На диалога с
гражданите под надслов “Справедлива и ефективна съдебна система” на 23 октомври 2013 г, Държавният глава показа воля и отговори твърдо със „ДЕ“. Някои ще се запитат какво означава „ДЕ“ – Денмарк? – може би да или , може би не…„ДЕ“, драги сънародници означава нещо между „да“ и „не“ или нещо като нищо… Забележете – голямо нищо, но от сърце… България е най-критикуваната държава в сектора правосъдие. Оставаме с впечатлението, че Плевнелиев или не живее в България или не знае какъв пост заема и какви са правомощията на президентска институция.
По какво се различават свободните граждани от робите? – По това, че едните имат само задължения, а другите права и задължения. Така го пише в Конституцията – чл.26 и на още няколко места. Може би г-н Плевнелиев не знае или се прави, че не знае, че България е единствената държава, в която робът – „български гражданин“ няма право на индивидуална жалба до Конституционния съд. Председателят на ПП „Другата България“ Божидар Томалевски пита – когато са ти нарушени гражданските права, на кого да се оплачеш? На „арменския поп“, или на Конституционния съд? На този въпрос Плевнелиев не отговори… Тук е момента да припомним за така наречения “brown paper case” от американската история, в която, забележете, тъмнокож американски гражданин лишен от средства е могъл да защити своите граждански права, написвайки жалба на кафява опаковъчна хартия.
Това е демокрация г-н Плевнелиев, а не тази по нашите територии. Самият факт, че са нарушени конституционните права на българските граждани би трябвало да Ви стресне, така да Ви стресне, че отговора Ви да бъде: „Да, ще предприема действия незабавно“, защото това различава президента от племенния вожд на робите – държавният глава, който отстоява изконните права на гражданите и се бори за тях.
Божидар Томалевски от „Другата България“ попита какво Държавният глава направи за българската емиграция, с която г-н Плевнелиев обича да се отъждествява, а и често да се снима? „Какво предприе съгласно чл.154 от Конституцията и дадената му инициатива за промени в основния закон? „Какво го възпрепятства да поиска промяната на чл.65, ал.1 и да отвори вратата на българската политика за емиграцията? Какво е чакал и защо не го е направил“? Отговорът беше балансиран, „президентски“, в духа – „това трябва да се обмисли“, „ промяната на Конституцията е сериозен въпрос, който бих могъл да инициирам“….
Г-н Плевнелиев, какво по-сериозно от факта, че има български граждани лишени от конституционни права и правото да ги защитят? Какво по-належащо от това този казус да се реши незабавно? Човек остава с впечатление, че г-н Плевнелиев или не знае правомощията на президентската институция или не иска да ги упражните или пък чака някой да му разреши! Г-н Плевнелиев, географското понятие България и държавата България се различават по това, че в географското понятие не се прилагат закони, а в държавата България всички са равни пред закона. В държавата България и президентът и политикът и обикновеният гражданин имат равни конституционни права и еднакво право за тяхната защита, които уви липсва! Робството на българите е регламентирано с чл.150 от основния закон. Г-н Плевнелиев покажете, че наистина сте Президент на всички българи! Очакваме Вашата президентска инициатива!
За повече информация – ПП Другата България, ул. „Ангел Кънчев“ 2, пресцентър: тел. 02/443 0308, 0887236504
