Производителите на зърно напоследък ни занимават със себе си. Организират протести, заплашват, изкарват тежка техника и блокират движението. Нищо особено, свикнали сме с тези неща вече няколко десетилетия. Протестът им е насочен срещу внасяното по-евтино зърно от Украйна. Та ние, обикновените потребители, дето консумираме произведеното от тях, се питаме защо пък да ядем по-скъпи храни и да плащаме по-високи цени всекидневно, вместо да преживяваме по-евтино.
И това се отнася не само за зърното, а и за всичко друго. По-евтините турски, гръцки и македонски меса, зеленчуци и плодове са на пазара и всеки си прави своя избор. Спомням си един абсолютно идентичен спор преди близо десетина години за цените на яйцата – по-евтините вносни или по-скъпите български. Тогава един виден български финансист възкликна гневно откъде накъде ще го карат да избира българското, след като вносното е по-евтино. Когато на пазара пролетно време излязат българските зеленчуци, те винаги са по-скъпи. Обяснението, че са по-качествени, не е особено състоятелно. Да не говорим, че традиционно българските плодове просто ги няма. Къде изчезнаха например българските ябълки, доколкото ги има, те категорично губят битката с вносните. И по външен вид, и по големина.
От началото на март пазарът буквално е затрупан с ягоди, естествено вносни. Къде са българските производители на ранни плодове? А защо се премахна контролът върху нитратното съдържание по пазарите. Знаем ли какво ядем, когато пазаруваме от кварталния зарзаватчия. И въобще този патриотичен призив: Изберете българското!, не би ли следвало да е насочен и към качество, но и към цена. Иначе да не се чудим защо на производителите и търговците на зърно им беше лепнато прозвището зърнарите, което не звучи съвсем като признателност към хората, които произвеждат хляба ни. А всички знаем за слабостта на някои зърнари към скъпи луксозни коли и имоти. Е, как да ги подкрепяме в протеста им.
Станислав Николов, Русе
retro.bg
