Георги Н. Николов
Светкавиците над Европа не престават. Те и не ще се разсеят скоро в мътното бъдеще на континента. Не ще повтаряме станалото, нито ще върнем към живот невинни жертви. Които, дай Боже, се окажат последни в грозната касапница. Страшно е обаче, че нито по върховете на ЕС, нито в отделните страни-членки си дават сметка за същността на нещата. Че капсулираните етнически квартали продължават да гноят. Че обитателите им от първо, второ и ен-то поколение няма да се интегрират в местните общества. Отровата, пълнеща главите им с хаос, се възпроизвежда и нищо засега не може да я заличи. Нито либертарианската химера. Нито демагогският хленч за хуманизъм с плюшени мечета. Пласиран чрез смрадливи „граждански“ общества. Доморасли тунеядци на престижни длъжности се ослушват какво ще каже времето. Но то не чака, а ражда взривове и кръв…
Официална България – „остров на стабилността“, на покорно изутите национални гащи и отдавна разграден двор, също се ослушва. Уж по границите не може пиле да прехвръкне. Двупосочно хвърчат само каналджии с поредната група нелегални. Нашенските калпазани не се притесняват от деянията си. Защото знаят колко и за кого са строги законите у нас. Колко принципна – прокуратурата и колко алчна – дементната Темида. Затова ако някой дръзне да прекрачи браздата, жална му майка юнашка. С цялата си тежест върху му ще се стовари месечна издръжка от 1100 лв., приятелска шапка на тояга и свобода да прилага както ще вродените си дарби. Заради пустата издръжка алчни пенсионери са пратили до правителството гърч: „Третирайте ни като бежанци, сега кретаме с под 300 лв. месечно.“ Идеята се обмисля. Но по-важни са някои смайващи министерски хвалипръцковщини: да участваме в атаки срещу ИДИЛ. Да изпробваме там новите делтаплани и бабини хвърчила, въведени на въоръжение. И да покажем на света колко сме беззащитни дори пред нашествие от костенурки. Впрочем, населението в България няма да бъде сполетяно от две заплахи. Първата – от терористични взривове. Защото, както отбелязва емблематичен наш мъдрец: „У нас арабите не са луди да гърмят бомби. Я, на всеки ъгъл държат дюнерджийница!“ По тази кебапчийска логика взривът на летището в Сарафово бе следствие от липсата на дюнерджийница. Пропускът е заличен и дори в тоалетната има няколко. Така пристигащите туристи могат веднага да вкусят екзотичното ястие с аромат на сигурност и ред… Другата заплаха, отстранена во веки веков, е добруването на средния нашенец. Нещо, което дори насън не трябва да му хрумва. Сигурен щит срещу угрозата от пълен стомах и лично достойнство, е проектобюджетът за 2016 г. Освен да финансира бюджетния дефицит, през 2016 г., държавата допуска тегленето на заеми за стабилизиращи операции. Максималният размер може да достигне 5.3 милиарда лева, а таванът на дълга за 2016 г. е 26.6 милиарда лева. На този фон се говори за ръст на приходите с 1,3 млрд. лв. Актуализиране на заплатите с 3,3 на сто, на пенсиите с по 9 лв. на година и т.н. Странно, откъде ще дойдат приходи, щом няма производство? Как ще се събират данъци и такси от безработник, гол като тояга? Какво увеличение на раждаемостта се бленува, щом еднократната помощ за трето дете е 200 лв., а ще стане 300 лв.? Колцина ще вземат дете при еднократна помощ за осиновяване от 250 лв.? Можем да цитираме още много „ще“. Но е видно, че авторите на бюджета нямат понятие от калната реалност. И не ги интересува. За тях всичко почва и свършва с властта, на всяка цена. Плащат я с нашите живи тленни останки. Вече огромна част от людете съществуват единствено чрез пари от роднини в странство. По данни на вестник „24 часа“, „203,1 млн. евро са изпратили българите, живеещи в чужбина на своите близки в България през първите три месеца на тази година. Сумата отчита увеличение спрямо същия период на миналата година, когато изпратени средства са възлизали на 202,8 млн. евро. Конкретно за месец март сънародниците ни в чужбина са пратили у нас 76,1 млн. евро.“ Според мненията на експерти, годишно „другата“ България дарява между 2 и 3 млрд. евро. Именно чрез тях се гарантира вътрешният стокооборот, покупателната способност, плащането на данъци и правото на живот, въпреки здравеопазването. Отдавна вече на света дишат две Българии. Едната: рушително-отмъстителна към историческа памет, икономика, образование, култура и право на бъдеще за поданиците. Безгръбначна към могъщи господари. Щастливо навряла в световната бъркотия сервилната си мутра. За национално достойнство и дума не става. Другата – напуснала пределите на родината с надежди за нещо по-добро. С корени в цялата географска карта. Успешно интегрирана, строяща църкви и училища и опазваща духовността си. Щедра, където трябва. Но с верен поглед за реалностите тук. Те не могат да се скрият зад никакви „демократични“ лозунги. Истината е страшна, теглото – от ясно по-ясно. Отникъде взорът надежда не види… Онази България ще остане в бъдещото време. Така трябва, доказала е правото си на съществуване. Ще я има и когато старата родина отдавна е загробена от собствените си управници. Те пък проявяват завидно старание в тази насока. Но когато изпълнят задачата си, кого ще управляват? Все едно…
Нека поне веднъж все пак бъдат искрени и ни отговорят на няколко въпроса. Доколко и с какви договори са заробили страната ни да бъде клоака на чуждото господство? Има ли тя реален суверенитет? Вярно ли е, че е превърната и в крайпътен наркопазар? Кой го контролира? Колко хиляди декара българска територия са изкупени тихомълком от чуждестранни лица и фирми? Кой е разрешил и защо? Какво е получил в замяна? Какъв срок е даден българският народ да бъде физически унищожен, за да се настанят тук други човеци? Ще се справи ли правителството с непредвидимия ужас, ако хиляди бежанци останат да зимуват у нас? С какво ще помогне Кристалина Георгиева, която ни учи да проявяваме завидна щедрост, а не да се скъпим? Имаме ли, макар че нямаме, национална доктрина, философия, визия за бъдещето? Накъде ни тласка политическата клика и кой й е дал право да ни превръща от мислещи същества в животни?
Въпросите са много, отговори няма да има. На човека-мравка у нас никой не обръща внимание. Правилно. Накрая се сещам с гордост, плахо покълваща в сърцето, думите на хан Крум. По народност – българин: „Като не щеш мира, на ти секира!..“
