Лондон. Планът на британския премиер Дейвид Камерън да се присъедини към войната в Сирия е будещ тревога документ, пълен с пожелателно мислене относно политическата и военната ситуация на терена. Тя е рецепта за повтарянето на миналите грешки от Ирак, Афганистан и Либия , чрез подценяване на силата на потенциалните врагове и съюзници, пише журналистът Патрик Кокбърн в The Independent.
Камерън представя картина за случващото се в Сирия и Ирак, каквато би се искало да е на правителството, Ако повярваме на тази гледна точка, ще получим някои неприятни изненади.
Важно е да се знае дали ИДИЛ стават по-силни или по-слаби в резултат на над 5 хилядите въздушни удара в Ирак, 360 от които нанесени от британски самолети. Британските ВВС са изпълнили 1 600 мисии, което показва колко е трудно да удариш партизански сили от въздуха. В Сирия ще имаме същия проблем.
Камерън твърди, че в резултат на ударите на коалицията, напредването на ИДИЛ е спряно и правителството на Ирак си е върнало 30% от изгубената територия. Всъщност ситуацията е много по-лоша. През май „Ислямска държава“ превзе Рамади, столицата на провинция Анбар , разгромявайки армията на Ирак въпреки силната въздушна подкрепа от страна на САЩ. Територията, която „Ислямска държава“ е загубила е периферна за нейното ядро около Мосул и Ефрат. Най-боеспособните сили, сражаващи се срещу ИДИЛ са шиитските милиции, подкрепяни от Иран. Те обаче не са подкрепяни от коалицията.
В Сирия съюзник на терен ще бъде въоръжената опозиция, за която се предполага, че се сражава едновременно срещу Башар Асад и ИДИЛ. Тези сили са доминирани от разклоненията на „Ал Кайда“ ‚Джебат ал-Нусра“ и „Ахрар ал-Шам“. Единственото място, където „умерената въоръжена опозиция“ има някаква сила е Южна Сирия, където бе проведена мащабна офанзива наречена „Южна буря“, приключила с разгром.
Превод и редакция: Милен Маринов
focus-news.net
