Емигрантите са пратили в България над 1,15 млрд. евро през миналата година

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
116

Сумите, които сънародниците ни зад граница изпращат в страната, постепенно се възстановяват до предкризисните нива от 2007 и 2008 г.
Снимка: Архив Ройтерс
За цялата 2017 г. сънародниците ни, които работят зад граница, са пратили на близките си в България над 1,15 млрд. евро. Това е с 284 млн. евро повече отколкото през 2016 г., когато сумата на преводите възлизаше на 869 млн. евро, показва справка на Investor.bg в масивите на Българска народна банка (БНБ). Данните за 2017 г. са предварителни.
Разбивката по месеци показва, че месец май през 2017 г. е бил рекорден за последните 8 години (на страницата на БНБ не фигурират по-стари данни). През петия месец на миналата година гастербайтерите са изпратили в родината си 115,3 млн. евро. Сумата се доближава драстично до направените преки чуждестранни инвестиции в страната, които тогава са били в размер на 120 млн. евро.
За цялата 2017 г. чуждестранните компании са инвестирали в България 901,9 млн. евро, което е увеличение с 36,7% на годишна база Това обаче за пореден път показва, че всъщност не инвестициите, а преводите от емигрантите движат икономиката напред.
Според данните на БНБ чуждестранните вложения за миналата година се насочват предимно към преработващата промишленост. Преводите от емигрантите пък отиват директно в потреблението, въпреки че през последната година много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница. Голяма част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми.
Сумите, които сънародниците ни извън България изпращат тук, постепенно се възстановяват до предкризисните нива от 2007 и 2008 г. Това обаче не се случва с инвестициите.
Притеснително е също, че чуждите капиталовложения са предимно под формата на дългови инструменти, което означава, че са краткосрочни и нямат дългосрочна перспектива за развитие.
Най-много средства идват от българите в САЩ, Испания и Гърция. Данните на БНБ обаче отчитат само парите, изпратени по банков път и чрез дружества за парични трансфери. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, идват в страната. Освен това БНБ отчита само преводите над 2 500 евро.
Междувременно Европейската комисия обяви, че ще бъдат въведени нови регулации, според които паричните банкови преводи в евро ще станат по-евтини за крайния потребител.
Досега за компаниите и частните лица на територията на еврозоната нямаше разлика в таксите за операции в страната или в еврозоната. В официално съобщение европейските власти посочват, че сега това предимство ще бъде разширено и ще включва цялата територия на Европейския съюз.
Всички вътрешни презгранични трансакции (изпращане и теглене на пари в брой, както и разплащания – бел. ред.) в ЕС, извършени в евро извън еврозоната, ще бъдат таксувани с ниски или нулеви такси като вътрешни плащания, извършвани в официалната местна валута.
Така например, в рамките на новото предложение презграничен банков превод в евро от България ще бъде таксуван като вътрешен банков превод в български лева. Това е значителна промяна, тъй като таксите за обикновен банков превод могат да достигнат изключително високи стойности в някои държави членки извън еврозоната.
По статията работиха: автор Ралица Пейчева, редактор Виктория Тошкова
investor.bg


Warning: A non-numeric value encountered in /homepages/26/d574630909/htdocs/budilnik_wp/wp-content/themes/Newspaper/includes/wp_booster/td_block.php on line 353