Криптовалутата вероятно е не толкова балон, колкото аларма, която ни предупреждава за някои много големи геополитически промени
Снимка: Bloomberg
Преди малко повече от 100 години е имало актив балон, който се е надувал и спадал в течение на десетилетие. Хората, които са го държали, е можело на пет пъти да изгубят цялото си вложение. В различни моменти те са щели да спечелят огромно състояние или да видят стойността на инвестицията си унищожена от хиперинфлация, пише Рана Форухар за Financial Times.
Този актив е златото, оценено във ваймарски марки. Ако това ви напомня за биткойн, не сте единствени. В своя бюлетин Tree Rings анализаторът Люк Громен разглежда изумителните прилики между волатилността на златото във Ваймарска Германия и тази на биткойна днес. Неговото заключение? Биткойнът не е толкова балон, колкото „последната действаща пожарна аларма“, която ни предупреждава за някои много големи геополитически промени, които предстоят.
Съгласна съм, пише Форухар. През последните 10 години (или последните няколко десетилетия, в зависимост от това къде поставяте маркера) централните банкери потиснаха откриването на цените на пазарите чрез ниски лихвени проценти и количествено облекчаване. Независимо дали виждате това като добре дошло изглаждане на бизнес цикъла или нездравословна подкрепа за задлъжнели фирми, резултатът е, че сега е много трудно да се придобие представа за състоянието на отделните компании или като цяло за реалната икономика от цените на активите.
Популярността на силно волатилни криптовалути като биткойна може да се разглежда просто като спекулативен знак на тази балонизация, задействана от Федералния резерв. Но би било по-правилно да се тълкува като ранен сигнал за нов световен ред, в който САЩ и доларът ще играят по-маловажна роля.
Четирите години президентство на Доналд Тръмп с неговата токсична политика се отразиха на доверието на света в Америка. Това също намали доверието сред някои относно статута на долара като глобална резервна валута. Това чувство достигна връх по време на атаката срещу Капитолия в САЩ на 6 януари. Както каза анализаторът на финансовата политика Карън Петроу в своя скорошна бележка: „Има много жертви на този квази-преврат, като щатският долар може да е сред тях. Той не е толкова безсмъртен.”
Тръмп със сигурност девалвира марката САЩ. Но той е и симптом на по-дългосрочни икономически проблеми в Америка – проблеми, които през последните години бяха прикрити с ниски лихвени проценти и парична политика, които поддържаха цените на активите високи, но също така насърчаваха дълга.
Възходът на биткойна отразява вярването в някои части на инвеститорската общност, че САЩ в крайна сметка ще започнат по някакъв начин да приличат на Ваймарска Германия, тъй като монетарната политика след финансовата криза след 2008 г., предназначена да стабилизира пазарите, отстъпи на монетизацията на нарастващия държавен дълг. В крайна сметка има само три изхода от дълга – растеж, строги икономии или печатане на пари. Ако правителството на САЩ продаде толкова дълг, че доларът започне да губи стойност, тогава биткойнът може да се превърне в сигурно убежище.
Обезценяването на германската валута не завърши добре. Това подчертава друг аспект от биткойн бума. Преминахме от еднополюсен свят, в който САЩ бяха водещата политическа и икономическа сила, към пост-неолиберален свят, в който вече няма консенсус в полза на свободната търговия и неограничавания капитализъм.
Вероятно ще имаме два или дори три полюса – САЩ, Европа и Китай. Китай сигнализира за желанието си да стане по-малко зависим от американската финансова система, купувайки по-малко американски ДЦК и пускайки собствена цифрова валута.
В този свят е лесно да си представим, че доларът ще продължи да бъде основната резервна валута, като юанът и еврото постепенно ще стават все по-важни. Но също така можем да си представим, че криптовалутите, които лесно могат да преминават границите, ще имат някои предимства пред декретните пари, емитирани от правителствата. Макар че миграцията на хора и стоки може да стане по-ограничена, дигиталната търговия и информационните потоци продължават да растат.
Застъпниците на криптото, включително технологични лидери като Илон Мъск, Марк Закърбърг и Джак Дорси, вярват, че цифровите валути са по-подходящи за този многополюсен свят. Те са до голяма степен децентрализирани и следователно по-малко подвластни на политическите сили. По същия начин, по който големите технологични платформи неотдавна демонстрираха силата си, блокирайки Тръмп в социалните мрежи, биткойнът би могъл да се издигне над всеки валутен национализъм в резултат от новия световен ред.
Ще се превърнат ли криптовалутите в новото злато – хедж срещу променящия се свят? Дали консенсусът на големите технологични компании ще се окаже по-мощен от консенсуса от Вашингтон или този от Пекин? Може би. Но също така е възможно суверенните държави да предприемат мерки за регулиране на тази екзистенциална заплаха. В САЩ министърът на финансите Джанет Йелен вече повдигна въпроса за бъдещото регулиране на криптовалутите.
Нищо от това не ме кара да купувам биткойни, пише Форухар. Но и не гледам на криптовалутата като на обикновен балон. В началото на 20-ти век не беше ясно кой от стотиците автомобилни производители ще спечели надпреварата за замяна на коня и каруцата. Сега, кой знае дали биткойнът, етерът или диемът, или някаква все още неизмислена цифрова валута, ще спечели в дългосрочен план. Засега бумът на биткойна може да се разглежда най-вече като лакмус.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Десислава Попова
investor.bg
