Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg
На пръв поглед предложението от Русия може да бъде и двете: обидно презрение, както и помощ. В момента британско-шведската фармацевтична компания AstraZeneca е изправена пред сериозна критика след неуспешно проучване на своята ваксина. Неочаквано предложение идва от Москва: ваксината от Кеймбридж можело да бъде „позагладена“ с помощта на руския „Спутник V“, предложи Институтът по епидемиология и микробиология на Гамалея.
„При сегашната форма на приложение AstraZeneca показва ефективност от 62 процента, когато дава пълната доза. Когато започват ново клинично изпитване, предлагаме да комбинират инжектирането на AZ с ваксината на Sputnik V, за да се повиши ефективността “, каза институтът в профила на ваксината в Twitter.
Институтът „Гамалея“ беше първият изследователски център в света, който регистрира своята ваксина това лято. По това време руският президент Владимир Путин обяви одобрението и заяви, за да илюстрира ефективността, на собствената му дъщеря вече е бил инжектиран серум, пише Handelsblatt.
Тогава руските власти заговориха за момента „Спутник“, намеквайки за шока, причинен от изстрелването на първия съветски спътник в космоса през 1957 г., като доказателство за техническото превъзходство на Москва над големите западни сили. Ето защо ваксината бе наречена „Спутник V“ малко след това.
„Спутник V“ обаче беше одобрен преди решителната трета фаза на теста. В момента лекарството преминава през нея, като се прилага на хиляди доброволци в Русия. Процесът се проточва, тъй като руският серум се дава на два етапа с интервал от три седмици.
По-добра и по-евтина
Независимо от няколко съобщения за заразени тестови субекти, резултатите са отлични според официалната информация: Въпреки че първоначално беше спомената ефективност от над 90 процента, разработчиците подобриха статистическата информация веднага щом конкуренцията от Pfizer / Biontech и Moderna отчете по-високи резултати.
Руският фонд за директни инвестиции, един от подкрепящите проекта, обяви, че ефективността е 91,4% след 28 дни. Междувременно ефективността дори беше подадена като 95 процента в официалния акаунт в Twitter.
„Информацията за високата ефективност на ваксината ни дава надежда, че скоро ще имаме много важен инструмент в борбата срещу новата пандемия”, заяви руският министър на здравеопазването Михаил Мурашко, коментирайки резултатите.
В сравнение с конкуренцията „Спутник V“ също трябва да бъде значително по-евтин. Според руските власти ваксината струва около десет долара. Според руските данни вече има големи поръчки в частност от Азия. Корея, Китай и Индия са посочени като клиенти и партньори. Последната иска да произведе 100 милиона дози от самия серум.
След като руските здравни власти бяха принудени да отлагат датата за започване на масови ваксинации от октомври до януари / февруари сега – кметът на Москва Сергей Собянин отново премести старта напред. В руската столица ваксинациите трябва да започнат преди Нова година, обяви той.
Но и „Спутник V” има недостатъци
Защо, с оглед на официалните данни за успеха, „Спутник V” трябва да си сътрудничи с Astra-Zeneca не е очевидно на пръв поглед. Институтът „Гамалея“ обаче обърна внимание на евентуална слабост на руския серум с едно изречение: Макар да похвали преди всичко неговата помощ за повишаване на ефективността на серума на Astra Zeneca, последва незабележимото добавяне: „Комбинацията от ваксини може да бъде важна да бъде а изпълнението на допълнителните ваксинации”.
За разлика от западните ваксини, „Спутник V” е проектиран само за един ваксинационен цикъл. Тоест, освежаване на ваксината, ако антителата изчезнат, не е възможен. Проблемът: Към момента не е клинично доказано колко дълго ще запази ефекта си ваксината и ще защити пациента.
Това може да е една от причините за интереса на руския производител на ваксината към международното сътрудничество. Втората причина е ниският производствен капацитет на руската фармацевтична индустрия. За да може действително да се разпространи ваксината до милиони хора, тя трябва да бъде произведена в достатъчно количество. Това изисква големи биореактори, които Русия няма.
По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Аспарух Илиев
investor.bg
