си жена. Беше през 200.. година. Тя, разбира се, беше и другата причина да остана. Започнах да работя това, което ми е най-присърце. Това, което върша, ми доставя огромно удоволствие и наслада. Някак си не е като останалите дейности, а съм сменил доста професии.

С парите от гурбета купих жилище. Имахме покрив…

Под осигурения покрив обаче живеем аз и синът ми. Жената е в чужбина”, навежда глава 43-годишният мъж и взорът му се отправя към малкото момче, което вече е хванало колелото в коридора и иска да излезе с баща си.

Съпругата му години наред е работила по шивашките фирми. Работният й ден започвал в 7 сутринта и приключвал в 19 часа. Заплатата е била около 500 лева. И така години. Поредната съдба пред работния тезгях на нищетата…

“Една вечер се върна, седнахме на масата и тя ми каза. Съобщи ми, че смята да замине за Англия. Казали са й, че има работа и на място, като отиде, може да започне. Нищо определено. Просто – има работа”, разказва съпругът.

По думите му до този момент заплатите на двамата са стигали единствено за покриване на сметките и за храна.

“Оцелявахме. Това е точната дума. Затова и не я спрях.

Стана ми тъжно, но я подкрепих. “Щом си решила, аз няма да те спра. Ти си умна и възпитана, ще се справиш. Детето е свикнало с мен, няма да има проблем”, й казах. Така тя си взе билет и замина, дори без да знае предварително какво ще работи”, връща се назад във времето родопчанинът. Бил е притеснен, както всеки мъж, чиято жена ще отиде да живее на хиляди километри далеч. Стиснал е обаче зъби.

За нея нещата не са били по-весели. Пристига в Лондон и първата й работа е като миячка в ресторант. Там се застоява около 2-3 седмици. Запознава се със семейство, което научава, че в България е била шивачка на оверлог. Нашенците обещават да намерят работа на жената. Не я лъжат.

“В момента жена ми работи в шивашка фирма, в която получава десетократно повече отколкото в България. Започва работа в 8 часа, приключва в 18. Има и един час обедна почивка. Шият дамски трикотаж. Работно облекло. Сама е на квартира, сама си я плаща. Това е хубаво, фирмата е солидна, има поръчки, но… Именно поради тази причина и заетостта си жена ми няма да може да се прибере. Не знае дори и тогава дали ще може”, казва с тъга в очите родопчанинът и погледът му отново търси детето.

Малкият пък пита кога ще може да види майка си на компютъра…

(Жельо Михов, Родопи voice)

По публикацията работи: Елка Василева
dnes.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!