Тръмп и Brexit носят нови заплахи за финансовите регулации

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
199

 
Европа прекара годините след финансовата криза в изграждане на система от регулации, която обаче може да бъде разрушена от двата фактора
Снимка: pixabay.com
Европа прекара годините след финансовата криза, изграждайки система от регулации, с които да ограничи поемането на рискове от банки и други финансови институции. Последните тухлички на тази система са почти поставени, но два фактора заплашват да я разрушат: Доналд Тръмп и Brexit, коментира редакторът на Wall Street Journal за Брюксел Стивън Фидлър.
Администрацията на Тръмп предизвика задаването на два уместни въпроса. Дали ще предприеме агресивна дерегулация на финансовата система, оставяйки изключително различни регулаторни режими от двете страни на Атлантика? И ако това се случи, дали ще се откаже от усилията си в международното сътрудничество?
Brexit също засилва несигурността, най-малкото заради последствията в резултат на излизането на Лондон – финансовата столица на Европа, от Европейския съюз (ЕС) и незадължителното обвързване на финансовите ѝ институции с регулациите на ЕС.
Тръмп ясно заяви убеждението си, че американците биват третирани по-зле в търговията с други страни. Неговите съветници явно мислят, че европейските банки получават несправедливи предимства пред американските си конкуренти.
Грей Кон, старши икономически съветник на Тръмп, каза в интервю за WSJ миналата седмица, че американските банки се намират „в силно неизгодна позиция, особено спрямо европейските банки“, като до голяма степен това се дължи на по-големите капиталови буфери, държани от банките в САЩ.
„Имаме най-добрите, най-високо капитализираните банки в света и трябва да ползваме това като наше конкурентно предимство“, добави Кон. „Но от друга страна ние имаме най-силно регулираните, претоварени банки в света“.
Повечето финансови експерти казват, че Европа разчиства банките си след кризата много по-бавно от САЩ и все още има остатъчни проблеми, включително необслужвани заеми, в някои страни.
Европейските банки твърдят, че важна причина, поради които капиталовите им съотношения са под тези на американските им колеги е, че те не могат да продават нуждаещи се от капитал ипотеки на финансирани от държавата предприятия, както правят американските банки. А и ако се разгледа успеха на американските банки спрямо водещите европейски подразделения за инвестиционно банкиране, нищо не подсказва, че те понасят големи конкурентни недостатъци.
Не е ясно как администрацията на Тръмп ще изпълни желанието си за дерегулации. Изпълнителната му заповед от миналата седмица за регулациите по финансовата система бе толкова неясна, казва представител на ЕС тази седмица, че все едно е дошла от някой от политиците на самия блок. Нещо повече, има прекомерни регулации в САЩ, които може да бъдат намалени, без да се предизвикват международните норми.
Но ако новата администрация на САЩ наистина се фиксира върху регулациите и облекчаването на банките си, ЕС ще се изправи пред сериозен избор: ще направи ли същото или ще поеме по свой собствен път? И какво ще се случи с международните усилия в Базел и на други места за гарантиране на равни международни условия за финансовите институции?
Европейските опасения по тази тема се подчертават от последното писмо до председателя на Федералния резерв Джанет Йелън от републиканеца Патрик МакХенри, вицепредседател на Комисията по финансовите услуги в Камарата на представителите.
В него той поставя под въпрос продължаващото участие на Фед в международни форуми, координиращи международни финансови регулации, които в миналото „нечестно са наказвали американската финансова система в области като банков капитал, застраховане, деривати, системен риск и управление на активи“.
Някои вече твърдят, че знаят как ще реагира Европа. „Това, което САЩ правят, останалата част от света прави три години по-късно“, казва Хосе Мария Ролдан, бивш централен банкер, който сега ръководи Испанската банкова асоциация, на конференция в Брюксел тази седмица.
Отвъд трансатлантическите несигурности не е ясно и каква посока ще избере Великобритания след Brexit. В преговорите си с блока Великобритания вероятно ще се опита да приоритизира достъпа до финансовите пазари в останалата част от ЕС. Този курс ще ограничи способността на страната да дерегулира агресивно, защото ще трябва стриктно да спазва правилата на ЕС.
Великобритания обаче може да реши да предприеме по-агресивен дерегуларативен подход, за да се конкурира с ЕС, предлагайки по-хлабав регулаторен режим, за да привлече компании към Ситито. Дори ако поиска привилегирован достъп до ЕС, преговорите около новите отношения с блока може да се провалят и да направят тази цел непостижима.
Има и други рискове пред ЕС. Отрязването на блока от Лондон и изключително конкурентния му финансов клъстър – отговорен за по-голямата част от европейската търговия с валута, деривати и други инструменти – носи риск от повишаване на цената на капитала за предприятията на ЕС.
Нещо повече, голяма част от стратегията на ЕС за намаляване на силната зависимост на Европа от банките – планът за т.нар. Съюз на капиталовите пазари – е фокусирана върху идеята чрез Лондон да се увеличи ползването на финансовите пазари за увеличаване на капитала.
Европа се изправя пред предизвикателства. А новите подходи от другата страна на Атлантика и Ламанша представляват предизвикателства и пред глобалните финанси. Може би международните капиталови потоци ще оцелеят без сътресения, докато политиката се адаптира към новата динамика. В противен случай може да видим по-голяма фрагментация на глобалната финансова система, отбелязвайки завръщане към пазари, разделени по национални или регионални линии и много по-неефективно разпределение на капитала – оставяйки по този начин Европа и света по-беден.
По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова
investor.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!