ПРИТОКЪТ на емигрантски пари надхвърля преките
чуждестранни инвестиции в страната за последните 12 месеца. Изненадващо или не, това показват данните от платежния баланс на България. Означава ли това, че емигрантите могат поне частично да заместят чуждите инвеститори като един от новите двигатели на икономиката?
Статистиката показва, че емигрантските пари възлизат на близо 1,3 млрд. евро за последния 12-месечен период, което прави средно по 107 млн. евро на месец. От тези 1,3 млрд. евро 851 млн. евро са парични преводи от българи, живеещи постоянно в чужбина, а 431 млн. евро са заплати от фирми извън България. Същевременно преките чуждестранни инвестиции са 911 млн. евро за последния 12-месечен период, като през последната година и половина варират около 1 млрд. евро.
Ситуацията с външните капитали беше коренно различна в периода преди избухването на кризата. През 2007 г. чуждите инвестиции в страната надхвърляха рекордните 9 млрд. евро, което доведе до ниска безработица и двуцифрен ръст на заплатите. На този фон емигрантските пари, които бяха 9 пъти по-малко, изглеждаха несъществени. Сега е точно обратното – парите на българските емигранти надвишават вложенията на чуждите предприемачи в страната.
Нещо повече, твърде възможно е цифрите за емигрантските пари да са занижени. Много българи, работещи в чужбина, изпращат кеш по свои познати, което затруднява изчисляването на реалните средства, които са постъпили в страната по всички възможни канали. От своя страна, последните данни за преките чуждестранни инвестиции също не са перфектни. Те подлежат на няколко ревизии. А това означава, че чуждите инвестиции в страната
може да се
окажат повече, отколкото си мислим в момента.
Влиянието на емигрантските пари и чуждите инвестиции върху икономиката обаче не е едно и също.
Паричните преводи от емигриралите работници финансират основно текущо потребление и/или придобиването на дълготрайни стоки, а в някои случаи и на жилище. В голямата си част емигрантските преводи допълват месечния бюджет за издръжка на семейството, финансирайки покупката на стоки от първа необходимост (храна, напитки, дрехи, сметки за ток и вода). По-малка част се използва за покупка на битова техника (хладилници, печки, перални) или потребителска електроника (телевизори, компютри, телефони). Част от спестяванията на емигрантите се натрупват и в даден момент се използват за покупка на жилище или друг недвижим имот като начин за съхраняване на богатството, натрупано в чужбина.
Социалното значение на паричните преводи е голямо особено за райони с висока безработица, в които няма друг постоянен източник на доходи. Тези преводи позволяват на много домакинства в затруднено финансово положение да “свържат двата края”. Емигрантските пари водят до ръст на текущото потребление, но нямат силен дългосрочен ефект върху икономическото развитие, какъвто имат чуждите инвестиции.
Чуждите инвестиции, от своя страна, подобряват конкурентоспособността на икономиката, защото
разкриват нови
добри работни
места с по-високи
доходи
и отварят нови възможности за реализация на много българи. Освен това, чуждите капитали спомагат за обновяване на предприятията чрез закупуване на нови машини и оборудване и внасяне на нови технологии и ноу-хау. По този начин чуждите инвестиции допринасят за повишаване на икономическия растеж не само през текущата година, но и в бъдеще. Привличането на чужди капитали е един от начините бленуваното догонване на европейските доходи да стане факт през следващите 20-30 г.
За съжаление обаче, в момента интересът на чуждите фирми към България като инвестиционна дестинация не е много голям. Понастоящем външните инвестиции в страната са девет пъти по-малко, отколкото бяха по време на бума преди кризата. Международната среда също не е особено благоприятна. Няколко европейски страни са на ръба на нова рецесия, а политическото напрежение в глобален мащаб се увеличава. На свой ред България едва ли е магнит за чуждите инвеститори с честата смяна на правителства през последната година и половина. В този контекст ограниченият поток на чужди капитали към българската икономика напоследък е обясним.
За сметка на това значението на емигрантските пари ще нараства през следващите години. Окончателното отпадане на ограниченията за работа на българи и румънци в ЕС доведе до засилване на емиграцията на български работници към западноевропейски страни от началото на 2014 г. Например през последните 12 месеца до юни 2014 г. 21,6 хил. българи са получили осигурителен номер, който им дава право да търсят работа във Великобритания. Отварянето на европейския трудов пазар е положителна новина за много българи, търсещи реализация на Стария континент, и със сигурност ще увеличи паричните преводи към техните близки и роднини в страната.
Притокът на емигрантски пари е добре дошъл, но сам по себе си не може да замести необходимостта от свежи външни инвестиции. Ето защо привличането на чужди инвеститори би трябвало да бъде основна задача пред новото българско правителство независимо от неговата конфигурация.
Данните за БВП през второто тримесечие на 2014 г. бяха донякъде позитивни. Износът отново се оказа основен двигател на растежа, което означава, че българските фирми износителки все пак намират пазарни ниши за своята продукция дори в усложнената международна среда. Без увеличаване на чуждите инвестиции обаче не може да очакваме разкриване на повече добре платени работни места и бързо ускоряване на икономическия растеж, каквото наблюдавахме в годините преди кризата.
Красен Йотов
24chasa.bg
