Макар и народите в Европа да не могат
да гласуват на предстоящия референдум за еврочленството на Великобритания,настроенията им по целия континент са очевидни, коментира лондонският в. “Дейли телеграф”. Ако си тук на Острова, е лесно да си помислиш, че недоволството от Европейския съюз е някакво присъщо британско, дясно оплакване. Понякога изглежда, че поради нашата многовековната история, изпълнена с много усилия за отблъскване на нашественици от континента, само тук ценим суверенитета си така, както заслужава да бъде ценен. Другите страни просто не разбират това, казваме си ние. За разлика от нас на тях им харесват машинациите на бюрокрацията в Брюксел. Те са впримчени в нейните регулаторни диктати, но не се съпротивлявават, а ги приемат. И дори тук, на Острова, лесно може да ти се стори, че само едната страна в политическия дебат е осъзнала намесата на Европа и очаквано е подразнена от това. Лейбъристите въпреки това нямаше да направят нищо, за да реформират отношенията ни с ЕС и после да произведат референдум. Това беше обещание на консерваторите на Дейвид Камерън и то дадено тяхно обещание. Истина е, както подчерта вчера британското правителство, че участието на референдума за ЕС, когато дойде време за него, ще бъде ограничено само до тези, които са гласували на общите избори този месец. Това не е конспирация за манипулиране на вота, каквито фалшиви твърдения се чуват от някои, а съвсем уместен ход, който ще изключи от вота някои британци (емигранти, живеещи в чужбина от доста дълго време), както и гражданите на държави от ЕС, живеещи във Великобритания. Всъщност реалността е, че гражданите от страните на континента имат право на глас за своите отношения с ЕС и го упражняват. В Испания и Полша в края на миналата седмица имаше избори, които дават сигнал, че неодобрението към статуквото е достигнало драматични нива. В Полша президентът Бронислав Коморовски бе победен от консервативния му съперник Анджей Дуда. Политическата платформа на новоизбрания полски държавен глава се основава на национална гордост и традиционни католически ценности. По време на кампанията си той отправи критики към ЕС, които може да се сторят познати. По думите му съюзът не трябва “да бъде структура, която гражданите му да свързват със забрани, директиви и сложни регулации”. Дуда заяви, че вместо това той има силно желание “да укрепи гаранциите за суверенитета в рамките на националното законодателство”. В Испания избирателите на местните избори също отхвърлиха по изумителен начин политическата ортодоксалност. Този път предизвикателството дойде от отляво, и в частност от противопоставящата се на строгите икономии партия “Ние можем” (“Подемос”), която се надигна, за да промени демократичния пейзаж и дори пое контрола над Барселона. И в двете страни резултатите предизвикаха изненада. И на двете места властите осигуриха значителен растеж. Но това, което не успяха да осигурят, бе усещане, че управляват главно заради своя народ. Вследствие на това бяха наказани. Европейците определено гласуват. Настроенията сред тях са ясни.
novini.bg
