Някои от водещите световни телекомуникационни компании, включително „Водафон” и „Бритиш телеком” (БТ), тайно са
сътрудничили на британската разузнавателна агенция Правителствени комуникационен център (GCHQ), и са предоставяли данни за телефонните разговори, електронната поща и ползването на „Фейсбук” от техните клиенти, показват документи разкрити от Едуард Сноудън.
БТ, „Водафон Кейбъл” и американската „Веризон бизнес”, заедно с още четири по-малко компании, са дали на Правителствения комуникационен център таен неограничен достъп до своите мрежи от подводни кабели. По тези кабели преминава значителна част от световния телефонен и интернет трафик.
През юни вестник „Гардиън” разкри детайли от амбициозната програма на GCHQ за събиране на данни – Изучаване експлоатацията на интернет и световните телекоми, имаща за цел проследяването на възможно най-много онлайн и телефонен трафик. Стана ясно, че Центърът може да подслушва фиброоптичните кабели и да събира огромни масиви от данни за до 30 дни. Операцията, с кодово име „Темпора”, е текуща от 20 месеца.
В петък германският вестник „Зюддойче цайтунг” публикува най-чувствителния аспект на тази операция – имената на търговките компании работили тайно с GCHQ, давайки достъп на службата до частните комуникациите на своите клиенти. Изданието посочва, че е запознато с копие на презентация от 2009 г. на „Темпора”.
Документът за първи път посочва кои телекомуникационни компании работят със екипа за”специални източници” на британския Правителствени комуникационен център. Той е дал кодови имена на всяка от компаниите. От фирмите отказват да коментират конкретни отношения с „Темпора”, но някои отбелязват, че са задължени да се подчинят от британските и европейски закони.
Разкритията най-вероятно ще ужасят Правителствения комуникационен център и британското правителство, които се опасяват, че БТ и други фирми ще пострадат от враждебна реакция на клиентите им, недоволни че личните им данни и интимни имейли тайно са били предавани на държавна разузнавателна агенция.
Седемте фирми заедно управляват огромна част от подводните фиброоптични камери с голям капацитет, образуващи гръбнака на интернет архитектурата. Програмата за събиране на информация на Правителствения комуникационен център е изграждана през последните пет години, чрез свързването на прихващащи сонди към трансатлантическите кабели на британския бряг. Кабелите прехвърлят данни от Западна Европа от телефонни разговори и интернет услуги към Северна Америка. Това позволява на анализаторите на британския Правителствени комуникационен център и американската Агенция за национална сигурност да претърсват огромни обеми от данни с активността на милиони интернет потребители. Метаданни – посещаваните сайтове, на кого пращат имейли и друга подобна информация – се складират за до 30 дни, докато съдържанието на комуникацията обикновено се съхранява три дни.
Всеки от кабелите пренася данни в обем от 10 гигабита в секунда, така че подслушваните кабели имат капацитета, на теория, да предоставят над 21 петабайта на ден – което е еквивалентно на изпращането на всичката информация от всичките книги в Британката библиотека 192 пъти за 24 часа.
Запознат с работата на разузнаването източник посоча, че GCHQ „не преглежда всяка сламка”, а пресява „огромна купа сено от данни” в търсене на „игли”.
След като данните бъдат събрани, анализатори претърсват информацията от имейли, онлайн чатове и история от сърфиране с помощта на програмата „ЕксКийскор”.
Някои фирми дори са предоставяли достъп на разузнаването до някои кабели, които не са тяхна собственост и не са под тяхно управление, а само имат наземан станция на тях. Подобни действия може да доведат до опасения сред другите оператори, които не сътрудничат на GCHQ, че мощностите им се използват от разузнаването.
Правозащитници повдигнаха въпроса, че фирмите не правят достатъчно за оспорването на заповедите за сътрудничество, и по този начин допускат следене с огромни размери или съдействат в степен далеч над изискваната от закона.
Фокус
