Д-р Розмари Куган се подготвя за най-тежкото си предизвикателство досега – да провери дали е готова за космическа разходка. Преди това обаче екип от специалисти я облича в космически костюм – процес, който отнема около 45 минути. След това внимателно поставят каската ѝ и я спускат в един от най-големите басейни в света – лабораторията на НАСА за неутрална плаваемост в Хюстън, Тексас.
Басейнът е дълбок 12 метра и съдържа реалистичен модел на Международната космическа станция (МКС). Това е възможно най-близкото до усещането за безтегловност на Земята.
Мечта от детството
„Голям ден е“, споделя Розмари преди шестчасовия тест. „Физически е изключително натоварващо, а психически още повече.“ Въпреки това тя изглежда спокойна и усмихната.
Още от дете Розмари мечтаела да стане астронавт. „На училищните кариерни дни рядко срещаш астронавти“, казва тя. Вместо това избира да изучава астрофизика. Когато Европейската космическа агенция (ESA) обявява, че търси нови астронавти, тя кандидатства – и е избрана сред над 22 000 души.
През 2024 г. тя официално завършва обучението си за астронавт в ESA. Агенцията планира да я изпрати на МКС до 2030 г., като тя ще последва пътя на британците Хелън Шармън (1991, съветската станция „Мир“) и Тим Пийк (2015, МКС).
Космическа подготовка
През последните шест месеца тя се обучава в центъра на НАСА в Хюстън. Тя тренира както в мокрия макет на МКС, така и в сух, реалистичен модел на станцията, разположен в хангар. Условията са тесни, но Розмари казва, че гледката към Земята компенсира клаустрофобията.
Тренировката включва дори използването на космическата тоалетна. Течните отпадъци се събират чрез въздушна засмукваща система, а урината се филтрира и рециклира в питейна вода. Жените имат опции да потиснат месечния си цикъл чрез медикаменти, но могат и да не го правят – като използват филтри, които не допускат попадането на частици или кръв в системата.
Подготовка за безтегловност
В басейна инструктори постоянно коригират плаваемостта ѝ, за да се постигне усещане за микрогравитация. Розмари трябва внимателно да се движи и да се закача за конструкцията с куки. Всяко движение изисква концентрация и сила – костюмът е тежък и горещ.
„Трябва да си енергийно ефективен – всяко погрешно движение може да струва скъпо“, казва тя.
Екип в контролната зала следи всяко нейно движение чрез видео връзка и комуникира с нея през цялото време. Един от менторите ѝ е Аки Хошиде от японската космическа агенция, участвал в четири космически разходки.
Неочакван тест
Към края на тренировката Розмари е изправена пред симулирана аварийна ситуация – партньорът ѝ „губи съзнание“. Без да знае, че това е част от теста, тя трябва да го достигне, провери и евакуира до шлюза. Изтощена, тя успява – и получава висока оценка от инструкторите.
„Розмари показа издръжливостта на шампион. Направи го отлично“, казва инструкторът Джена Хансон.
Поглед към Луната
Накрая, Розмари ни отвежда до ракетата Saturn V – тази, която изведе Аполо до Луната през 1969 г. НАСА планира завръщане там чрез програмата Артемис. С европейски астронавти, включени в бъдещи мисии, тя може да стане първият британец, стъпил на Луната.
„Ще бъде изключително. Ако имам шанс да видя звездите и Земята едновременно от космоса – това ще е върхът на всичко“, споделя тя.
