Случаят с осиновената Меган в Страсбург!

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
1997

Според прависти ще се пледира за държавно покровителствана от Англия форма на трафик на деца!

Зачестиха случаите на отнемане на българчета по света. Родителите им водят битката поединично и без държавна подкрепа зад гърба си. Примерите за това са много. В новините влиза самият акт на отнемането, без да се прави задълбочен анализ на събитията, довели до мярката по нормите на чуждо законодателство. Тези деца са с двойно гражданство, но на българското им се гледа като на нещо маловажно. Вън от родината се развиват самотно огромни човешки трагедии. Тези дни репортер на „ШОУ” научи, че случаят с малката Меган, която бе отнета в Англия и дадена за осиновяване при жива, здрава и любяща майка българка, е предаден на Страсбургския съд. Въпросът не бе разрешен на дипломатическо ниво, а роднините на детето бяха оставени сами да се борят със системата в една чужда държава. Обективното е да кажем, че колкото и да е виновна Англия, сме виновни и ние, българите.

Припомняме фактите. На 15 февруари 2013 г. Кеймбриджският окръжен съд постановява 10-месечната тогава Меган Пейви – българска гражданка, да бъде отнета от майка й Елисавета Попова и насилствено предадена за осиновяване без право за контакт, докато навърши пълнолетие. Меган е първото и единствено дете на 26-годишната Елисавета, която работи в Англия и е омъжена за англичанин. Малко преди да роди, българката забелязва, че мъжът й гледа детско порно и обезпокоена, споделя това с акушерката си. Тя, от своя страна, сезира социалните. Започва истинско издевателство над българката, а не с уличения в склонност към педофилия англичанин. Първоначално Елисавета не проумява къде е сбъркала, че всъщност

наказаната се оказва тя

а не съпругът й. На първия етап я отделят от бебето й и го пращат в приемно семейство, което е подготовка към окончателното отнемане на Меган на 17 август 2012-а. Половин година по-късно, въпреки битките на Ели и семейството й, Меган е осиновена от чужди хора. Стресът и болката са огромни, но Елисавета остава в Англия, решена да продължи да се бори за родителските си права, колкото и безнадеждна да изглежда съпротивата й. Тя вече е преминала през поредица изпитания, които приличат на гавра с усилията й. Още преди окончателното взимане на детето, й поставят редица условия, които трябва да изпълни, за да спечели „доверието” на чиновниците: достатъчно средства да отглежда сама детето, самостоятелна детска стая съобразно изискванията и т.н. Елисавета започва да работи на две места – за повече пари, но в очите на английските чиновници това се възприема като „кариеризъм”. Задават й въпроса, ако е толкова заета, кога ще гледа детето си?! Има ли идея какъв ще бъде следващият й сексуален партньор? И т.н. Всеки път, когато със сълзи на очи Елисавета пита защо се отнасят така с нея и къде е грешката й, й отговарят, че веднъж вече е нарушила правилата на социалните – да не се среща с бащата. Още преди време, когато разговаряхме с майката на Ели – юристката от Тервел Мария Попова, тя ни каза, че е имало основателна причина за срещите на дъщеря й с бившия й съпруг, англичанина – той се обадил на Елисавета и

заплашил, че ще сложи край на живота си

ако не я види и да й…обясни. По наш, балкански манталитет Ели прекрачва заповедта на социалните и за жалост, е била хваната. За този голям „грях” заплаща с рожбата си! Същевременно, от докладите по случая, с които разполага българската страна, не става ясно предприети ли са някакви мерки на англичаните срещу техния сънародник и гледат ли на него като на потенциален насилник? До нас достигна само сведението, че има социален доклад с психологически анализ, че човекът имал лошо детство – бил изоставен от майка си и това се отразило на по-късния му мироглед и разбиране за семейство. Преди Ели Пейви е имал друг брак, от който също имал дете – момченце. И от двете си деца обаче не се интересувал. У нас, по старата приказка, че „на чужд гръб и сто тояги са малко”, заваляха злостни коментари от рода, че нашенките се женят прибързано за чужденци и т.н., затова е редно да уточним, че Ели е имала връзка с англичанина година преди да сключат брак, но така или иначе, за това време не е имала повод да се усъмни в нищо нередно, свързано с неговата сексуалност. Докато младата жена се бори сама в Англия, за да върне детето си, в България паралелно водят битка и нейните родители, семейството й. Посещават ги английски експерти в Тервел. „ Идваха да ни тестват със съпруга ми. След това изготвиха доклад!”, ни каза тогава майката на Ели – Мария. По-късно се оказа, че това е било

истинска гавра с тяхното семейство –

за проверката не са били уведомени нито българското Министерство на правосъдието, нито Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), нито Агенцията за социално подпомагане, каквато е законната практика в такива случаи. Изготвеният доклад е съдържал 200 страници, от които до сем. Попови достигнали едва 23. И до днес не се знае какво е било пълното съдържание на този доклад, но пък резултатът от него е ясен – отнемат Меган, без да се съобразяват с българското й гражданство. Сем. Попови са средна ръка хора, но честни и достойни българи, които декларират, че желаят да отгледат внучката си. Жалват се в британското министерство на правосъдието, откъдето им отвръщат с неглижиран текст, че „за в бъдеще щели да си партнират с местните власти”. Сякаш тук не става въпрос за нарушение от тяхна страна, свързано със съдбата на дете, а за някакво хипотетично положение на „сътрудничество” между двете държави на „местно” ниво. От Лондон продължават да твърдят, че социалните работници били „санкционирали” Ели, защото тя пристъпила въпросната декларация, че няма да се среща с мъжа си. „Какво излиза?! – Ние хващаме техен сънародник в анормално поведение, застрашаващо детето, а те считат дъщеря ми за заплаха! Позицията на Великобритания е, меко казано, несъстоятелна”, каза в тв предаване Мария Попова. Малко след това стана ясно, че е било издадено постановление, съгласно което, на базата на THE ADOPTION AND CHILDREN ACT, се позволява и

насилственото осиновяване на деца в Англия.

При едно проучване излезе парадоксът, че тя е единствената страна в ЕС, в която подобно деяние е законно. То нарушава редица правни норми, гарантиращи справедлив процес, но главно – Конвенцията на ООН за правата на детето. В чл.9(1) от Конвенцията за правата на детето, се казва: „Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен… в някои особени случаи, като например малтретиране, или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето”. В случая на Елисавета не е налице нито малтретиране, нито изоставяне на детето. Не е налице и спор за попечителство между двамата родители, тъй като бащата не проявява интерес към детето и официално се отказва от него. Англия отказва да разгледа и алтернативното решение – детето да бъде върнато в България и отглеждано в семейството на майката. В доклада описват майката на Меган – Елисавета, като „жена в житейска криза” и подчертават, че й „липсвало възпитание”, като дават за пример, че в момента на отнемането на детето, Ели крещяла. Най-вероятно, от мъка и безсилие. Никой не взима предвид факта, че Меган е и български гражданин, регистриран с ЕГН по българското законодателство. По този начин английската разпоредба за осиновяване против волята на родителите, представлява

нарушение и на българското законодателство –

на правата на детето като български гражданин, в частност – правото на Меган на семейство и на самоличност. Именно на тази база сдружение “Национална мрежа на родителите” окачестви действията на британския съд като случай на покровителстван от държавата трафик на деца, прикрит под формата на закрила на детето. Дипломатите не харесаха този израз, но според прависти той ще бъде основна линия на процеса в Страсбург. Държавата ни неглижира проблема, когато той бе, така да се каже „по гореща следа”. Бабата на Меган – Мария Попова, замина сама за Великобритания, за да се опита да убеди институциите там, че по никакъв начин не е доказано, че дъщеря й Елисавета е лоша майка. Уви, въпреки правните познания на жената, на българите в чужбина не се гледа с респект. Особено когато не се усеща държавната закрила зад гърба. С две думи, битката е винаги неравна. Меган е била осиновена и сега единствената надежда за нейните кръвни роднини да си я върнат, е Страсбургският съд. Въпросът отдавна плаче за едно държавническо отношение към нароилите се в последно време случаи на отнемане на българчета в чужбина. В повечето случаи родителите им нямат нито опората на България, нито средствата, да се преборят с непонятни за тях законови разпоредби в чуждата държава.

Подготви: Еми МАРИЯНСКА
blitz.bg

Подкрепете развитието на българската независима медия на Острова!