BulgarianEnglishArabicChinese (Traditional)CroatianCzechDanishFrenchGermanGreekItalianJapaneseKoreanNorwegianPolishPortugueseRomanianRussianSerbianSlovenianSpanishSwedishUkrainian
четвъртък, октомври 17, 2019
Страница 3

Bloomberg: Най-вероятният сценарий е твърд Brexit през 2020 г.

0

Снимка: Getty Images News

Най-вероятният сценарий около развитието на Великобритания е Brexit без сделки в началото на следващата година, което ще завлече островната страна в рецесия и ще тласне инфлацията нагоре, става ясно от анализ на Bloomberg Economics.
Прогнозите са за свиване на БВП с 0,2%, базирани на сценарий, в който Лондон напуска ЕС на 31 януари 2020 г. без постигната сделка. Такъв сценарий ще последва, ако на евентуалните предсрочни избори Консервативната партия на премиера Борис Джонсън спечели повечето места в парламента и сформира правителство. В момента Уестминстър забрани на Джонсън Великобритания да напуска ЕС на 31 октомври 2019 г., ако няма постигната сделка за развода.

Новите предвиждания за ерата след Brexit се случват в края на още една бурна седмица в британската политика. Парламентът започна отново работа след решение на Върховния съд, който определи разпускането му като незаконно и имаше гневни нападки между депутатите относно плановете на правителството на Джонсън.

„Катастрофално напускане на ЕС без сделка през януари ще предизвика взрив в икономиката. Но в сравнение с напускане без сделка на 31 октомври ефектът ще е по-малко опустошителен. Правителството и бизнесът ще имат още няколко месеца за подготовка“, казва Дан Хенсън от Bloomberg.

Новият доклад на Bloomberg Economics също предвижда, че обезценяването на паунда в контекста на търговската война в света ще ускори инфлацията до 2,8%. Предвид целевата инфлация от 2% има очаквания, че лихвите могат да бъдат понижени, за да подкрепят растежа.

Целия анализ четете тук!

Междувременно в изявление от петък Майкъл Сандърс от Комитета по паричната политика заяви, че на Английската централна банка може да ѝ се наложи да свали лихвите дори ако Великобритания избегне излизане без сделка от ЕС. Този коментар беше изненадваща смяна на мнението за човек, считан за един от противниците на използването на повече стимули. Аргументите му са, че неяснотите около Brexit ще продължат да потискат растежа, особено в случай на глобално забавяне на икономиката.

Това увеличи неволите на лирата Признаците, че дори Brexit със сделка може да не е достатъчен, за да попречи на АЦБ да понижи лихвите, умножиха неволите на лирата. Паундът падна до най-ниското си ниво от близо три седмици, а правителствените облигации се ускориха след коментара на централния банкер.
Анализаторите сега оценяват, че има възможност за свиване с четвърт пункт на лихвите до август 2020 г., а не до декември, както бяха досегашните залози.

По статията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Бойчо Попов
investor.bg

Великобритания се нуждае от ново отлагане на Brexit

0

Борис Джонсън е виновен за много неща. Снимка: Ройтерс

Най-после лъч светлина проби мрака. Върховният съд спря плъзгането на Великобритания към статута на бананова република. Опитът на Борис Джонсън да спре парламентарната дискусия за Brexit беше изобличен като злоупотреба с власт. Въодушевяващото послание от 11-те съдии беше просто: върховенството на закона, успоредно с правото на глас, е основен стълб на демокрацията. Премиерът искаше да се постави над него, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Политик с малко чувство за почтеност щеше да отговори на тази анатемосваща присъда като подаде оставка. За няколко месеца неговото правителство се превърна в какофония на хаоса. Сега Джонсън бе уличен, че лъже кралицата и нацията в опит да спре парламента. Не беше изненада, че той отказа да поеме почтения курс. Джонсън е нарцис. Смирението според него е за „малките хора“.
Той не е сам. Решението на съда съвпадна с взаимното потупване с Доналд Тръмп по време на посещението на Джонсън в Ню Йорк. Американският президент е изправен пред свое собствено юридическо предизвикателство. Демократите започнаха процедура по импийчмънт заради контактите му с украинския президент Володимир Зеленски. Телевизионните кадри бяха уместни: двама демагози, обединени в презрението си към демократичните ценности. Не съм сигурен, че това е имал предвид Уинстън Чърчил, когато популяризира идеята за „специалните отношения“ между САЩ и Великобритания.

Джонсън и неговите близки английски националисти се представят като пазители на националния суверенитет срещу предполагаемите домогвания на ЕС. Приятната ирония на съдебното решение бе, че то не беше нищо друго освен смело отстояване на парламентарния суверенитет. Заплахата, която решението идентифицира, идва не от Брюксел, а от свръхсилен британски премиер. Джонсън обича да се хвали с класическото си образование. Той трябва да опресни знанията си по английска история.

Мнозина може би са си помислили, че той не може да падне по-ниско. Отговорът на Джонсън обаче бе грозна кампания за представяне на съдебното решение като поредната атака на въображаем заговор срещу Brexit. Публично той казва, че ще се подчини на закона. Негласното съобщение от Даунинг стрийт 10 е, че съдиите са узурпирали властта на хората, за да осуетят резултата от референдума. Целта му е да подготви почвата, на която смята да се бори на избори.

Върховният съд защити доблестно британската демокрация. Той не очерта път към или против Brexit. Премиерът настоява, че Великобритания ще напусне ЕС на всяка цена на 31 октомври. Реалният живот сочи към искане за още едно удължаване на процеса по член 50.
Общите избори са неизбежни, но не е сигурно кога. Политическата некомпетентност лиши Джонсън от парламентарно мнозинство и обедини опозиционните партии срещу него. Лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин, който е толкова враждебен към ЕС, колкото и много от консерваторите, възприе изцяло опортюнистична позиция, която оставя неговата партия в пасивно положение.

Връщането на депутатите в Уестминстър ще им позволи да засилят правните гаранции, които вече въведоха, срещу заплахата на Джонсън за излизане от ЕС без сделка. Най-вероятно те също така ще блокират предсрочните избори, докато не бъде постигнато споразумение с ЕС за удължаване на процеса по член 50 за трети път. Нищо от това обаче не очертава пътя към споразумение.

Перспективата за сделка на срещата на върха на ЕС през октомври е вече невзрачна. Предложенията на правителството за замяна на договореностите за ирландската граница – така наречения бекстоп – предлагани на предшественика на Джонсън Тереза ​​Мей, са далеч от каквото и да било осигуряване на отворената граница, изисквана от мирното споразумение от Разпети петък.

Съществува и по-дълбокият въпрос с доверието. Лидерите на ЕС знаят, че на този министър-председател не може да се вярва да спазва обещанията си за бъдещите отношения между Великобритания и съюза. Те виждат, че той нито се ползва с достатъчно уважение, нито разполага с достатъчно гласове, за да изгради коалиция в полза на ново споразумение. Кой иска да прави бизнес с политик с лъжливото досие на Джонсън?

Опциите, които остават са сделката, договорена от Мей и вариант, който ще замени общ бекстоп за Великобритания с такъв ограничен до Северна Ирландия. Джонсън отхвърли и двата плана, като нито един от тях не е сигурно, че ще получи подкрепата на депутатите.

Това оставя съдбата на Великобритания в ръцете на ЕС. Повече от три години след референдума партньорите й могат да бъдат извинени, че искат всичко да приключи. Великобритания носи отговорността за Brexit. Други членове на ЕС вече платиха значителна цена. Ако британските политици сега не могат да намерят начин да напуснат, те едва ли могат да очакват неопределена серия от отлагания.

Колкото и неоснователно да е искането обаче, отказът на ЕС да отложи Brexit на практика би означавал изгонване на Великобритания в момент на безпрецедентна политическа криза. Освен непосредствените щети за европейските икономики от Brexit без сделка, въздействието върху дългосрочните отношения би било неизмеримо.

Какво може да предложи Великобритания в замяна на повече време? Не много. Удължаването на крайния срок с още няколко месеца ще осигури време за избори, които биха могли да разчупят безизходицата. Това също е малко вероятно. Най-доброто, на което може да се надяваме, е, че най-накрая нов парламент ще приеме неизбежното и ще свика втори референдум. Няма обаче гаранции.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
investor.bg

Кристалина Георгиева е новият директор на МВФ

0

Снимка: Economic.bg/Архив
Българската Кристалина Георгиева е избрана за директор на Международния валутен фонд (МВФ), предава американското издание Atlanta News. Тя ще е първият ръководител на Фонда, роден в Източна Европа и в страна, която е била спасявана от МВФ.

Кристалина Георгиева, дългогодишен висш служител на Световната банка, беше избрана от 24-членния Изпълнителен съвет на МВФ, представляващ 189-те държави членки. Тя заема мястото на друга жена, била начело на МВФ – французойката Кристин Лагард, която се оттегли, за да застане начело на Европейската централна банка (ЕЦБ).

МВФ е световният кредитор от последна инстанция, предоставящ спешни заеми, когато страните са изправени пред финансова криза. Георгиева поема ръководството му в момент, когато световната икономика се забавя и двете най-големи икономически сили – САЩ и Китай, участват в ескалираща търговска война.

Назначението ѝ влиза в сила от 1 октомври.
economic.bg

Джереми Корбин: Предотвратяването на твърд Brexit е основен приоритет за нас

0

Джереми Корбин. Снимка: Ройтерс

Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин заяви, че би било удачно, ако бъде предприет вот на недоверие срещу британския премиер Борис Джонсън, ако по този начин ще бъде предотвратен твърдия Brexit, съобщава Ройтерс.
Корбин посочи, че неговият приоритет е да не допусне излизане на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) без споразумение и ако все пак стана ясно, че твърдият Brexit е неизбежен, той ще бъде готов да започне вот на недоверие.

По неговите думи ще бъде добре, ако се стигне до избори, след като бъде премахнат сценария за твърд Brexit.

“В момента основен приоритет за нас е предотвратяването на излизане от ЕС без споразумение“, сподели Корбин в интервю пред BBC Radio 4. “В тази връзка би било подходящо да се гласува вот на недоверие, за да бъде принуден премиерът да подаде оставка“, добави още той.

Той подчерта, че Джонсън трябва да се извини на кралица Елизабет II и на британските граждани, след като Върховният съд постанови, че е действал незаконосъобразно, като реши да прекрати работата парламента за пет седмици в хода на Brexit.

В същото време Bloomberg съобщи, че Джонсън не възнамерява да подава оставка като премиер заради решението на Върховния съд. В изказване от Ню Йорк британският премиер посочи, че той и правителството му ще спазят думата на закона, но заяви, че страната се нуждае от нови избори.

„Искам да кажа, че съм силно несъгласен с това, което съдът реши. Не смятам, че това е правилно, но ще продължим напред и, разбира се, парламентът ще поднови работа“, заяви премиерът.

Той също така даде да се разбере, че остава твърдо решен да осъществи Brexit на 31 октомври със или без сделка.

По статията работиха: Аспарух Илиев, редактор Елена Илиева
investor.bg

Борис Джонсън: Нека опозицията внесе вот на недоверие

0

Британският премиер Борис Джонсън. Снимка: Ройтерс

Британският премиер Борис Джонсън отправи в сряда вечер ново предизвикателство към британската опозиция, като я призова да внесе предложение за вот на недоверие срещу правителството му, за да се излезе от блокажа на политическата криза за Brexit, предаде Ройтерс.
„Аз искам да постигна Brexit“, подчерта Джонсън пред британските депутати. Той на няколко пъти повтори това и ги прикани да внесат предложение за гласуване на вот на недоверие. Премиерът говори пред Камарата на представителите в първия ден, след като тя поднови работа след решението на Върховния съд да анулира премиерското решение да суспендира работата й за пет седмици в навечерието на насрочената дата за Brexit.

Пред депутатите Джонсън каза, че Върховният съд е допуснал грешка, като е постановил подновяване на работата на парламента. Премиерът каза, че парламентът е „парализиран“ и го обвини, че не иска Brexit изобщо да се случва, допълва DPA.

Преди това в интервю за телевизия iTV Джонсън каза, че британското правителство ще уважи закона и ще напусне ЕС, както е запланувано на 31 октомври, предаде Ройтерс.

Британските депутати приеха закон срещу Brexit без сделка и Джонсън каза, че ще постигне споразумение с ЕС, но е готов да изведе страната от съюза и без сделка.

Същевременно днес лидерът на лейбъристите Джереми Корбин каза, че опозицията иска първо отсрочка на датата за Brexit, а после да има предсрочни избори, за които настоява Джонсън.

„Много е просто – ако искате избори, първо получете отсрочка на датата за Brexit и хайде тогава да имаме избори“, заяви Корбин, предаде Ройтерс.

Дебатът отразява битката за тълкувателната власт от последните седмици: смазващо поражение за Джонсън или враждебна към Brexit кампания на опозицията? Тя подчертава отново и отново, че Джонсън се чувства така, сякаш е над закона. Джонсън пък гледа на себе си като на лидер и движеща сила в процеса на излизане от ЕС.

Същевременно британският Telegraph съобщи, че Джонсън ще има среща с депутатите от Консервативната партия утре сутринта и ще говори пред тях в опит да повдигне духа им преди партийната конференция на торите, която започва в неделя.

По статията работи: Бойчо Попов
investor.bg

Британските банки са затворили над една трета от клоновете си

0

Снимка: Pixabay
Повече от една трета от банковите клонове в Обединеното кралство са затворили от 2015 г. до сега, а стотици други са намалили работното си време, според нов доклад, цитиран от „Гардиън“.

Потребителската група Which? констатира, че са били затворени 3 303 банкови клона между януари 2015 г. и август 2019 г., което се определя като „тревожна скорост“.
Which? казва, че лидери по закриване на клонове са предимно „големите четири“ банки – Royal Bank of Scotland Group, Barclays, HSBC и Lloyds Banking Group. RBS е затворила почти три четвърти, или 412 от своите клонове в Обединеното кралство.

NatWest, която също е част от RBS, е затворила 638 клона, като това е ннай-големият брой сред всички финансови институции на Острова. Те представляват почти половината от клоновата мрежа на банката. По подобен начин Ulster Bank е закрила 35, или 44% от клоновете си в Северна Ирландия.

Като цяло, клоновата мрежа на Обединеното кралство е намаляла от 9 803 на 6549 за четири години и половина, като закриването се компенсира от едва 49 клона, открити от по-малки банки.

298 от банковите офиси в Обединеното кралство работят с намалено работно време от четири дни в седмицата или по-малко, сочи още докладът.

От големите финансови играчи само Nationwide е запазила „впечатляващите“ 96% от своите клонове.

Джени Рос, редактор в Which?, заяви, че закриването рискува да изключи много хора от жизненоважни финансови услуги и да повлияе на способността им за достъп до парите им.

„Банковите клонове играят решаваща роля в рамките на общностите, като обслужват потребителите и бизнеса. Индустрията трябва да гарантира, че никой не е изоставен от цифровия преход и че когато банките затварят вратите си, те не изключват клиентите си от важни банкови услуги“, коментира тя.

Неправителствената Age UK заяви, че скоростта, с която банките затварят местните клонове, е огромен удар за милионите възрастни хора, които разчитат на тях, особено тези, които не присъстват онлайн или не са уверени в мобилното банкиране.
economic.bg

Паундът поскъпна след поредния удар срещу Борис Джонсън

0

Снимка: БТА
Британският паунд поскъпна след обявеното малко по-рано днес решение на Върховния съд във Великобритания, че спирането на парламента е незаконно. Към 14.30 ч. българско време лирата се търгуваше за 1.1339 спрямо еврото, което е повишение с 0.27% спрямо затварянето от вчера.

Във вторник, малко преди обявяването на решението, Конър Кембъл, анализатор на Spreadex, коментира: „Причината за увеличението увеличение е свързана с предстоящото решение на Върховния съд относно прекратената сесия на Парламента“.

Малко след новината за съдебното произнасяне курсът на паунда спрямо еврото достигна 1.2482, но в последствие последва лека корекция надолу.

„Борис Джонсън е подложен на все по-голям политически натиск, такава е и неговата стратегия. За момента това е добра новина за британската лира“, казва Марк-Андре Фонгерн, анализатор в MAF Global Forex.

Въпреки че валутата е отслабнала значително след референдума за Brexit през юни 2016 г., тя се покачи значително през последните седмици, след като Джонсън претърпя редица поражения в парламента.

Преди спирането на парламента по-рано този месец група депутати, включително мнозина от Консервативната партия на Джонсън, приеха закон за предотвратяване на Brexit без сделка.

Ако сега съдебната зала беше застанала на страната на Джонсън, пътят на британската валута щеше да е неясен, смятат анализаторите.

„Като въплъщение на нашата парламентарна демокрация, Камарата на общините трябва да се свика незабавно. За тази цел сега спешно ще се консултирам с партийните лидери“, заяви председателят на Камарата на общините Джон Бъркоу в изявление, публикувано от кабинета му.

Според експерти Камарата на общините може да заседава най-рано утре.

Ако днес съдът не се беше произнесъл срещу временното спиране на парламента, той щеше да остане блокиран до 14 октомври – само две седмици преди датата на Brexit. Незабавното му свикване увеличава възможностите за предотвратяване на напускането на ЕС без споразумение.
economic.bg

Google спечели битката срещу глобалното налагане на „правото да бъдеш забравен“

0

Снимка: Архив Ройтерс

Google спечели съдебната битка с Европейския съюз (ЕС) срещу плановете да приложи в целия свят „правото да бъдеш забравен“ – ново ключово решение за това къде да бъде поставена границата между опазването на личните данни и свободата на словото, пише Bloomberg.

Съдът на Европейския съюз заяви, че търсачките трябва да премахват резултати в европейските версии на уебсайтовете си, но не са длъжни да правят това в глобален мащаб. Пет години по-рано същият трибунал принуди американските технологични гиганти да премахват европейските линкове към уебсайтове, които съдържат стара или фалшива информация, която несправедливо може да засегне репутацията на някого.

Новото решение е окончателно не може да бъде обжалвано.
Google оспори заповедта на френския орган да разшири обхвата на „правото да бъдеш забравен“ до всички свои платформи в целия свят. В свързано с това решение за това доколко Google може да се позове на обществения интерес, за да откаже да премахне линкове, съдиите заявиха, че търсачката трябва да претегля опасенията за поверителността на информацията спрямо правото на потребителите да знаят за всеки отделен случай.

„Това решение е победа за свободата на словото по света“, коментира Томас Хюс от Article 19, група, защитаваща правата на човека, която подкрепи Google в този случай.

„Съдилищата и регулаторите на данните във Великобритания, Франция или Германия не трябва да могат да определят резултатите от търсенето, които ще виждат интернет потребителите в Америка, Индия или Аржентина“, посочва още той.

Френският регулатор CNIL не е отговорил веднага на запитването за коментар по случая.

По статията работиха: Елена Кирилова, редактор Бойчо Попов
investor.bg

Британският парламент подновява заседанията в сряда

0

Снимка: Ройтерс

Британският парламент ще се събере отново на заседание в сряда от 12.30 ч. (средноевропейско врме). Това обяви председателят на Камарата на общините Джон Беркоу в Лондон във вторник.

Пред репортери край съда Бъркоу каза, че се е свързал с висши членове на всички партии за подготвяне на парламентарно заседание, което да разгледа спешни мерки и неотложни въпроси. „Помолих ръководството на Камарата на общините да предприеме нужните действия, за да се събере тя на заседание в 11:30 ч. (13:30 ч. българско време) утре“, заяви председателят, приветствайки решението на съда. Това не е ново свикване на парламента, тъй като той не е бил законно разпуснат, подчерта Бъркоу и уточни, че утрешната сесия няма да включва обичайните за сряда седмични въпроси към министър-председателя.

По-рано Бъркоу даде заявка да поднови заседанията възможно най-рано, но първо организира консултации с водещите парламентаристи.
По-рано през деня британският върховен съд реши, че премиерът Борис Джонсън е действал незаконно, когато е посъветвал кралица Елизабет да замрази работата на парламента само няколко седмици преди Brexit. “Решението да се посъветва Нейно Величество да прекрати работата на парламента бе незаконно, защото имаше като последица осуетяване или предотвратяване на възможността на парламента да осъществява конституционните си функции без разумна обосновка“, заяви председателят на Върховния съд Бренда Хейл. Решението е било взето единодушно.

Хейл обяви още, че действието на Джонсън за временно разпускане на парламента е „недействително и без последици“. По думите ѝ това означава, че на практика парламентът все още заседава и от ръководството и членовете на двете камари зависи кога да се съберат.

Припомняме, че в края на миналия месец британската кралица Елизабет Втора даде съгласието си Борис Джонсън да „замрази“ дейността на парламента от 9 септември до 14 октомври. По този начин премиерът драстично ограничи възможността депутатите да блокират плановете му да изведе страната от Европейския съюз на 31 октомври без сделка.

Местната валута реагира бързо на решението на Върховния съд: лирата поскъпна с 0,5 процента до 1,2247 долара за лира след обявяването на решението, отбелязвайки пик за деня.

Междувременно лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин призова Джонсън да подаде оставка и по този начин да разчисти пътя за нови парламентарни избори. Адвокатът на Джонсън пък заяви, че премиерът ще зачете присъдата на съда.

По статията работи: Бойчо Попов
investor.bg

Върховният съд в Лондон: Спирането на работата на парламента е незаконно*

0

Снимка: Ройтерс

Висшите съдии на Великобритания нанесоха безпрецедентен правен удар по премиера Борис Джонсън, като маркираха противоречивото му решение за спиране на дейността на парламента като незаконно.

В решение от вторник върховният съд на Обединеното кралство постанови, че задължителната почивка на парламента, наложена от премиера Борис Джонсън, е незаконна. Решението представлява голямо поражение за премиера.
Единодушното забележително решение на 11-те съдии във вторник е стимул за депутатите, които искат да попречат на Джонсън да изтегли страната от Европейския съюз до 31 октомври без сделка. Ограничавайки правомощията на премиера да спира дейността на Парламента в бъдеще, съдиите също така лишиха Джонсън от едно от последните му оръжия, с които да наложи Brexit преди определения срок.

Това означава, че британският парламент отново ще заседава – възможно най-скоро. Съдът счита, че решението на Джонсън е незаконно ограничаване на парламентарната свобода.

Присъдата беше взето единодушно, заяви съдия Бренда Хейл. След обявяването на решението цената на британската лира се повиши.

Единадесетте съдии на Върховния съд единодушно са решили, че принудителната почивка има „краен ефект“ върху Парламента при приключване на конституционния му мандат, както заяви Бренда Хейл. Все пак парламентът имал право да има глас в хода на важно събитие като планираното напускане на Европейския съюз на 31 октомври.

Решението за разпускане на Парламента е „незаконно, нищожно и няма ефект“, заяви съдия Бренда Хейл, председател на Върховния съд. Решението за „пророгация на Парламента е незаконно, тъй като доведе до осуетяване или възпрепятстване възможността на Парламента да изпълнява конституционните си функции без разумна обосновка“.

Опонентите на премиера твърдят, че суспендирането е неприемливо и предназначено да стимизира демократичния контрол. Джонсън, който тази седмица е в Ню Йорк, опитвайки се да договори преразгледана сделка с европейските лидери, сега е изправен пред предизвикателството да прокара Brexit в Парламента без мнозинство, без контрол върху парламентарния график – или без какъвто и да е начин да избегне контрола от законодателите.

Според Хейл това е еднократен случай, който никога не се е случвал при тези обстоятелства и „това вероятно никога повече няма да се повтори“.

Председателят на парламента Джон Беркоу заяви, че долната камара трябва да започне незабавно да заседава.

По-рано през миналата седмица стана ясно, че Джонсън не отхвърля възможността за ново прекратяване на работата на парламента, ако Върховният съд в страната не го забрани. В правителствени документи в рамките на делото за законността на първото и засега единствено спиране на дейността на държавния орган в рамките на настоящата администрация се посочва, че в зависимост от заключенията на съдебната институция премиерът евентуално ще може да обмисли ново прекратяване на сесията на парламента, която се очаква да бъде подновена отново на 14 октомври.

Юридическото предизвикателство пред правомощията на премиера показва как политическата борба за Brexit обтяга до голяма степен неписаната конституция на Великобритания. Освен това то принуди съдебната система да попадне в неудобната позиция да се произнесе по политически въпрос – нещо, което Върховният съд на Великобритания до голяма степен бе избягвал досега.

„Това е изключително силно и най-важното единодушно решение“, казва пред Bloomberg Рос Келауей, партньор в адвокатската кантора Eversheds Sutherland. „Тук няма правилно решение за правителството. Освен това съдът наложи незабавно решението си върху незаконната пророгация, Парламентът може да започне заседание незабавно“.

По статията работи: Бойчо Попов
investor.bg

Хотелският магнат Барън Хилтън почина на 91-годишна възраст

0

Барън Хилтън. Снимка: Архив Ройтерс

Хотелският магнат Барън Хилтън, син на Конрад Хилтън, който разшири хотелската империя на бащата си и постави бранда на водеща позиция в хазартната индустрия в Лас Вегас, почина на 91-годишна възраст, съобщава Bloomberg.
Хилтън е починал в четвъртък от естествена смърт в дома си в Лос Анджелис, съобщава Conrad N. Hilton Foundation в комюнике.

Той работи петдесет години в Hilton Hotels Corp., като 30 години беше главен изпълнителен директор на компанията. По време на управлението му базираната в Бевърли Хилс, щата Калифорния, компания беше петата по големина американска хотелска верига. През 2007 г. той стана съпредседател, след като компанията беше придобита от Blackstone Group в сделка за 26 млрд. долара, включително дълга. По това време хотелският оператор беше втори по големина в страната.
Нетното богатство на Хилтън се оценява на 1,25 млрд. долара според Индекса на милиардерите на Bloomberg.
Хилтън контролира развитието на кредитната карта Carte Blanche, която компанията продаде през 1966 г. за 12 млн. долара на First National City Bank, предшественик на днешната Citigroup. Той беше пионер в доходоносната практика за продажба и обратно наемане на недвижими имоти, като продаваше хотели и продължаваше да ги управлява.
В началото на 70-те години Хилтън контролира придобиването на Flamingo Hotel и Las Vegas International, който по-късно е прекръстен на Las Vegas Hilton. Ходът превърна Hilton Hotels в първата компания, листната на борсата в Ню Йорк, която навлиза в американската хазартна индустрия.

Като президент Хилтън работи с главния изпълнителен директор Стивън Боленбах за разширяването на казино операциите на компанията в Мисисипи и Атлантик Сити, щата Ню Джърси, и придобиването на Bally Entertainment за около 3 млрд. долара през 1996 г. Две години по-късно ръководителите разделят хазартния си бизнес.

Силата на гостоприемството

„Винаги намирах вдъхновение в това, че той виждаше огромен потенциал гостоприемството да промени света към по-добро“, казва главният изпълнителен директор на Hilton Кристофър Насета в комюнике.

Макар и успешен като ръководител на семейния бизнес той постигна успех и като предприемач. Заедно с петролния магнат от Тексас Ламар Хънт Хилтън помага за създаването на Американската футболна лига (АФЛ) и е първият собственик на отбора Los Angeles Chargers. АФЛ и конкурентът й Националната футболна лига обявяват сливането си през 1966 г., същата година, в която Хилтън продава мажоритарния си дял в отбора, който по това време вече се нарича San Diego Chargers. Впоследствие отборът се установява в Лос Анджелис.

„Най-щастливите дни в живота ми бяха дните, когато се занимавах с Chargers“, споделя той в интервю за Los Angeles Times през 2009 г.

Уилям Барън Хилтън е роден на 23 октомври 1927 г. в Далас, син е на Конрад Хилтън и Мери Барън. Той е на 8 години, когато родителите му се развеждат, след което баща му се жени за актрисата За За Габор през 1942 г.

Парис и Ники

Той има два братя – Ерик, който става ръководител в Hilton Hotels, и Конрад Никълсън-младши (Ники), мениджър в международното подразделение на Hilton. Барън е кум на сватбата на Ники през 1950 г. с кино звездата Елизабет Тейлър. Двамата се развеждат след по-малко от година. Сред другите известни членове на семейството са Парис Хилтън и Ники Хилтън, негови внучки и богати наследници. Ерик умира през 2016 г.

През 1981 г. Барън Хилтън споделя пред списание People, че е пропилял младостта си и е бил изгонен от четири или пет училища. Той допълва, че не бил близък с баща си, който изградил хотелска империя от мотел в град Сиско, щата Тексас, през 1919 г.

Хилтън пропуска колежа и служи в американските военноморски сили. През 1954 г. той става вицепрезидент на Hilton Hotels.

Когато Конрад Хилтън умира през 1979 г., той дарява голяма част от богатството си на частната си фондация, която подпомага католически монахини и други благотворителни организации. Барън Хилтън оспорва завещанието на баща си и след дългогодишни съдебни битки постига споразумение, което му предоставя ефективен контрол върху над 34% от акциите на Hilton.

През 2007 г. Барън Хилтън съобщи, че ще последва примера на баща си и ще остави 97% от богатството си на Conrad N. Hilton Foundation. Очаква се планираното дарение да увеличи бюджета й до 6,3 млрд. долара, сочат данни на фондацията.

Една от страстите му е да кара самолет. „Хотелите са моето призвание, но авиацията определено е моето хоби“, казва Хилтън пред списание Forbes през 2010 г. Той притежаваше флотилия от самолети, хеликоптери, хидроплани и свръхзвуков самолет. Хилтън е спонсорирал опити за обиколка на света с балон, които той наричаше „стаята с най-прекрасна гледка – гледка към света“.

През 1947 г. Хилтън се жени за Мерилин Джюн Хоули, която умира през 2004 г. Те имат осем сеца – Уилям Барън-младши, Хоули, Стивън, Дейвид, Шарън, Ричард, Даниел и Роналд.

По статията работи: Божидарка Чобалигова
investor.bg

Краят на една ера: Thomas Cook прекратява дейността си

0

Снимка: Ройтерс

Британският туроператор Thomas Cook прекратява дейността си и решението влиза в сила незабавно, съобщават британските авиационни власти, цитирани от Асошиейтед прес и ДПА.

С това се отменят почивките на стотици хиляди клиенти.

По-рано беше съобщено, че над 600 000 туристи, клиенти на старата туристическа компания, са притеснени дали ще могат да се приберат по домовете си, тъй като туроператорът е на ръба на фалита, припомня АП, цитирана от БТА.

Bloomberg пише, че заради провала на преговорите с кредиторите британското правителство се е принудило да търси чартърни самолети, за да прибере у дома хиляди клиенти на 178-годишната туристическа компания в следващите две седмици без това да им генерира допълнителни разходи.

Около 150 хил. британски граждани в момента са в чужбина чрез Thomas Cook, както и още 350 хил. чуждестранни граждани, според данни на Financial Times.

Неуспешните преговори с кредиторите отбелязват края на една от най-известните марки на Великобритания. Крахът идва след дълги разговори с инвеститорите на Thomas Cook, водени от Fosun Tourism Group. Китайската компания, която притежава курортната верига Club Med, предложи спасително финансиране в размер на 1,1 млрд. долара в замяна на контрола над туроперациите със седалище в Лондон и миноритарен дял в авиокомпанията.

Миналата седмица туроператорът заяви, че се нуждае от 200 млн. паунда (250 млн. долара) повече, припомня Bloomberg.

„Въпреки че споразумението беше до голяма степен договорено, допълнителното искане в последните няколко дни на преговори се оказа предизвикателство, което в крайна сметка стана непреодолимо“, казва главният изпълнителен директор на компанията Питер Фанкхаузер.

Компанията Thomas Cook е една от най-популярните жертви на промяната на модела на туристическия бизнес и проблемите, обхванали европейския ваканционен пазар. От десетилетия туроператори като Thomas Cook и германската TUI AG процъфтяват, предлагайки пакетни почивки на гладуващите за слънце европейци. Вдигането на цените на евтините авиокомпании, обаче, и все по-голямото проникване на интернет в туристическия бизнес свиха печалбите в индустрията, която е силно сезонна и предразположена към разнообразни шокове – от тероризъм до политически проблеми.
Fosun Tourism Group заяви в изявление в понеделник, че е разочарована, че туроператорът не е намерил решение. Компанията потвърждава, че позицията и е останала непроменена, но са се променили други фактори.

„Другите фактори“ са всъщност група хеджфондове, които са се организирали, за да блокират плана на Fosun, защото той е щял да им попречи да спечелят пари от CDS, които се изплащат при фалит на дадена компания. Надделели са и опасенията, че клиентите ще се отдръпнат от ваканциите и полетите на компанията от страх, че тя няма да може да изпълни резервациите им.

Британското правителство също отхвърли предложенията, които трябваше да приеме, за да спаси компанията, като външният министър Доминик Рааб заяви, че няма стратегически национален интерес за това.

Акциите на Fosun Tourism Group поевтиняха с 5,5% на борсата в Хонконг в понеделник, след което преодоляха част от загубите. Малко преди 12 ч. местно време книжата се търгуваха със спад от 2,8%.

Thomas Cook е основана през 40-те години на миналия век от едноименния викториански предприемач. Дейността и започва с влакови пътувания през Мидландс във Великобритания. Бизнесът се разширява, след като британската средна класа се замогва и започва да открива изкушенията на Европа.

За кратко погълната от държавната железопътна компания скоро след Втората световна война, компанията получава най-големия си тласък през 70-те и 80-те години на миналия век, когато британците започват да търсят повече слънце с ограничен бюджет. Рекламният лозунг „Не резервирайте, Томас Кук-нете“ (“Don’t just book it, Thomas Cook it”) обобщава еуфорията и бързото развитие на туроператора.

Компанията обаче работи под огромна дългова тежест и разходи, свързани с поддържането на високо присъствие в провинциалните градове на Великобритания на фона на сериозен натиск от онлайн конкуренти. Търсенето се свива и заради забавянето на европейския ваканционен пазар и несигурността около икономическото въздействие на Brexit.

Компанията с повече от 500 офиса в цялата страна генерира паричен поток на служител от едва 188 паунда през миналата година, отбелязва Bloomberg.

По статията работи: Миглена Иванова
investor.bg

Apple може да открадне короната на Netflix, но само за година

0

Снимка: Архив Ройтерс

Решението на Apple да предложи безплатен абонамент за Apple TV+ за година с всяко ново устройство, закупено от потребителите, за кратко може да короняса производителя на iPhone с титлата най-голяма стрийминг услуга в света по брой абонати, изпреварвайки Netflix. Но това не означава, че Apple ще запази лидерската позиция, пише в свой анализ Ройтерс.

Съгласно плановете на компанията, които бяха обявени тази седмица, всеки купувач на iPhone, Macbook, iPad или iPod Touch вече получава услугата Apple TV+ безплатно, като ще бъде таксуван по 5 долара месечно, ако реши да удължи абонамента си след първата година.

Като се има предвид, че Wall Street очаква Apple да продаде поне 130 млн. броя iPhone извън Китай в следващите 12 месеца, както и че през миналата година компанията продаде над 60 млн. броя Macbook и iPad, това ще позволи на TV+ лесно да надмине близо 160-те млн. потребители на Netflix.

И все пак този ход ще помогне само временно, тъй като Apple ще се сблъска със същата нужда да предложи свежо съдържание, с което да накара потребителите да си плащат.

Въпреки че Apple прекара последните месеци в привличане на холивудски таланти и планиране на предавания, анализаторите твърдят, че идеята ѝ да похарчи 2 млрд. долара тази година е крачка по дългия път, който тя ще трябва да извърви, за да си гарантира, че предлага хитове, привличащи потребителите, като се има предвид, че услугата ѝ е по-евтина и ще се предлага само за 5 долара на месец.

Пренаселеният пазар

Пазарът на видео стрийминг е напът да стане пренаселен. Новите услуги на Apple и Walt Disney ще се конкурират с Hulu, Amazon.com, Prime Video на Amazon и HBO Max.

Според анализатори това ще промени природата на бизнеса, където сравнително ограниченият брой услуги означаваше, че потребителите рядко трябваше да избират, особено като се имат предвид предложения като безплатната услуга на Amazon, която е свързана с абонаментната програма Prime.
Въпреки че преди време Netflix се насочи към съдържанието на редица външни мрежи и студиа, сега много голяма част от тях разполагат със собствени стрийминг услуги и държат само за себе си франчайзи като тези от вселената на Marvel например.

Apple TV+, която ще бъде пусната на 1 ноември в 100 държави, обещава да предлага ново шоу всяка седмица и вече обяви драмата “See” с Джейсън Момоа, сериалът “The Morning Show” с Дженифър Анистън и Рийз Уидърспун, както и детския сериал “Helpsters”, създаден от авторите на “Улица Сезам”.

Но това все пак е доста под 700-те отделни продукции, които Netflix направи миналата година, включително десетки, които попаднаха в стоте най-гледани в Съединените щати. Същевременно се твърди, че стрийминг пионерът се кани да похарчи 15 млрд. долара за съдържание тази година.

“На първо място Apple е фокусирана върху това да продава абонаменти за други услуги (като HBO, Showtime) и скромно се фоксуира върху оригиналното съдържание”, твърди Даниел Морган, портфолио мениджър в Synovus Trust Company в Атланта, която в момента притежава акции от Apple. “Малко вероятно е нови играчи като Apple TV+ да могат да наберат голяма скорост, като се има предвид колко населен стана този пазар”.

В този смисъл основната цел на Apple с този проект може да се окаже да поддържа продажбите на iPhone и iPad, докато си проправя път в скъпата война на видео стрийминга.

Анализатори от Wedbush Securities твърдят, че базата от 900 млн. потребители на iPhone по света могат да позволят на Apple да открадне 100 млн. стрийминг абонати в рамките на 3-4 години. Но те насочват поглед и към подажбите на iPhone, особено в Китай, които са по-голям приоритет за компанията.

По статията работиха: Елена Кирилова, редактор Божидарка Чобалигова
investor.bg

Британските лейбъристи обещават да решат Brexit за 6 месеца

0

 

Снимка: БТА
Правителство, ръководено от основната опозиционна британска Лейбъристка партия, ще осигури „разумна“ сделка за напускане на Европейския съюз в рамките на три месеца. Също така в проектоизявление на партията, видяно от Reuters, се посочва, че в рамките на шест месеца ще проведе референдум за постигнатата сделка или за оставане в Блока.

След три години хаотични преговори (водени от Консерваторите) и блокаж в парламента, едно лейбъристко правителство ще подреди Brexit по един или друг начин в рамките на шест месеца след идването на власт, пише в проектоизявлението.

В изявлението, което трябва да бъде одобрено на годишната конференция на Лейбъристите в морския курорт Брайтън, се посочва, че водено от тях правителство „ще осигури разумна сделка за напускане на ЕС в рамките на три месеца и в рамките на шест месеца ще я постави пред хората“ на референдум, заедно с възможността Великобритания да остане в Блока.
economic.bg

Източна Европа изпуска възможността да намали трудовата миграция

0

Снимка: архив Ройтерс

Новата ера на пазара на труда се очертава като пропусната възможност за по-бедните части от Европа да намалят изтичането на квалифицирана работна ръка, посочва в свой материал Bloomberg TV Bulgaria.

Стотици хиляди сърби, украинци и румънци изкарват прехраната си чрез глобални платформи за заетост на свободна практика, работейки за международни клиенти, които плащат по-добре от местните компании. Това би могло да е перфектен начин хората да се задържат в страната, вместо да търсят по-добри възможности извън нея. Вместо това обаче остарелите регулации карат тези хора да живеят на ръба на закона, проваляйки се в опитите си да спрат изтичането на умове.

От векове Източна Европа е ръководена от желанието да се състезава със Запада. През последните три десетилетия посткомунистическите държави трансформираха икономиките си и станаха част от глобалните вериги за доставка. Сега зората на гиг икономиката (от англ. жаргон за епизодични ангажименти) предлага шанс за нова стъпка напред. Поколенията, които са израснали след края на Студената война обаче, са управлявани от някои от най-корумпираните политически системи в Европа.
Много западни икономики въведоха високи нива на защита и гъвкаво законодателство, когато се появиха платформите за служители на свободна практика. И те продължават да развиват тази сфера от икономика: Великобритания например предложи през миналата година да се увеличи законовата защита на тези работници.

Миналия месец Калифорния прие закон, който може да накара компаниите да прекласифицират работниците на свободна практика като служители – ход, който ще им осигури по-високи нива на трудова защита. Законовата уредба е дебат в страните от Германия до САЩ, които се опитват по-скоро да дефинират индустрията и да регулират отношенията между работодатели и служители, отколкото да легализират новите работи.

„Добрите новини са, че Украйна, Румъния и Сърбия имат изобилие от висококвалифицирани служители в областта на технологиите. Много от тях работят дистанционно, което значително намалява изтичането на кадри“, твърди Жанин Берг, старши специалист в Международната организация на труда в Женева.

Междувременно опцията тези хора да започнат да работят за себе си става все по-привлекателна предвид безкрайните възможности.

Предупрежденията обаче се засилват. Румъния се нуждае от „предефиниране и реформи на трудовите отношения“, според финансирано от Европейската комисия изследване на Института за обществени политики. В Украйна Международната организация на труда настоя миналата година за „политическа отговорност, която да може да повиши ползите от работната трансформация“.

Международният валутен фонд посочи през юли, че страните в Източна Европа трябва да направят повече от това да „запазят и използват по-добре съществуващата в тях работна сила“, за да се справят със значителния спад на населението в тях, предизвикан отчасти от нарастващата миграция.

Изтичането на кадри е общ проблем за Румъния, Украйна и Сърбия. То допринесе за напускането на общо 600 хил. души от трите страни през 2016 г. в търсене на по-добри възможности за работа и живот. Това е трикратен ръст спрямо 2000 г., сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Сърбия не е включила работниците на свободна практика в трудовото си законодателство. Украйна пък им позволява да се регистрират и да плащат по-ниски, но без протекции. Новото правителство на страната обеща промени в тази насока до края на годината.

И докато от Румъния се изисква да приеме законодателството на Европейския съюз, работата протича бавно сред почти постоянните политически сътресения. Министерството на труда в Букурещ заяви, че работи по прилагането на изискването с краен срок до 1 август 2022 г.

По статията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Елена Илиева
investor.bg

За първи път жена е начело на голяма британска банка

0

Снимка: Twitter профил RBS
Royal Bank of Scotland (RBS) назначи Алисън Роуз за свой нов главен изпълнителен директор, като стана първият голям британски кредитор, който назначава жена на най-високата позиция.

Роуз, която се очакваше да получи поста, ще наследи напускащия изпълнителен директор Рос Макюън на 1 ноември. Той трябва да се присъедини към National Australia Bank като следващ главен изпълнителен директор.

Роуз е работила в банката от 27 години и поема ролята в ключов момент за заемодателя, тъй като британските банки се подготвят за икономическите проблеми, ако Великобритания напусне Европейския съюз без сделка през следващия месец.

Тя ще бъде натоварена и с по-нататъшно закърпване на повредената репутация на RBS и опит да върне банката в частни ръце, повече от десетилетие след спасяването й от държавата с 45 милиарда лири по време на финансовата криза.

„Следвайки строг процес, уверен съм, че сме назначили най-добрия човек за работата“, каза председателят на RBS Хауърд Дейвис в изявление.

Роуз ще получава фиксирана базова заплата от 1,1 милиона паунда годишно, плюс фиксирана надбавка в акции, определена на 100% от заплатата ѝ. Това е малко повече от възнаграждението на Макюън, който имаше базова заплата от 1 милион паунда годишно, плюс 100% фиксиран дял.
economic.bg

Конституционализмът се сблъсква с популизма в САЩ и Великобритания

0

Британският парламент бе разпуснат за пет седмици от Борис Джонсън със съгласието на кралицата. Снимка: Ройтерс

Общественото недоволство в двете най-стари англоезични демокрации в света разкри дълбоки недостатъци в конституционните им системи. Разглеждането на тези дефекти трябва да бъде спешна работа и в двете страни, пише Уилям Галстън за Wall Street Journal.

Обединеното кралство се разкъсва между два съперничещи си вида политическа легитимност. Според отколешните закони и традиции върховният суверенитет се пада на Парламента, който може да приема законодателство по всички избрани от него въпроси, но не може да обвързва бъдещите парламенти.
От 70-те години на миналия век обаче британските политици използват и национални референдуми, които въведоха нова основа за легитимност в тяхната система. Казано по-просто, парламентарният суверенитет установява представителната демокрация, докато референдумът създава версия на пряката демокрация.

Тези два вида демокрация са нестабилна смес в основата на британското управление. Те могат да взаимодействат стабилно, но само ако е изпълнено едно от две условия. Първото е двата израза на общественото мнение да съвпадат. Това се случи през 1975 г.: След като правителството на Лейбъристката партия договори промени в условията, според които Обединеното кралство се присъедини към Европейския съюз, въпросът за продължаване на членството в ЕС беше поставен на референдум (единственият национален плебисцит във Великобритания през 20 век), който доведе до силен положителен вот.

Другото условие двойната система да работи е, ако единият израз на обществената воля се приеме за подчинен на другия. По принцип това е случаят с Brexit. През ноември 2016 г., повече от четири месеца след като британските избиратели гласуваха да напуснат ЕС, Върховният съд на Великобритания постанови, че е отговорност изцяло на Парламента – а не само на управляващото правителство – да определи дали, кога и как да промени членството на Великобритания в ЕС. Съдът прие, че резултатът от референдума е „препоръчителен“ за депутатите в Парламента, които запазват върховен суверенитет.

В това се състои противоречието: настоящото правителство, ръководено от Борис Джонсън, тихомълком погазва решението на съда. Подобно на популистите навсякъде, онези, които подкрепят Джонсън, настояват, че гласът на хората, изразен директно чрез референдуми, е по-автентичен от косвеното му изразяване чрез избрани представители. Хората си казаха думата, казват те, и Парламентът е длъжен да се съобрази. Мнозинството от парламентаристите не са съгласни, настоявайки, че имат право да определят условията, при които Великобритания напуска ЕС.
Неспособно да постигне своето, правителството заплашва да игнорира закон, който Парламентът наскоро прие, за да контролира сроковете и условията по Brexit. Високопоставени сътрудници на Джонсън казаха, че неговото правителство възнамерява да „саботира“ този закон и „да използва резачката“ срещу препятствията по пътя на излизането от ЕС. Ако Джонсън изпълни тази заплаха, латентната конституционна криза ще се превърне в реална.

За разлика от неписаната конституция на Великобритания, която не спира Парламента да разрешава референдуми, тази на Америка не предвижда пряко гласуване на населението и ще трябва да бъде изменена, за да се възприеме тази практика (както бяха променени много щатски конституции). Затова популизмът в САЩ се изразява чрез друга негова определяща характеристика – предпочитанието за харизматични лидери със силни изпълнителни правомощия.

По време на президентската си кампания Доналд Тръмп настоя, че той е автентичният глас на хората и че сам може да реши проблемите на страната. Като президент той изстиска правомощията си до предела, ако не и отвъд него. Хората ме избраха да построя стена на южната граница, казва той. Ако Конгресът откаже да отпусне средства за тази цел, той ще „пренасочи“ парите от сметки, създадени за други цели. Никой не знае какво ще се случи, ако съдът реши, че той няма правомощието да прави това.

Трябва да кажем, че това не се случва във вакуум. От десетилетия Конгресът прехвърля на изпълнителната власт широки дискреционни правомощия – за военни действия, търговия, имиграция и регулации. Той прави това отчасти по хамилтънски причини: Както е посочил основателят, само изпълнителната власт може да действа с „експедитивност“, когато се изискват бързи и решителни действия. Но по-малко благородни съображения също изиграха роля. Избранниците на хората са твърде склонни да избягат от отговорност за трудните решения.

Въпреки различията между техните конституционни системи, и Великобритания, и САЩ научават един и същи урок: Формалните характеристики на правителствената власт не могат напълно да определят нейното упражняване. Приемаме, че тези, които държат властта, ще я владеят в определени некодифицирани нормативни граници. Да, британското правителство има правото, със съгласието на кралицата, да разпуска парламента. Но никой не си е представял, че премиер ще направи това в продължение на пет седмици в кулминацията на интензивния национален дебат, точно както никой в ​​САЩ не си е представял, че президент ще обяви стоманата, внасяна от Канада, за заплаха за националната сигурност.

Ако допуснем, че тези кризи се разрешат без демокрацията да бъде накърнена, и двете страни ще трябва сериозно да помислят за основите на своето управление.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
invetor.bg

Великобритания остава предпочитана за българските студенти за поредна година

0

Снимка: Pixabay

България запазва десетото си място сред държавите от ЕС по брой на студенти, обучаващи се в британските университети, като 6040 са били българските студенти за учебната 2017/2018 година във Великобритания. Начело и с почти изравнен брой студенти във Великобритания са Италия /с 13 985 студенти/, Франция /с 13 660 студенти/ и Германия /13 545 студенти/, но тези страни са с много по-голямо население от България, каза на пресконференция Благовеста Евтимова, организатор на изложението „Уча в чужбина“, предава БТА.

По думите й неяснотите около Brexit не са се отразили върху кампанията за приема за 2020 г. в британските университети, като дори има и леко увеличение на кандидатите спрямо същия период на миналата година. Това е така, защото образованието е може би единствената сфера във Великобритания, която си извоюва правителствени гаранции за запазването на статута на европейските студенти и след Brexit, каза Евтимова. Тя съобщи, че европейските студенти в британските университети са близо 25 на сто от студентите в бакалавърската степен във Великобритания и техният отлив би причинил голяма криза, дори и икономическа в страната.

Евтимова обясни, че наскоро британското правителство е взело решение, ако един студент е завършил образователна степен във Великобритания, да има правото в продължение на две години да си търси работа в страната, а не само четири месеца, както беше досега. Това е своебразен статут, който получават за първи път чуждите студенти във Великобритания, като се запазват и останалите четири гаранции за тях, съществуващи досега. Сред тях са безплатното здравно обслужване по време на цялото им обучение във Великобритания, запазването на студентските заеми в Англия и на субсидиите в Шотландия. Запазват се също и миграционните права на чуждите студенти и дори да се въведат визи за европейските граждани британските университети информират, че „студентите ще разполагат с писма, с които да влизат и излизат свободно в страната“, коментира Благовеста Евтимова. По думите й това означава, че „британците искат да запазят и след Brexit европейските студенти в университетите си“.

България е източноевропейската страна с най-много студенти в холандските университети, като те са привлечени от многото и качествени програми на английски език в страната и от „разумната“ годишна такса – малко над 2000 евро, която за първокурсници бакалаври е 1000 евро, обясни Кристина Семковска от организаторите.

Тя каза, че за миналата година 3126 български студенти са заминали да учат в холандските университети. И вече нашите студенти са на шесто място в Холандия сред чуждите студенти, като преди тях по брой са само студентите от Германия, Италия, Китай, Белгия и Великобритания.

Най-много от българските студенти избират да учат в Холандия бизнес, мениджмънт и икономика, но вече психологията е най-популярната специалност. Новост е и повишеният интерес на българските студенти в холандските университети, избрали да учат инженерни специалности и то в силни технически университети, изместващи тези по изкуства и дизайн, които са били популярни в предходните години. Вече повече български студенти избират да учат в Холандия инженерни науки – компютърни специалности, роботика, мехатроника, механика и електроинженерство. Тази година се отчита и ръст на заминаващите българи за класическите университети в Холандия, като за първи път от пет години насам те са малко повече от избралите да учат в приложни университети. В Холандия много добре е развито международното висше образование и страната е една от лидерите в Европа в него, коментира Семковска.

През последните години се увеличава и броят на българите, обучаващи се в Германия и те са вече 6840. Българските студенти избират да учат в Германия заради безплатното висше образование и добрите академични институции, заради силната икономика на страната и добрите възможности за реализация. 69,2 процента от чуждите студенти в Германия остават в страната след дипломирането си, каза Семковска. Тя отбеляза обаче, че българските кандидат-студенти трябва да владеят на много високо ниво немски език, за да учат в Германия, тъй като специалностите там на английски език не са много.

Австрия също е доста търсена държава от българските кандидат-студенти, защото също има много качествени университети, но младите хора избират да учат предимно във Виена, отбеляза консултантът. И в Австрия преобладават специалностите в университетите на немски език.

През изминалите години имаше интерес на българските кандидати и към университетите в скандинавските страни, но вече има лек спад при кандидатстването, каза Кристина Семковска. Тя обясни, че в Дания е намален приемът на студентите от ЕС, има също повече и по-трудни изисквания за приема, свързани с определен брой часове по дадени предмети. Нашите студенти, които искат да учат в скандинавските държави, избират сега основно Швеция заради повечето програми в нея на английски език.

По статията работи: Евгения Маринова
investor.bg

Три урока за Европа от трагедията Brexit

0

Британският премиер Борис Джонсън (вляво) и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Снимка: Ройтерс

Британците са попаднали в гигантския капан на Brexit, като в същото време в континентална Европа търпението започва да се изчерпва, твърди пред Euractiv Роджър Кейзъл, основател и генерален секретар на „Нови европейци“.

Положението е крайно некомфортно както за 5-те милиона граждани на ЕС във Великобритания, така и за британците в ЕС.

„Но защо европейците трябва да ги е грижа за обсебеността на британците от себе си? Защо просто да не оставим Brexit на британците?“, пита Кейзъл.
За самите британци Brexit няма много общо с Европа и е изцяло свързан с властта във Великобритания и какво възнамеряват те да правят с нея.

Борис Джонсън поставя този проблем рязко във фокус. Той е апотеоз на гражданската война на торите, която продължава вече повече от 30 години. Сега тя нанася нечувани вреди на британските интереси и репутацията им по целия свят.

Интересът на Джонсън са военните плячки. Премиерът не се съобразява много с броя на жертвите. Поне е ясно на чия страна е той. Борис е на страната на Борис.

Джонсън обръща гръб не само на 45-те години членство в ЕС, но и на основните ценности, от които зависи членството в ЕС. Той изключва демокрацията и изглежда готов да пренебрегне върховенството на закона.

Всичко това е в рязък контраст с основните ценности и политиката на Консервативната партия спрямо Европа през десетилетията.

Уинстън Чърчил за пръв път призовава за „Съединените европейски щати“ – въпреки че не е ясно дали включва към тях и Великобритания.

Той с право се счита за един от бащите-основатели на това, което Кейзъл нарича Европа 1 – Европа на нациите и държавите, която поставя основата на траен мир между държавите членки на ЕС.

И Маргарет Тачър е имала мнение по въпроса . Тя настоява силно за това, което Кейзъл нарича Европа 2 – Европа на пазарите и парите. Тачър е явен защитник на единния пазар и на необходимите промени, за да го превърнат в реалност.

Тези реформи включват въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство, така че бариерите, които ще се върнат в момента, в който Великобритания напусне ЕС без сделка, могат да бъдат премахнати. Разбира се, Тачър мрази идеята за еврото.

Наследниците на Чърчил и Тачър, хора като Никълъс Соумс, внукът на Чърчил и Кен Кларк, или Филип Хамънд и Дейвид Гоук, бяха безцеремонно изхвърлени от партията на торите по-рано този месец.

Самият Борис Джонсън е сериен бунтовник. Много от членовете на неговия кабинет гласуваха отново и отново срещу правителството на Тереза ​​Мей.

Сега Великобритания има премиер, който е описан от външния министър в сянка Емили Торнбъри като „явен лъжец“.

Неговият собствен брат Джо Джонсън подаде оставка като депутат и напусна политиката поради „конфликт между лоялността на семейството и националния интерес.“ Това не е „политиката, каквато я познаваме“.
Пред тези провокации какво трябва да бъде отношението и поведението на ЕС? На какво ни учи кризата Brexit като европейци?

Първо, според Кейзъл, ЕС има право да признае, че Brexit е предизвикателство за единството на ЕС и целостта на единния пазар.

Или казано по друг начин, ЕС е ценностна общност, тъй като интересите и отношенията между членовете не са просто трансакционни.

Британците винаги са предприемали трансакционен подход спрямо Европа. Джонсън е най-лошият пример и той никога няма да разбере защо не може да има раздвижване в ЕС по тези ключови въпроси. Това е неговият проблем, а не ЕС.
Второ, скорошното поведение на Обединеното кралство ескалира предизвикателствата на ново ниво. Всъщност то поставя на риск самите преговори.

Ако Обединеното кралство иска твърд Brexit, така да бъде. Но когато правителството се постави над закона, неговото поведение става въпрос от международна загриженост.

ЕС има право да спре преговорите. Главният преговарящ за Brexit от стрната на блока Мишел Барние говори за „парализа“. Сега Доналд Туск трябва да определи условията за възобновяване на преговорите.

Докато Обединеното кралство е член на ЕС, трябва да спазва правилата.

Така че тези условия трябва да включват потвърждение на Великобритания, че тя ще зачита парламентарния суверенитет и върховенството на закона.

По-рано тази година, когато Тереза ​​Мей поиска удължаване на Brexit до 30 юни, то беше предоставено при условие, че Великобритания проведе европейски парламентарни избори.

Както Доналд Туск каза тогава, това е необходимо, „защото сме европейци.“

Е, днес европейците са не по-малко европейци. Същото послание трябва да се повтори – в случая за Борис Джонсън, отново и отново.

Третият и последен урок за ЕС е да се припомни, че във всяка криза има възможност.

Ако някоя от движещите сили зад вота за Brexit е загрижена за демокрацията, то сега е моментът да изкара наяве този аргумент.

ЕС не представлява заплаха за демокрацията. Блокът е гарант за демокрацията в Европа. Това е така, защото ЕС е не само съюз на държави (Европа 1) и на пазари (Европа 2), но и е Европа на гражданите (Европа 3).

Като граждани на Европа, ние живеем в първата транснационална представителна демокрация в света, управлявана от върховенството на закона и програмирана с уважение към човешкото достойнство. Имаме права, имаме глас и имаме вот.

Въпросът, който трябва да се зададе на тези, които манипулират Brexit, не е защо те искат Великобритания да напусне ЕС, а по-скоро какво планират да направят, след като Великобритания си тръгне? Това е въпросът, който никога не се поставя.

По статията работи: Аспарух Илиев
investor.bg

Английската централна банка има всички основания да не повишава лихвите

0

Сградата на Английската централна банка в Лондон. Снимка: Ройтерс

Деветчленната Комисия за парична политика на Английската централна банка (АЦБ) ще проведе днес последната си среща преди потенциалното излизане на Великобритания от ЕС без сделка на 31 октомври – с всички несигурности, които то влече. Други монетарни власти – Европейската централна банка и Федералния резерв на САЩ, облекчават паричната политика, а инфлацията в Обединеното кралство засега се понижи под целта. И все пак едва ли Комисията ще направи някакъв ход за промяна на лихвените проценти. Тя е в правото си да отлага, пише в. Financial Times.

Подходът на изчакване е разумен не само поради причини, свързани с нервния дебат за Brexit. Наемането на работа се забавя, глобалните перспективи са тревожни, а увеличаването на заплатите кара много компании да търсят начини за повишаване на производителността. Дори Brexit да бъде решен чудодейно, няма да има нужда от продължаване на цикъла на монетарно затягане, който започна през 2017 година.
Когато АЦБ започна да повишава лихвените проценти след близо десетилетие на рекордно ниски ставки след финансовата криза, регулаторите твърдяха, че британската икономика вече не може да генерира подобренията в производителността, които някога постигаше. Дори скромен растеж на заплатите би довел до по-висока инфлация, казваха те, тъй като компаниите вече не бяха достатъчно ефективни, за да абсорбират по-високите разходи за труд.

Това може да е вярно в по-дългосрочен план, но за момента най-новите данни за инфлацията не показват признаци за ръст на цените. Всъщност основната инфлация спадна през август до 1,7% – под 2-процентната цел на централната банка. Това се случва, въпреки че темпът на растеж на заплатите се повиши до 4 на сто през трите месеца до края на юли.

Това може да се дължи отчасти на ползите от поставената „под натиск” икономика. Компаниите реагират на увеличаването на ръста на заплатите, като променят начина си на работа. В търговията на дребно, най-големият източник на заетост в Обединеното кралство, супермаркетите отговориха на растежа на заплатите като реорганизираха смените си и инвестираха в технологии за повишаване на производителността. Asda се присъедини към своите коннкуренти Tesco и J Sainsbury, като повиши заплатите и изравни йерархията.

Дали защото тези по-високи заплати правят по-малко привлекателно за компаниите да наемат нови работници или защото несигурността, свързана с Brexit, кара фирмите да ограничат своите планове, на пазара на труда във Великобритания се появяват пукнатини. Броят на обявените свободни работни места, предсказващ индикатор за икономическо здраве, въпреки че все още е висок, намалява от началото на 2019 г. Регионалните агенти на централната банка съобщават, че намеренията за наемане на работа са се понижили през второто тримесечие на годината, като има загуба на работни места в търговията на дребно и промишлеността.

В същото време глобалният фон изглежда по-малко благоприятен, отколкото когато АЦБ за първи път възприе затегната парична политика. Търговската война между САЩ и Китай може да доведе до допълнителен натиск върху световната икономика и да ускори забавянето в ключовите европейски и американски търговски партньори на Обединеното кралство. Фабриките по целия свят сега се изпитват трудности.

Ако бъде постигната сделка за Brexit, тя може да даде тласък на икономиката на Великобритания. Бизнес инвестициите могат да бъдат отключени, а потребителите да си позволят да харчат малко повече, отколкото досега имаха нагласа. Това от своя страна може да доведе до повишаване на заплатите и заетостта. Инфлацията също може да се повиши повече от очакваното, благодарение на покачването на цените на петрола след атаката срещу рафинерии в Саудитска Арабия тази седмица. Дори това обаче може да се окаже недостатъчно, за да предпази икономиката на Обединеното кралство от глобалното забавяне. АЦБ би било разумно да изчака, докато няма по-ясни доказателства за затегнат трудов пазар, подхранващ по-високи цени.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева
investor.bg

Cookie settings