Домашно насилие според приетата практика от правозащитните органи във Великобритания се дефинира, като инцидент, който съдържа заплашително поведение, физическо насилие или малтретитране (психологически, сексуален, финансов или емоционален тормоз) между двама възрастни, които са били в интимни отношения или членове на семейството, независимо от тяхната възраст и пол.
Домашното насилие е много по широко понятие от физическото насилие, като може да включва например повреда на собственост, изолация от близки и приятели, отнемане на средства за издръжка, лишаване от храна, телефон, следене и др. Опосредствена жертва на домашното насилие могат да бъдат и членове на семейството, които са непосредствени свидетели. Характерен пример са децата в семейството, които също могат да бъдат увредени психологически и емоционално, ако са били свидетели на домашно насилие.
Борба с домашното насилие може да се води с различни правни средства, някои от които имат наказателно, а други, гражданско правен характер. Необходимият способ зависи от конкретната ситуация, вида на насилието, степента на увреждане на жертвата, наличието на финансови средства и други фактори.
Понякога полицията не може или се въздържа да вземе отношение при инциденти на домашно насилие. Причините са комплексни, но основната е, че в наказателният процес тежестта на доказване е по тежка от тази в гражданския и тъй като обикновено няма преки свидетели на подобни инциденти, е трудно тяхното доказване в наказателният процес.
Като алтернатива на полицейското преследване, е възможно да се възбуди гражданско дело в “County Court” или специализирани, „Magistrates‘ Courts”. Процесът е експедитивен и ако са изпълнени законовоопределените условия, може да се започне без предварително да се уведомява извършителя. По този начин се постига незабавна защита на пострадалия до решаването на въпроса по същество от съда. С произнасянето си, съдът може да прикрепи към съдебното решение така наречената угроза от арест, като за съдебното решение се уведомява полицията. На практика, това означава, че при последващо оплакване от жертвата, полицията може да бъде арестува извършителя до последващото установяване на фактическото състояние от съда в съдебно заседание.
Съда може да приеме основно два типа мерки за защита. Първо, може да нареди на извършителя да напусне жилището където живее с пострадалия (оccupation order) и да не се връща в него или да го доближава. Вторият тип мерки е свързан със забрана и въждържане от определено поведение от извършителя, като например, да не телефонира на пострадалия, да не го следи, да не се отнася с него по определен начин (да го обижда, да му досажда и пр.) Съдебната заповед може да съдържа и част, която засяга децата, свидетели на домашно насилие. Като при всички подобни случаи на малолетни свидетели съдът задължително взема мерки за защита.
Лицата които могат да кандидатстват за “occupation order”, са само членове на семейството, които имат право на обитаване на жилището на правно основание, като например собственик наемател или законен съпруг. Ако лицето няма такова качество, то не може да се ползва с такава защита. При искане на “occupation order”, ако няма законен граждански брак с извършителя, пострадалото лице трябва да може да демострира, че се намира във близки интимни отношения с него.
Понякога страните в този тип граждански процес стигат до споразумение непосредствено преди разглеждане на делото и съществува възможност извършителят да поеме задължение към съда да не извършва определени действия. Това е изявление има законна сила и ако се наруши извършителя може да бъде арестуван. Характерното при този тип решаване на делото е, че такова задължение към съда не може да се използва в последстващ криминален процес или като доказатество граждански процес за наличието на домашно насилие. Съдът може да приеме такова задължение за въздържане от определени действия само ако се увери, че с това на практика може да се защити ефективно жертвата на домашно насилие.
Гражданско-правната борба с домашно насилие е алтернативен и в повечето случаи ефективен способ за прекратяване на увреждащо поведение и защита на жертвата.
За възбуждане на гражданско преследване за защита от домашно насилие се заплаща съдебна такса, която обаче може да бъде опростена, ако кандидатстващото лице получава определени социални помощи или е с нисък доходи. Препоръчително е да се потърси предварително адвокатска помощ преди да се пристъпи към определени правни действия с цел намиране на най-ефективният способ за защита.
“Статиите от тази рубрика дават обща справка и коментар по темите и не трябва да се разглеждат като решения за индивидуaлни казуси”. Ако имате въпроси от тази статия, се свържете с Адвокат Явричев на телфон: 07877675428
