Румъния и България може да твърдят с известно основание, че са третирани като второкласни членове на Европейския съюз.
Само че те бяха приети през 2007 г. при режим на наблюдение, целящ да ускори прилагането на стандартите, изисквани от Европа, които и двете страни все още предстои да постигнат. Несправянето им логично затрудни своевременното им влизане в Шенгенското пространство. Това пише британският вестник “Файненшъл таймс” в статия, озаглавена “Пречки по пътя към Шенген”.
Присъединяването на България и Румъния бе планирано за месец март. Но през декември вътрешните министри на Франция и Германия осуетиха графика с писмо, обвързващо влизането им в Шенген с напредъка по т. нар. механизъм за сътрудничество и контрол в правосъдието и вътрешните работи.
Неговата цел е да преодолее изоставането на двете страни във функционирането на съдебната система, борбата с корупцията, а в случая с България и с организираната престъпност. Все още София и Букурещ не са изчистили тези слабости.
Българското правителство, което дойде през 2009 г., постигна известен напредък в преработването на законодателството и преследването на корумпирани служители, но съдебните процедури остават далеч от задоволителни.
В Румъния изглежда в застой дори волята за реформа, смята вестникът. София и Букурещ възразяват и настояват, че са близо до изпълнение на техническите критерии за Шенген и че е несправедливо да се обвързват двата процеса – Шенген и механизма за контрол. Възможно е да е несправедливо, но е правилно, продължава “Файненшъл таймс”.
Беше ясно, че те влязоха в ЕС с известни подозрения; другите членове имат правото да не изпускат единствения инструмент за въздействие. Прибързаността при приемането на двете страни нереформирани не трябва да се усложнява с отхвърлянето на най-доброто поощрение. Оценките по механизма за контрол се отразяват пряко и на доверието в готовността на София и Букурещ за Шенген. Французите и германците имат право; те обаче не са ръководени изцяло от безкористни намерения, пише също “Файненшъл таймс”.
Изборни интереси мотивират и двете правителства – германските регионални избори предстоят, а французите избират президент през 2012 г. Присъединяване към Шенген ще предпази гражданите от ромски произход в новите членки от гротескната ксенофобия, на която бяха подложени от френската държава.
