Дори и поскъпването на криптовалутата да се окаже нов балон, то е предупреждение към правителствата, които печатат пари, и особено към САЩ
Снимка: Bloomberg Creative Photos
Когато пандемията удари, щатският долар беше изключително силен. Въпреки разговорите за колебливото американско надмощие, доларът се възприема като средство за международна търговия, котвата, спрямо която другите държави оценяват валутите си, и „резервната валута“, която повечето централни банки държат като спестявания.
Преди САЩ валутите на само пет страни са се радвали на желания статут на „резервна валута“, като се върнем няколко века назад във времето: Португалия, Испания, Нидерландия, Франция и Великобритания. Всяка от тях е притежавала този статут средно по около 94 години. В началото на 2020 г. доларът вече е изпълнил 100 години. Това би било повод да се постави под въпрос колко дълго още може американската валута да задържи този статут, но има и едно предупреждение – тя няма наследник, пише Ручир Шарма, старши глобален стратег в Morgan Stanley Investment Management, за FT.
Има някои претенденти да заемат мястото на долара. Европа има надежди за еврото, въведено през 1999 г., макар че валутата не успя да спечели доверието на света поради съмнения относно ефективността на многодържавното управление на еврозоната. Амбициите на Китай за юана са трудно осъществими поради точно обратните причини – загриженост за произвола на еднопартийната държава.
Американските служители са уверени, че в отговор на блокирането заради Covid-19 те могат да печатат долари в неограничени количества без да подкопават статута му на резервна валута, което позволява на страната да поддържа големи дефицити без очевидни последици.
Появява се обаче нов клас претенденти за статута на „резервна валута“: криптовалутите. Като оперират в партньорски мрежи, които не се управляват от която и да е държава, криптовалутите са децентрализирани, демократични алтернативи, посочва Шарма.
Пандемията направи криптовалутите да звучат далеч по-малко като цифров шум. Много кора инвестират масирано в криптовалути, вкл. биткойн, заради опасенията, че централните банки, водени от Федералния резерв на САЩ, намаляват стойността на валутите си. Цената на биткойна скочи повече от четири пъти от март насам, което го прави една от най-горещите инвестиции през 2020 г.
От стартирането му през 2009 г. биткойнът се определя като „цифрово злато“, надежден съхранител на стойност, който предлага сигурно убежище в бурни времена. Инвеститорите, които изпитват съмнения обаче, трудно инвестират в актив, който е толкова нестабилен: последният биткойн балон се спука преди по-малко от три години и дневните колебания на цените все още са четири пъти по-големи от тези при златото.
Скептиците са особено добре представени сред онези, които не са израснали с цифровите технологии. Те са склонни да предпочитат златото като защита срещу спада на стандартните валути. В неотдавнашно проучване само 3 процента от бейби бумърите казват, че притежават криптовалути в сравнение с 27 процента от милениалите.
Този дял обаче все пак се увеличава и това може да е повратната точка за биткойна и долара. Миналата година, след като се увеличаваха от десетилетия, дълговете на САЩ към останалия свят надминаха 50% от икономическата продукция на страната – праг, който често сигнализира за настъпваща криза. Оттогава насам този дял се увеличи на 67%, дълбоко в предупредителната зона.
Статутът на долара като „резервна валута“ вероятно ще приключи, когато останалата част от света започне да губи увереност, че САЩ могат да продължат да плащат сметките си. По същия начин доминиращите валути са отстъпвали от влиянието си в миналото.
Освен това САЩ и други големи правителства показват малко ентусиазъм за задържане на нарастващите дефицити. Печатането на пари вероятно ще продължи дори когато пандемията премине. Без значение дали има доверие, или не, биткойнът ще спечели от нарастващото недоверие към традиционните валути.
Биткойнът започва да напредва в амбицията си да замени долара като „резервна валута“. Днес повечето биткойни се държат като инвестиция, не се използват за плащане на сметки, но това се променя. По-малките фирми започват да използват биткойн в международната търговия, особено в страни, в които трудно може да се получат долари (като Нигерия) или местната валута е нестабилна (Аржентина). През последните седмици PayPal и неговото дъщерно дружество Venmo започнаха да съхраняват биткойн с оглед да го приемат като плащане през следващата година.
Поскъпването на биткойна може да се окаже балон. Дори и да се спука обаче, тазгодишният порив към криптовалутите трябва да служи като предупреждение за правителствата, които печатат пари, особено към САЩ. Не бива да се приема, че традиционните валути са единствените ценни книжа или средства за размяна, на които хората някога ще се доверят. Намесата за регулиране на цифровия бум, която някои правителства обмислят, може само да ускори процеса.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова
investor.bg
