Brexit засега е болка предимно за Великобритания

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
254

Страната страда от влошаване на производителността, ерозия в глобалната й търговия и обезценка на паунда

Протестиращ срещу Brexit в Лондон. Снимка: Bloomberg

Изминаха пет години, откакто гражданите на Обединеното кралство гласуваха да излязат от Европейския съюз и почти 200 дни, откакто най-сетне го сториха. Решението изглежда работи в полза на Великобритания – поне на повърхността, пише Матю Уинклър, главен редактор на Bloomberg News.
Икономиката ще нарасне с 6,4% през 2021 г., вторият ръст сред групата на осемте развити страни, последван от повишение с 5,4% през 2022 г., най-доброто в Г-8, според средната оценка на 60 икономисти, анкетирани от Bloomberg. IShares Core FTSE 100 UCITS ETF, най-големият борсов фонд, инвестиращ в Обединеното кралство, показва рекорден апетит за британски акции, като паричните потоци нарастват със 126% от 2016 г. до исторически връх, показват данни на Bloomberg.

„Тази държава ще процъфтява мощно“, заяви премиерът Борис Джонсън след сделката през декември за напускане на ЕС.

Привидната далновидност на Джонсън и целият този кеш, който се влива в британските ETF-и, са компрометирани от влошаване на производителността, ерозия в глобалната търговия на страната и никакви признаци, че паундът ще се възстанови след най-лошото представяне сред 10 основни валути от референдума на 23 юни 2016 г. насам. Каквито и сили да събере Великобритания до края на следващата година, те ще бъдат мимолетни, тъй като икономиката вече е сянка на някогашното си могъщество преди решението за Brexit.
През първия час след затварянето на избирателните секции в този предпоследен четвъртък на юни 2016 г. паундът поскъпна от 1,48 на 1,50 долара заради спекулации, че британците ще приемат консенсусното мнение на свои и чужди министър-председатели, президенти, финансови министри, бизнес лидери и икономисти, и ще гласуват да останат в ЕС. Пазарът очакваше Обединеното кралство да подкрепи оставането, тъй като се смяташе, че това е най-добрият резултат за страната. След като гласовете за напускане се оказаха повече, лирата потъна с рекордните 8,1% до тогава 31-годишно дъно от 1,3229 долара.

Обезценяването на британския паунд с още 6,3% спрямо долара оттогава го направи болния човек сред основните валути. Дания, която за разлика от Великобритания никога не се е колебаела относно ангажимента си към ЕС, продължава да се възползва от членството: местната крона оглавява валутния пазар с 4,9% ръст от юни 2016 г. Това е малко по-добро от еврото, споделено от 19 страни, което е поскъпнало с 4,8% спрямо долара. Ръстът на лирата с 23% от пандемичното дъно от 1,1412 долара през март 2020 г. не може да компенсира относителната й слабост.

За островна държава, исторически потопена в световната търговия, Великобритания видя как бизнесът с най-големия й търговски партньор се съкращава драстично. Търговията с ЕС се срина с 21% от 2018 г. до 38,7 млрд. долара, най-ниската стойност от 11 години. За разлика от Обединеното кралство, силно проевропейските Ирландия и Дания увеличиха търговията си с ЕС съответно с 24% и 5%. Международната търговия на Великобритания е спаднала с 14% от 2018 г. насам, докато общата световна търговия за периода е намаляла само с 8%, сочат данните, събрани от Bloomberg.

През голяма част от 21-ви век Обединеното кралство – подкрепяно от доминацията на Лондон в международните финансови услуги – беше лидер сред Г-8 по отношение на икономическия растеж, като беше номер 1 през 2014 г. и номер 2 през 2015 г. и 2016 г. Референдумът превърна Великобритания в посредствен играч, като по ръст на БВП тя се плъзна до номер 6 през 2017 и 2018 г., номер 5 през 2019 г. и най-вероятно последна от Г-8 през 2020 г. Дори ако прогнозите са верни и Великобритания се възстанови до номер 2 през 2021 г. и номер 1 през 2022 г., тя ще се върне до костенурския темп от 1,8% през 2023 г., не много по-добре от 1,2% за Япония, според икономисти, анкетирани от Bloomberg.

Гуверньорът на Английската централна банка Андрю Бейли, в първия си публичен коментар, след като Великобритания завърши оттеглянето си от най-големия търговски блок в света на 30 декември, заяви пред Камарата на общините през януари, че през следващите години БВП на Обединеното кралство ще бъде с цели четири процентни пункта по-нисък от нивото, ако страната бе останала в ЕС.

Докато Великобритания се забавя икономически, Гърция е на обратния полюс: тя избегна отхвърлянето на еврото, прегърна членството в ЕС и се възстановява от дълговата криза и депресията, причинени от финансовата криза. Икономическият растеж на Гърция ще надхвърли средния за ЕС от 4,4% с почти едни процентен пункт през 2022 г. и ще продължи да се представя по-добре през 2023 г., според 18 икономисти, анкетирани от Bloomberg. Общата търговия между Гърция и ЕС се е увеличила с 16% от 2018 г. насам.

Представянето на акциите на британските компании за недвижими имоти, традиционно лидери сред тези в 16 западноевропейски държави, са анемични след референдума. През петте години преди гласуването през 2016 г. британските фирми поскъпваха средно със 154%, което е номер 4 по обща възвръщаемост (доход плюс повишена капитализация) от 124 публично търгувани компании за недвижими имоти в западноевропейските страни. Британската група спадна до номер 6 през последните пет години с 74% обща възвръщаемост, изоставайки от средните за Европа 106%, според данни, събрани от Bloomberg.

Относителната слабост на британските компании за недвижими имоти се засилва от високите им оценки, търгуващи ги на цени, които са средно 36 пъти очакваната печалба на акция, най-голямото съотношение в Европа (41% над средното за региона и с 32% повече от втората най-скъпа държава, Швейцария).

„Едно от обясненията може би е, че инвеститорите гледат по-надалеко към възстановяването на приходите от наеми, което може да бъде по-силно изразено във Великобритания“, коментира Сю Манден, анализатор на европейски имоти за Bloomberg Intelligence.

Междувременно корпоративна Великобритания продължава да бъде по-малко конкурентоспособна. Продажбите на един служител, показател за производителност, възлизаха на 2,4 милиона щатски долара, или номер 6 сред 20 западноевропейски държави през 2015 г. Това бе с 13% над средното за региона. През 2020 година приходите на служител са намалели до 1,3 милиона долара, или номер 12, според данни, събрани от Bloomberg.

Бумът на паричните потоци към британските ETF-и прикрива друга реалност: акциите в Обединеното кралство изостават, което е представено от по-ниската възвръщаемост на индекса MSCI UK (31,5%) в сравнение с MSCI All-Country World (96,3%) от 23 юни 2016 г. насам.

В своето начало Брекзит се оказва, че не е от полза за никого, освен за политиците, които го защитаваха. Всъщност, пет години, след като мнозинството британци гласуваха против собствения си интерес, пазарите казват, че Брекзит подкопава историческите предимства на базираните в Лондон финансови услуги и подрива търговията с ЕС, която представлява около 50% от британския внос.

Е, Brexit засега е предимно болка за британците.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
investor.bg

Подкрепете инициативата за построяване на български Православен храм в Лондон!