Фандъкова: Политиката се прави, не се говори!

0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5
0
1032

Никой не оспорва максимата, че жените управляват света.

А срещата ми с Йорданка Фандъкова ме кара да мисля, че той ще се развива по-хармонично, по-конструктивно и с по-бързи темпове, ако повече жени са начело на отговорни институции. Впрочем в световен мащаб само 3% от ръководните длъжности се падат на жените, въпреки че специалисти твърдят, че представителките на нежния пол имат по-добри умения, свързани с оценяването на хората и с организацията.

Още с влизането си в сградата на „Московска“ 33 обаче усещам осезаемо женско присъствие. На входа ме посреща усмихната униформена дама, а след това в асансьора се качвам с друга полицайка. В кметския кабинет ме посреща самата Йорданка Фандъкова – с чаровна, но и респектираща усмивка.

– Как приехте предизвикателството да сте първата дама, седнала на кметския стол?

– Идвам от феминизираната сфера на образованието. Въпреки че бях първата жена, министър на образованието, след прехода и втората общо за цялата история на България, изборът ми за министър се прие логично. Но когато започна кампанията за кмет, наистина се акцентира неестествено силно на факта, че съм жена. Тогава наистина усетих какво е предизвикателството да си жена. Разбира се, в това има и плюсове, и минуси.

– По време на преговори използвате ли тайни женски „оръжия“?

– Когато пристъпвам към изпълнението на управленска задача, се опитвам да го правя професионално. Никога не съм разчитала само на това, че съм жена, но със сигурност подсъзнателно използвам плюсовете на пола си. Това е естествено.

– Не ви ли е тясно в пространството, ограничено от строгия костюм и протоколните фрази? Учителската професия със сигурност е по-артистична…

– Всъщност опитът от учителската професия много ми помага. Учителят е на сцена пред изключително критични погледи – детските. Децата са много естествени, при тях няма дипломация. Така че съм свикнала да се съобразявам с това, какво и по какъв начин казвам. В този смисъл не ми е трудно да се съобразявам с правила. Дисциплиниран човек съм. По отношение на строгото облекло – не ми е много приятно да се обличам с костюми, а ми се налага ежедневно. Но пък в петъците, когато нямам специални срещи, наложих по-свободен стил на обличане тук. За всеки случай в гардероба в кабинета си винаги имам делови костюм, в случай че се наложи. Както се казва, по дрехите посрещат. А аз не представям себе си като Йорданка Фандъкова, представям общината и кметската институция. Трябва да изглеждам авторитетно.

– Нещото, което да ви разочарова в политиката?

– Компроматите. Използването на компромати е абсурдно. Аз самата, слава богу, не съм го изпитала на гърба си, но около мен това се случва непрекъснато. Неприятно ми става и когато се преекспонират дребни проблеми и от тях се прави политика в кавички. И политиците са нормални хора, те също имат своите грешки в чисто житейски план.

– Случвало ли се е законова рамка или нещо друго да ви попречи да защитите правата на гражданите?

– О, да! Много често. Сега използвам възможността да работим като един екип с правителството и с парламента. Допреди време комуникацията ни беше трудна, тези институции не се съобразяваха много с вижданията на кмета. Но започнаха да се вслушват в инициативите ни. Например сега, след промените в Закона за общинската собственост, се заложиха такива мерки, които не ни пречат да си вършим работата. Например при изграждането на някаква инфраструктура с голямо социално значение се налагат отчуждавания на частни терени. Обикновено се започва една дълга битка за тях: собствениците обжалват цената, която оценителите са определили, или обратното – ако оценителите са определили непосилно висока цена, която общината трябва да плати, обжалваме пък ние, защото не искаме с парите на гражданите да се обогатяват не много законосъобразно частните собственици. И тогава се започва една сага, която продължава с години, а работата по обекта през това време се замразява. Но вече според Закона за общинската собственост по време на обжалванията работата не спира. Тоест ние си се съдим, но това не пречи обектът да се строи. Разбира се, накрая това, което съдът отсъди, ще бъде заплатено. Тази промяна е изключително важна за града ни – за строителството на Околовръстното шосе например и за проектите за изграждане на канализация. Продължителното замразяване на такива обекти може да доведе до загуба на европейски средства, които, ако не усвоим навреме, ще загубим. Много са примерите в това отношение, затова се радвам изключително много, че се обръща внимание на предложенията, които давам.

– Къде се чувствахте най-комфортно – в училище, като министър или като кмет?

– Аз съм човек, който се мотивира от самата работа. Повече ме привлича изпълнителската работа. Приятно ми е, когато очаквам конкретни резултати от дейността си и ги видя реализирани. Слава богу, и от управленската си работа като директор, после като министър, а след това и като кмет съм имала щастието да видя конкретни резултати от труда си – моя и на екипа ми. По-трудно ми е да изпълнявам чисто политически функции. Ако бях избрана за общински съветник, след това – за народен представител, по-трудно бих издържала. Това не е моята дейност.

– От кого търсите съвети за работата си? Споделяте ли проблемите от работата вкъщи?  

– Вкъщи рядко говоря за работа. Обикновено съм твърде уморена от деня, за да споделям нещата, които са ми се случили. Предпочитам да чувам какво се е случило на моите близки. Съвети за работата си търся от експерти. Без тези съвети не бих могла да се справя на която и да било позиция. Сигурна съм, че човек цял живот се учи. Погрешно е да се смята, че когато човек завърши някакъв етап от образованието си, вече знае и може всичко. Уча се и от колеги. Не се притеснявам да питам. От голяма полза ми е опитът, натрупан по време на работа в екипа на господин Борисов. Признавам, че в конкретни ситуации използвам вече утвърдени, успешни модели.

– Как приемате критиката?

– Колкото и странно да звучи, за мен критиката е много важна и полезна. Аз трудно приемам комплименти и похвали. Те ме притесняват. Не знам кое е вярно и кое – не, губя ориентация. (Смее се.) Но критиката ми е от полза. Следя внимателно критиките към нашата работа в пресата и в електронните медии и ги взимам под внимание.

– Работите често с журналисти. Как оценявате работата им в момента?

– Аз съм с демократични възгледи. Медиите трябва да бъдат свободни. Вярвам, че те имат огромна власт върху „възпитанието“ на съвременното обществото. И в този смисъл и отговорността им е огромна. Надявам се, че го знаят.

– Гледах ви наскоро в тв предаване в ролята на репортер от училището, в което сте работили. Личеше, че се вълнувате и ви е приятно отново да сте в училище. Бихте ли се върнали към учителската професия?

– Да, разбира се. В училище ходя винаги когато имам време. Това си е моят свят, там аз се чувствам много спокойна и много свободна. Обичам колегите си. Всичките – от хигиенистката до директора. Рейтингът на това училище, в което работех, е много висок. Първата година, в която беше проведено външното оценяване, училището беше на второ място по бал от матури след Американския колеж. А това беше випуск, с който аз съм работила като директор.

– Как си представяте бъдещето – вашето и на столицата?

– Единственото ми желание в личен план е да сме живи и здрави всички в моето семейство. Като кмет искам да видя резултати от това, което правя в момента, защото то не може да стане бързо. Огромни са очакванията ми. Хората се умориха да чакат. Дълги години градът се развиваше хаотично, но през последните години започна да се развива по-подредено. Резултатите обаче могат да се видят чак след време. Моята амбиция е стъпка по стъпка да подредя града, да му придам визията, която всички очакват. Обикновено хората ме питат: „Кога градът ни ще стане европейски?“ Той, разбира се, е европейски, с огромен потенциал. Но това ще се види по-добре, ако се работи с дългосрочни визии, а не мандатно (т. е. да се очаква само в рамките на мандата да се направи нещо, което да се види тук, сега и веднага). Моят мандат е 2-годишен, което е съвсем малко време. Но важното е нещата, които правим, да са устойчиви в дългосрочен план. Вярвам, че София ще използва целия си потенциал и ресурс, че ларгото, което разкриваме в момента, ще превърне града ни в една от най-привлекателните дестинации за туризъм. И няма да завиждаме на Рим и на Атина, защото и ние имаме богатства като техните. Просто трябва да ги разкрием и да ги покажем.

Интервюто е извадка от текста на

Теодора СТАНКОВА
сп. БЕЛА
www.bela.bg


Warning: A non-numeric value encountered in /homepages/26/d574630909/htdocs/budilnik_wp/wp-content/themes/Newspaper/includes/wp_booster/td_block.php on line 353