Георги Н. Николов
Съвсем наскоро българските медии кипяха, продължават и сега, около един пренеприятен случай. Става дума за баща-ром и двамата му сина, бити в автобус на столичния градски транспорт. Веднага казвам, че нищо не извинява извършителите. Независимо от скотщината, в която сивият делник ни потапя ежедневно. Кой знае защо, обаче, никоя газета и телевизионен екран не се сещат, поне в такъв емоционален мащаб, за други страдалци – българските старци по селата. Бити, малтретирани, многократно ограбвани, изнасилвани… Забравени от държавата и оставени на произвола на съдбата. И с равнодушна полиция, която само си играе на дела срещу „неизвестен извършител“, обикновено от ромския етнос. Прави ли някой статистика срещу този тормоз? Разбира се, не. Той се води междусъседски и често не се регистрира и в графата „битова престъпност“. Която, според лъжливите официални отчети, бележела спад. И редица още измишльотини: че безработицата у нас намалява и че летният туристически поток ще надхвърли по брой миналогодишния. Че сме равноправна в света държава, управлявана от хора, имащи даже ум в главите и т.н. Списъкът може да бъде продължен, но още с първите редове исках да кажа, че за проблемите на определени етноси ТВ екраните ще се пръснат от жалост и състрадание. А за проблемите на други излъчват само среден пръст, или остават празни.
Празни останаха те и когато очаквахме подробности около бунта на хората в Ереван. Роден от негодуванието им заради вдигане цената на тока с 22%. Вместо това услужливи нашенски многознайковци „откриха“ местни там провокатори. Прелюдия към криза, подобна на украинската и вмешателство от извънземни. Искането на протестиращите цената веднага да бъде намалена до предишната, бе окачествено като недопустим натиск върху правителството. Израз на слободия и липса на демократично разбиране на нещата, каквито у нас не могат да съществуват. Като оставим настрана официалните басни, нека си спомним, че едно правителство от „харизматични“ управленци абдикира с подвита опашка. Пак поради причина на непосилно завишени цени на тока. Сега сценарият се повтаря в много по-голям мащаб. Целта е да се удари едрият български бизнес с цена на тока, завишена с 20%. Замисълът е ясен: развиващ се, експортен бизнес у нас не трябва да съществува. Върху тленните му останки ще се настанят неоколониални инвеститори. Има простор да развиват дейността си, има и обезценена работна ръка, готова за хляба дупе да целува. Като страна от четвъртия свят, каквато сме, предлагаме и други благинки: липса на ясна законодателна система, отстоявана от честни магистрати. Липса на силно профсъюзно движение, представено сега от неуморими дърдорковци. Липса на честни политици, работещи единствено за България. Липсите се компенсират от грандиозна корупция, но с нея новите икономически феодали ще се разберат. Важно е картата с цената на електрическата енергия да се изиграе правилно. В сценария се предвижда Националният енергиен комплекс да фалира – той и без това е на ръба. Чуждестранните енергопреносни дружества, американските ТЕЦ, производителите на зелена енергия и собствениците на вятърни инсталации да си отдъхнат и съвсем да я ударят през просото. Всякакви мерки за отлагане вдигането на цената на тока с месец-два са, най-меко казано, инфантилни. Отлагането с нищо не ще промени надвисналата катастрофа – икономическа, социална, политическа. Театрото в Парламента по същите теми е съвсем излишно: знае се, че поне 20 – 30 народни мързеливци в състава му са собственици именно на такива инсталации. Ще се откажат ли от несметните печалби? Ами накачулените по веригата посреднически фирми, търгуващи наготово с еленергия и изнасящи я зад граница? Ами държавните шкембета, получаващи комисиони колкото издръжката на 10 средни български семейства за една година? Прах, прах, прах в очите на хората, ударно произвеждан от уж независимата Комисия за държавно и водно регулиране. Че цената на тока ще се вдигне, е повече от ясно, но грижата не е за хората и бизнеса. А как политическата върхушка да се задържи на власт по време на чумата и след неминуемите масови протести. Как все така робски да служи на чуждите си господари. И още: как от висотата на служебното си положение да продава фасони на одрипавялото простолюдие. Нека се позовем на Nova News.bg: „Кметът на Лондон Борис Джонсън може да бъде забелязан да кара колело в града. Също и актьорът и бивш губернатор на щата Калифорния Арнолд Шварценегер. Лондонският кмет не се притеснява да пътува и с метрото. Кметът на Рим Игнацио Марино също използва колелото си, а градоначалникът на Мадрид Ана Ботела може да бъде забелязана в автобуса.
Същевременно кметовете на знайни и незнайни български общини като Руен, Хитрино, Върбица, Венец, Никола Козлево, Исперих, Каолиново, Девня се возят в служебни автомобили за стотици хиляди левове, купени от парите на данъкоплатците, и то още в първата година на мандатите им. Въпреки че колите са служебни, ги ползват като частни. Кметът на Хитрино се придвижва с автомобил за 110 хил. лв., кметът на Върбица – с кола за 100 хил. лв., на община Руен – за 110 хил. лв, а на община Венец – 139 хил. лв. 27-годишният кмет на община Никола Козлево си купува служебен автомобил „само“ за 50 хил. лв., на Исперих – за 70 хил., на Каолиново – също за 70 хил. лв. Кметът на Девня се вози в джип за 110 хил. лв. Рекордьор обаче е кметът на Балчик Николай Ангелов, който се вози в лимузина за 150 хил. лв. Според него за по-малко пари такъв автомобил няма, а общината имала нужда от представителен автомобил. „Въобще не смятам, че е неморално“, заявява Ангелов“. Всичко друго, братя и сестри, е под егидата на шопската максима: мижи да те лажем…
И за десерт – ако някой иска, нека отслужи панихида за селското стопанство. Производители продават прясното мляко по 35 – 45 стотинки литъра на прекупвачите, а месото – както дойде. Зеленчукопроизводителите правят дъмпинг на вносните стоки, за да приберат поне някой лев за изстрадания си труд. Всяка врачка ще им предскаже, че ще фалират, както впрочем и животновъдните, и млечните фирми. Завещаващи на стопаните си, вместо добруване, банкова задлъжнялост, измамени надежди и за бонус – по едни кърпени гащи. Местните дарове на земята не могат да се конкурират с вноса от Турция, Гърция, Македония, Китай, Киргизстан… от Марс, Венера и Северния полюс. И тук шават комисиони, и тук държавата е обърнала гръб на хората. Чуждите не са ни с нищо виновни. Предоставя им се пазар, защо да не се възползват? Е, подходът ощетявал местните – кой им е крив, че българското правителство с действията си не е българско? Вероятно психиатрите от Карлуково ще обяснят професионално този феномен. Затова пък в лошото има и нещо „добро“: че у нас ударно фалират и други: строителни и инфраструктурни фирми и фирми за недвижими имоти. Да не забравяме и младежката безработица, нараснала три пъти в последните години. За „старешката“, над 50-те лазарника, няма защо да си чешем езиците. Все пак и те имат зелена светлинка в тунела: да играят до припадък на тото-шанс, в „Стани милионер“ и „Сделка или не“. Животът е толкова разнообразен, че с думи не можеш да го разкажеш. Но с гладните си уста продължаваме да питаме: накъде въобще върви България, защо и докога? На кого още не му е ясно, че й трябват развита икономика, работни места, здравна, образователна, екологическа, правна и всякакви от горе до долу реформи? Незабавно, с всякакви жертви и лични управленски компромиси. Никой у нас не е против ромите, против българите, арменците, евреите, гърците и пр., нито кой на какъв господ се кланя. Не сме и против дружбата с други страни, уважаващи нашия суверенитет, традиции и право на самостоятелно развитие. Просто искаме да живеем човешки, в социална сигурност и политическа стабилност. Искаме лично човешко достойнство и то ни се отказва по най-дебелашки начин. Е, какво ни остава да правим тогава?..
