Дебатите в България закъсняват, партиите бягат от темата, според експерт
За присъединяването към европейския валутен блок не е достатъчно достигането на изискванията от Маастрихт, а е нужно устойчиво развитие. Снимка: архив, Ройтерс
Членството в еврозоната е задължение, вписано в договорите за присъединяване на почти всички държави от Европейския съюз (ЕС). Има само няколко изключения, сред които, например, е Великобритания. Самата подготовка обаче представлява тежък процес, предупредиха участниците в дискусия за предизвикателствата пред влизането във валутния съюз на общността.
Дискусията се проведе като част от ежегодния Български икономически форум.
Не е достатъчно достигането на изискванията, вписани в Маастрихските критерии, а е нужно устойчиво развитие, сочи например опитът на Литва. Влизането в еврозоната е бил начинът страната да излезе от валутния борд. Практически икономиката е била обвързана с еврото и заради валутния борд страната се е смятала за член на еврозоната, но не е участвала във формирането на политиките на съюза, обясни Геминас Шимкус от централната банка на Литва.
Мотивът за влизането на Латвия в еврозоната пък е излизането от икономическата криза, разказа финансовият министър на страната в периода 2010 – 2014 г. Андрис Вилкс. Буквално за 12 месеца страната губи 22% от брутния вътрешен продукт (БВП), лошите дългове растат от 1% на 20%, безработицата се увеличава три пъти, а заплатите намаляват също с 22%.
Макар и различни като мотивация, процесите в двете държави срещат почти едни и същи предизвикателства. Един от най-важните моменти е обществената подкрепа. И двете страни влизат в еврозоната в момент, когато започват сътресенията, свързани с Гърция, Ирландия и Испания. Чувствителна тема е и загубата на националните символи, един от които е валутата, след толкова години като част от СССР.
Тези опасения обаче са преодолени с много ясна и мащабна кампания, която разяснява ползите от членството в еврозоната – повишаване на кредитния рейтинг, достъп до средства от Европейската централна банка (ЕЦБ) и ниска цена на кредитите, както и намаляване на разходите за трансфер на средства.
“Латвия е разположена до голям съсед, който е много агресивен и има нужда от допълнителна защита”, посочи Вилкс и допълни, че членството в еврозоната се оказва една допълнителна гаранция за страната.
За Латвия ползите от членството са по-големи от разходите. Ползите за икономиката са очакван ръст на БВП от 1,9% до 2022 г., намаляване на лихвите, увеличаване на външната търговия и увеличаване на инвестициите в частния сектор.
С членството в еврозоната са свързани и много митове, коментира и Игор Барат, който ръководи комуникационната кампания за членството на Словакия в еврозоната. Един от най-устойчивите, който се наблюдава във всички потенциални членове на европейския валутен блок, е ръстът на цените.
Действително отражение върху цените има, признаха участниците в дискусията. Влиянието обаче е овладяно – увеличението достига само 0,1% в Литва, според оценки на Евростат. Не по-голям е ръстът и в останалите държави.
Комуникационните кампании се справят с повечето устойчиви митове. В Словакия например се въвежда и правилото за закръгляване на цените в полза на гражданите. Това коства стотни от цента, но се възприема много позитивно от хората, обясни Борат.
Участниците в дискусията подчертаха, че техническата подготовка за членството трябва да започне възможно най-рано, да се подготви законодателната рамка и да се започне комуникацията с администрацията, едрия бизнес и обществото. Важно предизвикателство е достатъчната парична наличност още в първия ден на въвеждането на еврото, сочи опитът на останалите държави. Съветите са именно да бъде ползван опит от другите членки в еврозоната.
Добрите практики обаче не винаги работят в друга държава, предупреди Игор Барат. Той посочи, че например практиката неправителствени организации да наблюдават развитието на пазара след присъединяването на Словения в еврозоната просто не е проработило там.
За успешното протичане на процеса е нужен консенсус – и в обществото, и сред политиците. Трябва да бъде направен и много сериозен анализ на разходите и да се прецени добре датата за присъединяване към валутния съюз.
И макар и съветите на всички да са подготовката да започне възможно най-рано, дебатите у нас закъсняват, смята Димитър Бранков от Българската стопанска камара (БСК). Той подчерта, партиите бягат от темата, а е нужна ускорена подготовка за членството.
По статията работиха: автор Деляна Петкова, редактор Миглена Иванова
investor.bg
