София. Агенция “Фокус” публикува справка на български състезатели, участвали в олимпийски игри, уличени в употреба на допинг.
На 12 август 2016 г. Българската атлетка Силвия Дънекова стана първият спортист на олимпийските игри, хванат с допинг. Състезателката на 3000 м с препятствия е хваната със забранения препарат „хормон на растежа”. Дънекова е била тествана два пъти в рамките на три дни. Първата ѝ проба е взета на 30 юли и е била отрицателна. Два дни по-късно на 1 август е взета втора проба на състезателката. В нея е открит забранения препарат еритропоетин, известен като хормон на растежа. Предстои отварянето на Б-пробата.
На 06 юни 2016 г. Българи са сред заловените с допинг спортисти при мащабната акция на Международния олимпийски комитет и на Световната антидопингова агенция. Щангистите Боянка Костова и Валентин Христов, които се състезават за Азербайджан са с положителни проби. Тестовете на едни от най-талантливите тежкоатлети, които страната ни е дала на този спорт, са показали наличие на анаболни стероиди. Говори се, че един от препаратите, с който те са съгрешили е печално известния от десетилетия станозолол.
Проверката, която лиши Христов и Костова от участие на олимпийските игри в Рио през август тази година е на базата на техните проби, дадени преди 4 години по време на най-великия спортен форум в Лондон.
На 3 март 2013 г. Тезджан Наимова спечели европейската титла на 60 метра в зала в Гьотеборг, но по-късно беше уличена в употреба на допинг и се наложи да върне отличието. Това обаче беше втори случай за нея с провинение за допинг и последва доживотно наказание.
На 15 август 2008 г. Българска федерация по лека атлетика спира от участие в ХХІХ летни олимпийски игри състезателката Даниела Йорданова. Причината за тази крайна мярка е потвърден положителен резултат за допинг на Йорданова. На 7 август 2008 г. с писмо от ИААФ, ръководството на БФЛА е било информирано за проба „А” на Даниела Йорданова, в която има завишено ниво на тестостерон или неговите прекурсори. При допустимо ниво 4, в пробата на Йорданова нивото е 5,5. Пробата е била взета от атлетката на 13 юни 2008 г. в София от екип на Световната антидопингова агенция (УАДА). По молба на състезателката, подкрепена от ръководството на БФЛА, отварянето на втората проба е било изискано да бъде направено преди 16 август с оглед евентуалното участие на Йорданова на олимпиадата в Пекин. Става ясно, че и втората проба на атлетката потвърждава резултата от първата и Даниела Йорданова считано от 15 август 2008 г. е с временно спрени състезателни права.
На 27 юни 2008 г. са хванати с допинг 11 национали по вдигане на тежести. При мъжете това са: Ивайло Филев, Демир Демирев, Мехмед Фикретов, Иван Стоицов, Георги Марков, Иван Марков, Алан Цагаев и Величко Чолаков. При жените положителна допинг проба са дали Милка Манева, Донка Минчева и Гергана Кирилова. Всички те са включени в разширения състав на националния отбор по вдигане на тежести. На 28 юни Българската федерация по вдигане на тежести обявява, че ще изтегли отбора си от участие в предстоящите летни олимпийски игри в Китай.
На 24 юни 2008 г. националката по спортна стрелба Антоанета Бонева даде положителен тест и отпадна от олимпиадата в Пекин. „А”-пробата е показала наличието на кокаин. Бонева е била проверена през май на състезание в Италия и именно в Италианската допинг-лаборатория са направени тестовете.
Октомври 2007 г.
Двегодишно наказание наложи Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) на 6-ата в бягането на 800 м от Евро`06 Теодора Коларова. “А” пробата й, изследвана в лабораторията на международната федерация (IAAF) в Лозана (Швейц), показа наличие на тестостерон. Атлетката писмено отрекла да е ползвала допинг и поискала изследване и на контролната “Б”-проба. От IAAF спрели правата й до изясняване на случая. Малко по-късно и “Б”-пробата, изследвана отново в Лозана, се оказа положителна.
18 юли 2007 г.
Международната федерация по лека атлетика спря състезателните права на европейската шампионка на 400 метра Ваня Стамболова и европейската вицешампионка на висок скок Венелина Венева, заради наличие на завишени количества тестостерон в техните допинг проби.
Юни 2007 г.
Олимпийският шампион от Сеул’88 и трикратен световен шампион по вдигане на тежести Севдалин Маринов бе наказан от Спортният арбитражен съд да не работи като треньор в този спорт до живот.
Тежката санкция е заради откритите от австралийската полиция в Маринов анаболни стероиди през ноември 2003 година.
Февруари 2007 г.
Българският колоездач Даниел Петров и съотборникът му в клуба „ДужаТавира” Самуел Калдейра са отстранени от Обиколката на Алгарве (Португалия). При изненадващ допинг тест след III етап двамата показали високо ниво на хемоглобин. При допустима горна граница 133 състезателите са били със 134.
15 май 2006 г.
Председателят на федерацията по вдигане на тежести Андон Николов отрича нападките на опозицията, че заради допинг националният девически отбор пропуска световното първенство в Китай, което трябва да стартира на 23 май. Според запознати нашите момичета не са минали задължителен допинг тест и нямат право да участват. Николов обаче обяснява отсъствието им със слаби резултати.
3 юли 2006 г.
Спортният арбитражен съд решава наказанието на Сесил Каратанчева от 2 години да остане в сила. Санкцията е постановена от Международната федерация по тенис през януари същата година, заради употреба на забранен стимулант (нандролон). Каратанчева обжалва решението на ITF, но съдът в Лозана го потвърждава.
15 юли 2006 г.
Президентът на федерацията по бобслей Стефан Василев става първият българин, който доказва, че е невинен за употреба на допинг. На 1 юли Арбитражният съд в Лозана отменя 2-годишното му наказание. Адвокат на Василев е Ивайло Дерменджиев, който защитаваше и Гълъбин Боевски. След европейското през 2004 г. Василев е опериран спешно в чужбина и е лекуван с медикаменти със забранени вещества. В първите стартове той дава положителна проба и е наказан.
Август 2006 г.
Румяна Петкова, състезателка по щанги, дава положителна проба за употреба на забранения препарат стенозол. Пробата е взета на лагера преди европейското първенство. Тя е наказана за 2 години от Международната федерация по вдигане на тежести.
Май 2005 г.
През май 2005 г. Милка Манчорова-Танчева, състезателката по гребане, дава положителна проба по време на изненадващата допинг проверка. През март 2006 г. Антидопинговата комисия към Световната федерация по гребане я наказва с две години лишаване от състезателна дейност.
31 май 2005 г.
След четвъртфиналния си мач на “Ролан Гарос” и на 5 юли в Токио преди мача на България за “Фед Къп” срещу Япония Сесил Каратанчева дава положителна проба за забранения стероид нандролон. През януари 2006 г. българската тенисистка е наказана за 2 години за употреба на допинг.
Април 2005 г.
След европейското първенство по борба класическия стил във Варна българския състезател Никола Стоянов дава положителна проба за наличие на канабис в организма. На това първенство Никола Стоянов стана европейски вицешампион. През юни международната федерация FILA го дисквалифицира и наказва за 4 месеца.
Септември 2004 г.
През септември 2004 г. става ясно, че Алан Цагаев, български щангист, дава положителна проба за допинг преди олимпийските игри в Атина 2004 г. Резултатите от втората проба стават известни през октомври. В нея също е открито наличието на забраненото вещество станозолол. Алан Цагаев е лишен от състезателни права за две години.
Декември 2004 г.
През декември Стефан Василев, състезател по бобслей и президентът на Българската федерация по бобслей, е уличен в положителна допинг проба. Той е наказан с година лишаване от състезателни права и отстраняване от председателския пост. Пробата на Стефан Василев дава положителен резултат за наличието на метинолон в организмът му. Това вещество обаче му е инжектирано по време на направена му животоспасяваща операция. В началото на 2006 г. от Международната федерация пристига писмо в Българския олимпийски комитет, че Стефан Василев е с 2-годишно наказание заради положителна допинг проба. На 1 юли 2006 г., след обжалване арбитражният съд в Лозана отменя 2-годишното му наказание за спиране на състезателни права, наложено от Международната федерация.
Ноември 2003 г.
Преди Световното първенство по вдигане на тежести във Ванкувър, българските състезатели Гълъбин Боевски, Златан Ванев и Георги Марков са уличени в манипулиране на допинг тест. Гълъбин Боевски е наказан с лишаване от състезателни права за 8 години, а Златан Ванев и Георги Марков за 1 години и половина.
19 Август 2003 г.
Симона Пейчева, състезателка по художествена гимнастика, дава положителна проба за диуретика фуросемид. Резултатът е потвърден чрез втора проба извършена на 24 септември. Симона Пейчева е наказана с лишаване от състезателни права за 10 месеца.
Септември 2000 г.
На Олимпиадата в Сидни трима от българските щангисти са уличени в употреба на забраненото вещество “Фуроземид”. Ден след като МОК отнема сребърното отличие на Иван Иванов (56 кг), още двама наши щангисти са уличени в употребата на забранения диуретик. Това са олимпийската ни шампионка при най-леките Изабела Рифатова и бронзовият Севдалин Минчев (62 кг). Пламен Желязков и Георги Гърдев са спрени от участие. Треньор на Националния отбор по вдигане на тежести отново е Иван Абаджиев.
5 Август 2000 г.
Ива Пранджева, българска лекоатлетка дава положителна проба за допинг. Пробата показва на анаболен стероид. Втората проба също се оказа положителна. Така Ива Пранджева е лишена от състезателни права до живот. Това е вторият път, в които Пранджева е уличена в употреба на допинг след игрите в Атланта четири години по-рано
Септември 1988 г.
На Олимпиадата в Сеул за допинг са анулирани олимпийските титли на Митко Гръблев и Ангел Генчев – хванати с нандролон. Останалите български щангисти са спрени от участие. Треньор на отбора ни по вдигане на тежести тогава е Иван Абаджиев.
1996 г.
В Будапеща на елитния турнир “Сам-сунг” от веригата на Международната федерация (ИААФ) спринтьорката Даниела Георгиева побеждава на 400 метра с републикански рекорд. След награждаването е повикана да даде допинг проба. В пробата са открити 4 нанограма от забранения препарат метанолон.
Юни 1992 г.
Месец преди олимпиадата в Барселона през 1992 г. 17-годишната Мая Христова и нейни съотборнички са обвинени в употреба на допинг и пропускат своя шанс да участват в най-голямото спортно събитие. Шест дни след началото на игрите момичетата са оправдани от съда. Министерството на здравеопазването и БСФС искат преразглеждане на делото по реда на надзора, но Върховният съд потвърждава първото решение. Българската федерация по гимнастика, която е свидетел по делото от страна на Мая Христова, депозира финансов иск за „пропуснати ползи”, т. е. за обезщетение на спортистката, като сумата от близо един милион лева е изчислена на базата на предвидените финансови стимули за призьорите от олимпийски игри. На световното първенство в Индианаполис през 1992 г. Мая Христова е била включена в сборния отбор на света и е имала реални шансове да спечели медал от олимпиадата в Барселона.
Август 1976 г.
Валентин Христов става скандално известен на света на олимпиадата в „Монреал 76”. Тогава той спечелва първо място в кат. до 110 кг, но месец след игрите златният медал му е отнет заради положителна допинг проба. След края на кариерата си Христов пише книга за преживяванията си в елитния спорт и за допинга в щангите.
Юли 1974 г.
На олимпиадата в Монреал са отнети златото на щангиста Валентин Христов и среброто на щангиста Благой Благоев.
focus-news.net
